Премини към съдържанието
  • Добре дошли!

    Добре дошли в нашите форуми, пълни с полезна информация. Имате проблем с компютъра или телефона си? Публикувайте нова тема и ще намерите решение на всичките си проблеми. Общувайте свободно и открийте безброй нови приятели.

    Моля, регистрирайте се за да публикувате тема и да получите пълен достъп до всички функции.

     

Препоръчан отговор


преди 12 часа, _ramus_ написа:

Байдъуй - и Уит също я няма и никога не е имало такава.

Уит е само име, което налагаш върху основата на едни писания тук. Тя съществува само така, точно благодарение на теб и другите, които я разпознават. Не може да се каже, че я има по друг начин.

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
  • Отговори 16k
  • Създадено
  • Последен отговор

Потребители с най-много отговори

  • Śūnyatā

    1862

  • Реджеп Иведик

    1556

  • NoMeJodas

    1502

  • _Alex&Vanko_

    1366

Потребители с най-много отговори

Популярни публикации

Нел, ти предполагаш, че аз съм сигурен в нещо, това са твои идеи и представи. Аз пиша в тази тема с образователна цел, темата е за будизъм. Ученията са различни. Това е чудесно. Различните учени

Туй е тема за будизъм и не е тема за будизъм!       Ом-м-м-м-м....

Не тук, Рам. Дискусията се превърна в някаква безмислено пустословие и надприказване.   Несъмнено... Значи, то всеки претендира, че мненията му са лични и неповлияни, но такива мнения няма. Най-мал

Публикувани изображения

преди 2 минути, witness написа:

Уит е само име, което налагаш върху основата на едни писания тук. Тя съществува само така, точно благодарение на теб и другите, които я разпознават. Не може да се каже, че я има по друг начин.

И благодарение на Уит, която се разпознава като Уит. Иначе защо се говори, че аза няма себеприрода ?

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 6 минути, Реджеп Иведик написа:
преди 14 часа, witness написа:

Отражение предполага нещо, което се отразява

Това е малко повърхностно.

Предполага и някой, който отразява.

За него е същото.

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 16 часа, Shiniasu написа:

Котката, която е съставена от атоми, дали е съставена от атоми? Ясно е, че тя е една представа в съзнанието на наблюдателя. Но, представа за котка можем да имаме и без да имаме котка, която да наблюдаваме. Както е казал Платон будиста - в основата на всички умствени представи стоят идеите. Това, което е съставено от атоми не е котката, а само физическото проявление на котката в конкретния случай при конкретните условия. В основата на котката обаче стои определен архетип. А възоснова на този архетип е изградена както обективната форма, така и умствената представа. Който си мисли, че представата за котка е следствие от това, че хората са видели котка, бърка причината и следствието и това също е вид заблуда. Първо е архетипът в причинния свят или света на идеите

А архетипът въз каква основа се появява? Постоянен ли е, вечен ли е, има ли причина? Ами ако чрез генно инженерство се създаде нов архетип, нещо средно между куче, котка и гущер, например, а кучетата, котките и гущерите се заличат от планетата? Тези архетипи не могат ли да изчезнат и никога повече да не се появят?

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 33 минути, witness написа:

Че всичко съществува като само име и мисъл

само за човека/хората... който го отразява/т. А в множествено число - винаги с разлики в отраженията си.

 

преди 33 минути, witness написа:

Те и понятие от пет и пари нямат (според хората, но това няма как да се валидира като твърдение и се прави само като предположение - пак от хората, заради хората),

за разлика от нас, но имат представа за моя и територия (не е нужна "представа", може да имат нещо съвсем друго като аналогия за "отражение", като са замесени дори и генетична памет и схеми) по своя си начин,

Синдром на академика - са сбор от явления при които човек, който потъва в прочетени и заучени идейни схеми, като се заблуждава че това е "светът". Това е съвсем характерно залитане сред хората които потъват в свят на идеи и фантазиите си от тях, като това става строителния им материал за конструиране на реалност.

Срещата и усвояването на идеи, служи на много хора да формират представен свят от тях, до степен на такова насищане, за да се "затвори" и приеме в себе си личността на субекта. Има си психичен механизъм, но е без всякакъв смисъл да се списва тук. Твърде много хора потъват сред синдрома на академизма, безкрайните теории, описания, концепции, защото всъщност те търсят в тия утеха, търсят устойчивост, пристан, търсят онова, което им липсва отвътре.

Всъщност всичко това е израз на религиозният аспект на личността. И няма никакво значение с какъв идеен материал ще конструират личната си религиозна приказка. Важното за тях е да я има, за да получат компенсации за дефицити в усещането на сигурност и намаляването на страха и тревожността си.

Да се изгубиш сред личните си фантазии е толкова разпространено явление. Но особено са засегнати от него някои личностни и характерови типологии. Обикновено пика на този процес е в детските и тийн-годините - като защитен механизъм, служещ на формирането, развитието и израстването на личността. С него се преодоляват трудни за преживяване травмиращи или конфликтни събития... Но за много хора блокират и вместо за временна защита, те зациклят в него за цял живот. Много добре е ясно защо и каква е типологията на това блокиране и зацикляне. Сред форума се вижда чудесно.


