на 19.09.2020 г. в 10:30, witness написа:

Какво имаш предвид под крайни звена във взаимодействието. 

Трудно е нали? когато е нужно да се чете и да се мисли - лесно се запецва. Не го пише по религиозните канони и ученията им... сутри, Берзин или Нагарджуна... Не е написано от твоите любимци, идоли и кумири, в любимите ти четива.

Теория на информацията... през призмата на психонауките и точно за човешката комуникация чрез информация... Буда, вероятно е пропуснал тази част, спестявайки на монасите "жестоката истина"... С което той е "преподал" на всекиго "частична истина"... което е ноусенс, но фантазьорите на темата жадуват за "парченцата си истина", нещо като торта за награда, но само парченце, с идеята че е точно "черешката"...

Крайни звена - това са хората. Нуждата от информационен обмен е генератор и двигател на информационния обмен между тях. Медиатори са думите, смислите, значенията... Медиатори са медиите, форумът, темата. Медиатори са всичко, което опосредства, спомага... което "опроводява" и през което преминава информационно взаимодействие.

Без медиатор и канал няма как да се осигури обмен. Там, където се поражда информацията... няма как да се осъществи "директен пренос", а са нужни медиатори и те са пряко съответствени на възможностите, физически, културни, социални, географски, исторически и... психични... И всяка от тях има особености и пренася ЧАСТ от информацията.

Проблемите в обмена на информацията са в неизбежното изменение и загуби "по канала", които резултират до грешки. Извор на грешки е не само канала, а и самите "крайни звена" - при генерирането на информацията... и при интерпретирането й... Отгоре на всичко - при анализ се използва абстракция и схеми, докато протичането е непрекъснато, по всички канали, всички "крайни звена", които едновременно са и "медиатори" (транслатори, проводници)...

При анализа на взаимодействията се използва нещо като "опростена формална единица пренос" - нарекли я "транзакция". А първите опити за анализ на човешките социални отношения и взаимодействия, като основа на човешкото поведение Ерик Бърн ги списва като ТРАНЗАНКЦИОНЕН АНАЛИЗ.... и т.н. Все пак БЪРН няма опит или познание в техническите дисциплини и той се разпростира само сред човешките взаимодействия, като основа на цялото човешко поведение, ценности, мотивация и потребности...

Въобще - ужасна кофти материя, която направо цепи към "запецвания"... и глупави коментари... както неизбежно е и следващия:

на 19.09.2020 г. в 10:30, witness написа:

Излиза, че има много презрително отношение към себе си като към някаква отразена "посредствена маса" и т.н. 

точно - излиза че... "т.н....".

А защо "да не излиза, че..." Франкенщайн е роб на дявола, а последния - на бог, който е наречен Алиса и сам пада по заешките си дупки, които сам е създал? Между другото - както и няколкото трубадури на Ентелекта, си се вкопчила само в "какво излиза", вместо да се помисли КАКВО ВЛИЗА... защото с "разбърканата, която подбира от кашата на влизане, за да се породи разбъркания разултат "на излизането"... си съответстват напълно.

Проблема с темата като "кенеф" е че темата се съставя от "излязлото", без никой да се сеща за "влизащото"... А няма как да се изходи "злато" докато се приема  информационна помия... и остава просто едно "смилане и отделяне" на усещания и изживявания, характерни за детските игри на "будисти", ентелигенти, философи и просветлени...

преди 40 минути, _ramus_ написа:

Само глупостите не могат да са "част-ични". Вероятно те са някаквото голямо изключение от ЧАСТичността и ЧАСТичните.

Да са живи и здрави "ЧАСТичните форумци и списвачи"...

Могат. Чрез дедукция се извежда. Понеже всичко е частично (обусловено, съвъзникнало), глупостите също са частични. Те нямат самостоятелно съществуване, нереални са.

Явлението, името "Рамус" или филанкишиев, все тая, също е частично. Нещо повече, съставено е от не-Рамус части. В съвкупността от части се създава илюзията, че съществува независимо и реално живо същество, което драпа със зъби и нокти да докаже в тема за будизъм, че представлява някаква ценност, но това явление също е частично, поредният продукт на поредната порно сценка продуцирана от желанието.

Да ни е жив и здрав, за да има време да осъзнае, че дълбоко се заблуждава като се има за "НЕЧАСТИЧЕН", да спре да прави циркове с манията си за величие и да се успокои...

... или да продължи да служи като опитен образец.

преди 16 минути, Śūnyatā написа:

Чрез дедукция се извежда.

частична... или каква? А Изведеното? А Дедукционистът?...

преди 16 минути, Śūnyatā написа:

дълбоко се заблуждава като се има за "НЕЧАСТИЧЕН"

ма тоя шемет за такъв ли се има - леле, гати заблудената шматка, тоя рамус. Друго си е поредния "частично осъзнат" да си му тури "частичните етикети" с дежурния рефрен че някой се "имал за "пре-въз-ход-ен" над него... С "чувство", разбира то Чувството... е на "излизане", пък какво "влиза" никой не го интересува. От друга страна - частично осъзнатия (дето са много хора като него) претендира за осъзнатост... но само докато снася "изхода"... а входа - някъде остава в "частично НЕосъзнаваното"...

на 21.09.2020 г. в 18:25, Śūnyatā написа:

Според теб, може ли да се "надскочи" субективната и да се реализира обективна гледна точка, в някаква степен?

пореден въпрос... към поредния пишещ.

Обективна гледна точка - е ноусенс.

Както и "в някаква степен".

А думичката "реализация" към тия недоумици е "черешката на" фантазиите в будизма.

преди 7 минути, _ramus_ написа:

От друга страна - частично осъзнатия (дето са много хора като него) претендира за осъзнатост...

... Буда, вероятно е пропуснал тази част, спестявайки на монасите "жестоката истина"... 

Няма "кой" да претендира за осъзнатост. Това е "жестоката истина", която не е спестена на монасите. Ако четеше сутри - щеше да знаеш. Спестена е от множеството меркантилни "будистки" организации по света.

Хубав ден.

преди 18 минути, Śūnyatā написа:

Няма "кой" да претендира за осъзнатост.

но жадува за версията "частична осъзнатост"... дори и чрез "много хора....."

Монасите... не знам. Монах не съм бил, както и ти, байдъуей. Имам предвид МОНАХ - не като ролево изживяване и никой в темата не е, не е бил, няма и да бъде.

Дали е имало истина и как е възможно истината да бъде "жестока" или филанкишиева - също няма как. В сутрите истина не може да има, нито в тия дето ги четат - могат да "знаят истината", защото няма как ИСТИНА да се учи, да се говори...

За дедукцията веселбата е още по-интересна, но ти си толкова бос по логическите казуси... че е напълно излишно... пък и имаш нужда да вярваш в силата на дедукцията - като важен инструмент на "мадхямика".

Продължаваш да списваш нелепици и недоумици в опит да задържиш вкопчените си представи и става смешно в опита ти да ги обясниш дори на себе си...

----------

как мислиш - дали да не спретнем един дебат на живо... така... ? Че да дадем и няколко примера за информационни и абстрактни транзакции - на дамата сред форума.    Тя е ученолюбива, виждаш. Не е като теб...

Чудни работи се случват по време на такива живи "събития". Не че нещо ще е различно, но на живо е доста компресирано и не се губи време... Но пък липсва изживяващата се "ЧАСТичност". Най-много губи фантазията в такива моменти - защото става уязвима с онова, което тя поражда... И не върши работа да се преживяват нейните резултати.

Разбира се - ти си над тия неща, всички буди, будисти, сутри и мадхямици ще са редом до теб, защото ти не съществуваш и буда блес ю...

преди 2 часа, _ramus_ написа:

Крайни звена - това са хората.

Защо точно хората, не може ли да са и други неща като камъни, елементарни частици, животни и т.н. Не ми е нужен форум, за да възприема камъка или котката на сетивно ниво, нито те мен като явление някакво, всеки в зависимост от устройството на сетивата и ума си. Това е комуникация с посредничеството на идеи, смисли, образи и т.н. Питах те не за психологически теории и терапии на някакви съвременни мозъци, а за нещо просто с наистина не много лесен отговор - какво наричаш крайни звена във взаимодействието, какво ги прави такива, каквито са и къде е то. Какво прави човека човек, камъка камък и всичко останало. Ако "крайни звена във взаимодействието" са само хората, тогава без тях нищо няма да съществува, това ли твърдиш? Ако няма хора, котката няма да възприеме камъка, няма да има представа за камъка, плячката, храната? Знам, че това, което ги прави нещо специфично, е информация. Аз попитах - какво представляват "крайните звена" без тази информация, възможни ли са изобщо? 

Да припомня, ти каза, че "идеите са нищо без крайните звена във взаимодействието" и аз попитах какво са крайните звена без идеите. Повтарям го, защото ми се струва, че не ме разбра. 

преди 2 часа, _ramus_ написа:

Проблема с темата като "кенеф" е че темата се съставя от "излязлото", без никой да се сеща за "влизащото"... А няма как да се изходи "злато" докато се приема  информационна помия...

Не знам за такъв проблем, изглежда е само твой. Ако възприемаш сутри и подобни неща като информационня помия, това ми напомня за описанията на възприятията на нараките и прети разни според будизма... не знам дали си спомняш какво е, но доста често го повтаряш в разни теми и форуми. Може би наистина е проблем, но не наш. 

на 21.09.2020 г. в 18:25, Śūnyatā написа:

Според теб, може ли да се "надскочи" субективната и да се реализира обективна гледна точка, в някаква степен?

Ако питаш какво приемам, а не какъв ми е опита, да, приемам че е възможно. Най-малкото, защото без такава възможност всичките ни разговори в тази и други теми от раздела са безпредметни. Дори Читтаматра, която не предполага външни на ума обекти, допуска една обща споделена част на съзнанието-хранилище, която след определена трансформация се явява обект на чисто виждане, т.нар. свят-вместилище. Но това е едва след като несподелената "субективна" част изчезне посредством противодействието на "пътя". Когато срещнах това в "Махаяна Самграха" си спомних нещо на Хераклит - че спящите живеят всеки в собствен свят, а будните в един общ. 

60. When it is shared (sādhāraṇa), the store-consciousness is the seed of the
world-receptacle (bhājanaloka); when it is unshared (asādhāraṇa), it is the seed
of the individual bases of consciousness (prātyātmikāyatana).
Shared, it is the seed of the insensate (nirveditotpattibīja) world; unshared, it is
the seed of the sensate (saveditotpattibīja) world. When [the truth of the Buddhist
path (mārgasatya)] counteracting (pratipakṣa) the store-consciousness arises, the
unshared store-consciousness which is counteracted (vipakṣa) disappears
(nirudhyate); on the other hand, the shared store-consciousness which continues
to exist, grasped by the concepts of others (paravikalpa), becomes the object of a
purified (visuddha) vision (darśana).
Thus, by reason of diverse aspirations (bhinnādhimukti), the yogins have
different visions (bhinnadṛśya) of one and the same thing (dravya). Here are
some stanzas:
a) The universe, the shared fetter (sādhārṇabandhana), is difficult to cut
(duṣpraheya) and difficult to know (duṣparijñeya). Because the outer world
(bāhyanimitta) is vast, the yogins have different views of it.
b) Although the universe is not destroyed by the mārgasatya, the vision
(darśana) of it by pure people is pure (śuddha). Because the buddhafields
(buddhakṣetra) are pure (viśudda), the vision of the Buddhas is pure.

Lacking such a shared and unshared store-consciousness, the distinction (viśeṣa)
between receptacle-world (bhājanaloka) and animate world (sattvaloka) would
be impossible. [137b26]
 

От коментара (на Васубандху май беше) -

But how does one acquire a purified vision (darśanaviśuddhi) of something real (sadartha)? - Fearing
some such objection from his adversary, the author says: Thus the yogins, by reason of
diverse aspirations, etc.: Thus they have a different vision of one and the same thing
according to such and such an aspiration: they see gold, etc. (...) The commentary on the stanzas follows: “Since the outer world is vast: because the
world-receptacle has a great extent .... Since the universe is not destroyed: because it is
grasped by the concepts of other beings, it is not destroyed .... Pure beings: those who
have transformed their support (parāvṛttāśraya).” 

преди 29 минути, witness написа:

От коментара (на Васубандху май беше) -

But how does one acquire a purified vision (darśanaviśuddhi) of something real (sadartha)? - Fearing
some such objection from his adversary, the author says: Thus the yogins, by reason of
diverse aspirations, etc.: Thus they have a different vision of one and the same thing
according to such and such an aspiration: they see gold, etc. (...) The commentary on the stanzas follows: “Since the outer world is vast: because the
world-receptacle has a great extent .... Since the universe is not destroyed: because it is
grasped by the concepts of other beings, it is not destroyed .... Pure beings: those who
have transformed their support (parāvṛttāśraya).” 

Да, "външният" свят е необятен, разстоянията в космоса са невъобразими, затова ние никога няма да успеем да превърнем цялата тази информация, приказките и историите на някой който уж бил на други небеса, в свой непосредствен опит. Добре е това да се осъзнава ясно и когато се правят някакви изводи, те да са синхронизирани с непосредственият ни опит до момента, за да не звучим метафизично-абстрактно-безоснователно. Освен ако не приемаме сънищата, мечтите или фантазиите си за някаква форма на божествено откровение

преди 2 часа, witness написа:

Какво прави човека човек, камъка камък и всичко останало.

Питаш... но не мислиш, не четеш... И го повтарям защото не само предполагам, а че не го разбираш.

Психологическите теории не са просто концепции некви си, а изразяват казуса, че... котките, камъка и "всичко останало" са просто понятийни и образни отражения в самия човек. И да има "котка" - за нея няма нужда от "име, дума, понятие или етикет". И да има - за котката, ние хората нямаме отражение засега по това. Имаме си само човешкото отражение, и то с огромни граници на допуски, въображение и фантасматорични залитания.

Колкото до "какво прави човека човек" - е напълно същото, защото в момента пишат хора според всичко човешко, а не пишат "котки" или "камъни".

И като пишеш за някакви сутри и кое било "кенеф", чий проблем било - всичко това са просто отражения... твои - едни, мои - други, на мадхямика или просветления - трети. Сутрите и да си ги списвате - нищо не значат. Нито за котките, нито за камъните, нито за игрите ви. Присвоявате си значения на нещо си, после си го разтегляте според който-каквото си му е в ползите.

През цялото време се списват обикновени отражения, с претенциите че са нещо повече, защото от прости отражения не се цедят изживявания, усещания и чувства, с илюзията че някой си комуникира, докато се отразявате взаимно в кривите си огледала. елементарна форма на комуникация няма - ти му пишеш едно, той ти плямпа своето си, ти - твоето си... Така си и с моите думички, така е и с четенето на каквото и да е, защото няма нито една форма на осмисленост, задълбоченост и вникване в детайла, а само празнодумство и бълбукания, игри на сходства, сенки на прилики и разлики и... просто убивка на време и разтушване, с хобита или маниите на списващите.

И така - игрички на думички... на нещо си, с надпис "будизъм". Ама аз това прочетох, ама тоя бил писал това, оня - друго. Повърхностно бозаджийство, с имитации на спрягане на чужди думички, изгубени в преводи и цитирания... И... нищо - повторения безкрай.

Обаче - права, форуми, списвания... и ползи. Пък и що да не, след като никой не го интересуват отговорности, следите на пътя му, на нещо изминато в осмисляне, вникване или задълбочаване... Просто голи думички, които нищо не означават и от които нищо не зависи дори за Дъвчещия ги.

преди 1 час, _ramus_ написа:

И да има "котка"

В какъв контекст ?

Щото нали махна там понятия думи, помисли, представи.

Тогава как я има. 

Добре ги махна ама като ги няма тях, нея как я има ?

Това е въпросът. Голяма ли е. Малка ли е. Червена ли е. Ръждива ли е. Котка ли е. Тигър ли е. Слон ли е. Бичкия ли е. Самобръсначка ли е.

Сбор от атоми ли е. Сбор от молекули ли е. Сбор от кванти ли е. Или разлика от нещо си.

 

Защото е казано, като се обърнеш с гръб към гората, гората гора ли е.

 

Или я има обективно и е котка та дрънка. Отвсякъде и без необходимост от отразяващи съзнания. 

преди 1 час, Реджеп Иведик написа:

В какъв контекст ?

условен, с относително допускане. Въобще наясно ли си какво означава "непълна дедукция" и на какви проблеми е израз тя? 

 

преди 1 час, Реджеп Иведик написа:

Тогава как я има. 

това не на мен - обясни го на любопитната дама от темата, която или разбира, или не разбира, но според нея другия в диалога "не разбира нещо си". защото моите думи са написани като за нея, според нейните написани думички и интерпретирани от мен, смисли. Според всеки го - по неговото, защото няма универсален начин и темата ясно го опримерява с бъркотията си.

преди 15 часа, Реджеп Иведик написа:

В какъв контекст ?

Щото нали махна там понятия думи, помисли, представи.

Тогава как я има. 

Добре ги махна ама като ги няма тях, нея как я има ?

Това е въпросът. Голяма ли е. Малка ли е. Червена ли е. Ръждива ли е. Котка ли е. Тигър ли е. Слон ли е. Бичкия ли е. Самобръсначка ли е.

Сбор от атоми ли е. Сбор от молекули ли е. Сбор от кванти ли е. Или разлика от нещо си.

 

Защото е казано, като се обърнеш с гръб към гората, гората гора ли е.

 

Или я има обективно и е котка та дрънка. Отвсякъде и без необходимост от отразяващи съзнания. 

Гора, котка, атоми, молекули са думи. Думите са пусти от гора, котка, атоми, молекули и т.н. Нашите думи и концепции, в частност концепцията "аз" са пусти. Това което е до думите не е нито пусто, нито пълно, защото "пусто" и "пълно" са концепции, които възникват след думите.

Това което идва на входа не се интерпретира еднозначно от всички. Това което е на изхода, в голямата си част е създадено от ума.

Как умът създава реалност е описано още в пали-канона. Дадени са и необходимите практики за успокояване на ума и извършване на адекватен анализ относно постъпващата информация, взаимодействието й с ума и природата на изходните резултати.

Рамус може да си плюе с думи колкото си иска. Те не доказват нищо по темата. Само излагат на показ нивото му на осъзнаване.

преди 39 минути, Śūnyatā написа:

Как умът създава реалност

преди 39 минути, Śūnyatā написа:

са думи.

преди 39 минути, Śūnyatā написа:

Думите са пусти

и в пали-канона са пак така. И повтарянето им на сутрешното кафе с нищо не променя ролята и значението им.

преди 39 минути, Śūnyatā написа:

Те не доказват нищо ... Само излагат на показ нивото  на осъзнаване.

И кафенцето дето го пи преди малко - излага на показ нивото ти на осъзнаване, което има нужда от дежурните си папагалски повторения всеки ден... Точно както е кафето - просто папагалски ритуал и игра на примитивни мозъци... Които обаче се научили да повтарят и за "осъзнаване"...

"Успокояване" на ума чрез повторения на действия, мисли, думи, схеми... са важна и основна симптоматика от много разпространена психична диагноза. Тя се води "заболяване" само след определена граница на насищане на симптомите си. Преди тази граница... симптомите ги има масово, но не се третира като социален  проблем, защото не носи проблеми на социума, а само на личността и всеки е оставен да се оправя сам. Вижда се как, и чрез какво...

Вече се спрегнаха за повторения и "входовете" и "изходите"... с повторителните трели на "рамус плюе", защото има "ранени малки птички" и тоя нагъл рамус непрекъснато ги ползва за да се показва колко е по-велик от тях. Пък будизма не е кенеф на ранени птички или мишчици, нито е клиника или кабинет в бяло. За ранените, обаче, няма значение кое какво е, защото основното с което живеят са да си намират начини да преживеят как "се успокоява умът им".

 

преди 32 минути, _ramus_ написа:

и в пали-канона са пак така. И повтарянето им на сутрешното кафе с нищо не променя ролята и значението им. 

За ранените, обаче, няма значение кое какво е, защото основното с което живеят са да си намират начини да преживеят как "се успокоява умът им".

Субективно разликата е голяма. Ако думичките се възприемат за точно отражение на реалността - следват едни напъни, едно страдание. Ако се възприемат такива, каквито са, зависимо-пусти, се реагира много по-спокойно и по-адекватно. Следователно, ролята и значението им се променят.

Слаб дразнител си, но продължавай, че засега никой не играе тази роля по-добре от теб

папагал си,

преди 12 минути, Śūnyatā написа:

но продължавай, че засега никой не играе тази роля по-добре от теб.

Кафето мина и замина. Днес следва поне още едно, а на сутринта всичко отново, ъгейн. "Дееен след деен..." - точно както е в кенефа. 

 

преди 12 минути, Śūnyatā написа:

Ако се възприемат такива, каквито са, зависимо-пусти, се реагира много по-спокойно и по-адекватно. Следователно, ролята и значението им се променят.

пак си сътворил поредната си религиозно-ма(н)трична недоумица - и логическа и смислова. Въпросът е, че дори няма да забележиш , но то и цялата тема е парад от нейните подобия.

Вероятно "ролята и значението на думичките"... НЕ се променя с нищо, докато Папагалещия ги се отразява чрез тях по един и същи начин, и му служат за едно и също. 

преди 31 минути, _ramus_ написа:

Вероятно "ролята и значението на думичките"... НЕ се променя с нищо, докато Папагалещия ги се отразява чрез тях по един и същи начин, и му служат за едно и също. 

Вероятно "ролята и значението на думичките"... СЕ променя, докато изгорелите газове в ума на баламите ги заблуждават да вярват в реалността на видимостите, като на абсолютна и неизменна истина... Ден след ден... Желания, мъки, напъни, изхождане... което дори няма да забележиш, понеже ще си мислиш, че си много сериозен, отговорен и отзад излизат жълтици ли кво ли...

преди 32 минути, Śūnyatā написа:

докато изгорелите газове в ума на баламите ги заблуждават да вярват в реалността на видимостите, като на абсолютна и неизменна истина... Ден след ден... Желания, мъки, напъни, изхождане.

И.. примерите, които са изходени в "кенефа".

преди 2 часа, Śūnyatā написа:

Нашите думи и концепции, в частност концепцията "аз" са пусти. (Ако логически се приеме като предпоставка, то концепцията "НАС"  също е пуста, както и АЗ, но в изказа стои като първа дума , защото в пропагандата и всяка проповед груповото говорене, ползването на множествено число изразява груповата принадлежност на "мисленето". Несъстоятелно е, но и няма как да се забележи, при условие че напъна към проповед е силна и именно образът на пастор е основен за фантазиите за "послания" сред публика. Разминаването със смисъла и липсата на дълбоко разбиране е проява на приоритета да се играе ролята на проповедник и да се театралничи с папагалене, защото то подава изживяване и думичките и поведението се пораждат от този приоритет)

Това което е до думите не е нито пусто, нито пълно, защото "пусто" и "пълно" са концепции, които възникват след думите. (Не възникват след думите, а още преди тях, същото поражда самите думи)

Това което идва на входа не се интерпретира еднозначно от всички. Това което е на изхода, в голямата си част е създадено от ума. (това е доста неграмотен и весел каламбур, който е нескопосан опит за параден изказ, пък не се разбира в дълбочина смисъла на думичките. А и "входа", е непрекъснато и "изход", а и двете също са концепции и създадени от ума, пораждат умствени процеси, спомагат за оформяне на представи в 'последователна нишка" и всичко се върти около това )

Как умът създава реалност е описано още в пали-канона. Дадени са и необходимите практики за успокояване на ума ( са всичко отново думи и концепции, и на на фона на предишното изречение е поредната смислова каша, родена от нуждата да се вярва и чрез повторение да се "успокоява ум, нечий си".) 

преди 23 часа, Реджеп Иведик написа:

В какъв контекст ?

Щото нали махна там понятия думи, помисли, представи.

Тогава как я има. 

Добре ги махна ама като ги няма тях, нея как я има ?

Това е въпросът. Голяма ли е. Малка ли е. Червена ли е. Ръждива ли е. Котка ли е. Тигър ли е. Слон ли е. Бичкия ли е. Самобръсначка ли е.

Сбор от атоми ли е. Сбор от молекули ли е. Сбор от кванти ли е. Или разлика от нещо си.

 

Защото е казано, като се обърнеш с гръб към гората, гората гора ли е.

 

Или я има обективно и е котка та дрънка. Отвсякъде и без необходимост от отразяващи съзнания. 

Всичко, което възприемаш като обективно, е само едно отражение. То и с това, което възприемаме като субективното е така де, но сега става въпро за обективното. Част от илюзията е, че виждаш образа в огледалото, мислиш си че е там, но реално в огледалото няма никакъв образ. 

Котката, която е съставена от атоми, дали е съставена от атоми? Ясно е, че тя е една представа в съзнанието на наблюдателя. Но, представа за котка можем да имаме и без да имаме котка, която да наблюдаваме. Както е казал Платон будиста - в основата на всички умствени представи стоят идеите. Това, което е съставено от атоми не е котката, а само физическото проявление на котката в конкретния случай при конкретните условия. В основата на котката обаче стои определен архетип. А възоснова на този архетип е изградена както обективната форма, така и умствената представа. Който си мисли, че представата за котка е следствие от това, че хората са видели котка, бърка причината и следствието и това също е вид заблуда. Първо е архетипът в причинния свят или света на идеите

Извън илюзията е човек, който познава идеалните образи стоящи зад "реалните". Както многократно се спомена в темата, изкривявания могат да станат навсякъде - първо света в който живеем е съставен от отражения; второ, сетивата ни са ограничени и несъвършени; трето - проблемът с интерпретацията на получената информация, която минава през несъвършените ни представи за действителността.

Проблемът е, че ние се идентифицираме със съзнанието, с усещанията и някои други неща. Т. нар. сканди са един вид ограничения, създаващи личността с която се иднетифицираме. За просветленото съзнание (думата е неточна, защото е по скоро джняна/дхяна, а не виджняна) се твърди, че е отвъд тези ограничения, извън света на проявените форми и отраженията. Аз, разбира се, не съм просветлен и въпреки, че за себе си мога да намеря логика с която да подкрепя въпросните твърдения, не съм го реализирал на практика.

 

Щях да пиша нещо, което май не ми се пише и междувременно заваля дъжд. 

на 23.09.2020 г. в 15:30, Реджеп Иведик написа:

Защото е казано, като се обърнеш с гръб към гората, гората гора ли е.

Дали ще си с гръб или лице, все тая. Гората е гора, дървото е дърво, дъждът е дъжд, защото "там" няма нищо, което да не е приписано от страна на ума. Има образ на нещо съществуващо независимо ей там, но образът, представата или името нямат референтен обект. Което не значи че образът или явяването на нещо ей там на някого не съществува, нито че образът е независим от основата върху която е приписан. Взаимно зависими са. Но основата е поток... Така че 

на 23.09.2020 г. в 13:47, _ramus_ написа:

И да има "котка" - за нея няма нужда от "име, дума, понятие или етикет".

Няма такава котка нито каквото и да е независими от обозначението или концепцията за тях. 

преди 2 часа, Shiniasu написа:

Всичко, което възприемаш като обективно, е само едно отражение.

Отражение предполага нещо, което се отразява. Може би проекция е по-подходяща представа?

А да, сетих се - всъщност етикета "ментална холограма" е добър. 

преди 1 час, witness написа:

Няма такава котка нито каквото и да е независими от обозначението или концепцията за тях. 

мяуууууу, мъррррррррр

преди 1 час, witness написа:

Щях да пиша нещо, което май не ми се пише и междувременно заваля дъжд. 

мдаааа - а в междувременното валене погледна ли надясно? А може би усети сърбеж докато паячето в ъгъла на тавана умря от глад или пък докато двата котарака (които "няма такива котки" ) се скараха отвън за територия. Последните пет пари не дават за игрите на "има-няма".

Байдъуй - и Уит също я няма и никога не е имало такава. Некъв призрак броди из акаунта й, броди и се чуди дали му се пише нещо... докато междувременно заваляло дъжд и призрачето се разсеяло от акаунта...

на 23.09.2020 г. в 7:38, _ramus_ написа:

Само глупостите не могат да са "част-ични". Вероятно те са някаквото голямо изключение от ЧАСТичността и ЧАСТичните.

Глупостите също могат да са "част-ични" = хумор. Те са част от реалност, но обезличени. 

До момента не съм видял будист който да се шегува, защо?! 

В действителност не съм запознат какво отношение имат будистите към несериозното, към нещото което те кара да се усмихнеш или да се засмееш. 

преди 12 часа, _ramus_ написа:

докато двата котарака (които "няма такива котки" ) се скараха отвън за територия. Последните пет пари не дават за игрите на "има-няма".

Да, знам че пет пари не дават също като теб. Те и понятие от пет и пари нямат, за разлика от нас, но имат представа за моя и територия по своя си начин, които впрочем ние също упражняваме съзнателно или не, в повечето случаи несъзнателно. Но аз не казах, че няма котка, а че няма такава котка, независимо съществуваща от концепцията за котка и така за всичко друго. Има разлика.

За което те попитах и ти предположи, че такава котка е възможна. Не исках да задълбаваме по-нататък.

Че всичко съществува като само име и мисъл. Вече как точно съществува така и защо единствено разбирането на номиналното съществуване предпазва от крайността на нихилизма според Нагарджуна е доста сложен въпрос. Не може да се обясни само с логически методи, особено при набора от съвременни понятия. Будизма (и не само той) има собствена система от понятия, която първо трябва да се изучава последователно и методично и такава е практиката, наред с други не по-малко важни и дори по-важни практики като дисциплина, концентрация, нравствени правила, развиване на състрадателно отношение и т.н. Неща, които в по-голямата част на нас тук ни липсват и се осведомяваме като за любопитни. 

преди 13 часа, witness написа:

на 23.09.2020 г. в 13:47, _ramus_ написа:

И да има "котка" - за нея няма нужда от "име, дума, понятие или етикет".

Няма такава котка нито каквото и да е независими от обозначението или концепцията за тях. 

 

преди 14 часа, witness написа:

Отражение предполага нещо, което се отразява

Това е малко повърхностно.

Предполага и някой, който отразява.

 

преди 12 часа, _ramus_ написа:

Байдъуй - и Уит също я няма и никога не е имало такава.

Уит е само име, което налагаш върху основата на едни писания тук. Тя съществува само така, точно благодарение на теб и другите, които я разпознават. Не може да се каже, че я има по друг начин.