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 3 минути, _ramus_ написа:

Твърде много хора потъват сред синдрома на академизма, безкрайните теории, описания, концепции, защото всъщност те търсят в тия утеха, търсят устойчивост, пристан, търсят онова, което им липсва отвътре.

А ти какво търсиш? Какво ти липсва?

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 2 минути, Śūnyatā написа:

А ти какво търсиш? Какво ти липсва?

питай ме в разговора на живо, ама като въпрос - без кафенца... за фантазиите ти ще се погрижа и сам. :) Чак тогава като попиташ - ще ти разкажа всичко, без граница...  Ти можеш да го прочетеш на толкова много места на които съм го написал... Но не четеш... щото не са сутри и не предлага онова, за което жадуваш и играеш на будист.

Много е просто - СИНДРОМ на Академика е налице когато дадена лично нагласен концепция служи за защита от дисонанси, от конфликти - без значение дали са когнитивни или емоционални, представни... Всички тия пораждат в него остатъчни стари схеми заради които личността преживява защитаване.

Създаването на личната приказка има за роля да е ЗАЩИТНА ЧЕРУПКА сред която да се приюти страхуващото се "човече". Заради това ползвам аналогията с УТРОБА... Няма никакво значение от какъв микс ще се изгради черупката - обикновено това е от всичко, до което "човечето" се докосва през социалния си път, на което резонира, което припознава като "материал за строеж и укрепване на утробата". Постепенно на това посвещава живота си, енергията си...

Съвсем ясно е защо зациклят и блокират - защото на даден "СТОП" личността не може да се справи да го отработи и в опит да го превъзмогне, потъва в повторителни цикли... в които отново се блъска... или просто намира някъде "точката на баланс". Всичко това се прави, и се случва сред емоционално-чувствената сфера... защото тя носии следите на първите етапи в "човечето" и именно в нея са травмиращите следи...

Повторителността е съвсем характерен белег... съвсем. Това не е ирония, не е негативизъм - пиша го за пореден път, защото намирането на УТРОБА не е никакъв духовен акт. Играта с "духовете на идеите" не е нищо духовно, а е порив от несправяне и рани от детските години. Нищо духовно няма в това - нужно е да се израсне, а не да се живее сред маскирането му цял живот.

Всеки блокаж е стоп за развитието. Всяко зацикляне показва че развитието е спряло. Опитите да се фантазира и доказва, да се повтарят вдъхновяващи утвърждения, много ясно показва типологията на проблемите и чрез описанията - структурата на личността, стигнала до блокажа и зациклила в него.

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 34 минути, _ramus_ написа:
преди 34 минути, _ramus_ написа:

не е нужна "представа", може да имат нещо съвсем друго като аналогия за "отражение", като са замесени дори и генетична памет и схеми

 

Робуваш на думите. 

 

преди 34 минути, _ramus_ написа:

Да се изгубиш сред личните си фантазии е толкова разпространено явление. Но особено са засегнати от него някои личностни и характерови типологии. Обикновено пика на този процес е в детските и тийн-годините - като защитен механизъм, служещ на формирането, развитието и израстването на личността. С него се преодоляват трудни за преживяване травмиращи или конфликтни събития... Но за много хора блокират и вместо за временна защита, те зациклят в него за цял живот. Много добре е ясно защо и каква е типологията на това блокиране и зацикляне. Сред форума се вижда чудесно.

Зацикляне, в твоя случай, е точната дума... плочата се върти и никой не знае докога. Това горе за кого си го изписал? Ей така въобще и защото просто продължава да се върти в съзнанието ти без всякаква външна основа обикновено. Не можеш да спреш, просто не можеш да спреш да го правиш. Заповядай да се почерпиш с още една "лична фантазия":

Дзонгкапа:

„Начинът на схващане на истинско съществуване – обектът на отрицание – е да се смята (че обектите) не са поставени посредством силата на безначална концептуалност, но са установени обективно чрез собствената им същност.  Представяният обект на това схващане е наречен „аз“, или „присъщо съществуване“. Не-съществуването на това с личност като субстрат е наречен без-азовост на личността, а не-съществуването на това с (други) явления като око, ухо и т.н. като субстрат е наречен без-азовост на явленията.“

и една картинка на прета :) 

Hungry-Ghost

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 4 минути, _ramus_ написа:

питай ме в разговора на живо, ама като въпрос - без кафенца... за фантазиите ти ще се погрижа и сам. :) Чак тогава като попиташ - ще ти разкажа всичко, без граница...  Ти можеш да го прочетеш на толкова много места на които съм го написал... Но не четеш... щото не са сутри и не предлага онова, за което жадуваш и играеш на будист.

Какъв е смисълът от разговор на живо, при положение че (и на умряло) бягаш от директен отговор на въпросите които са ти неудобни? На каква тема ще бъде този разговор, нещо по-различно от тук ли ще е? Вече писах, че няма проблем да се състои такъв разговор и понеже за четвърти път настояваш, пиши на лично съобщение когато имаш идване към София и ще го уредим.

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 10 минути, witness написа:

„Начинът на схващане на истинско съществуване – обектът на отрицание – е да се смята (че обектите) не са поставени посредством силата на безначална концептуалност, но са установени обективно чрез собствената им същност.  Представяният обект на това схващане е наречен „аз“, или „присъщо съществуване“. Не-съществуването на това с личност като субстрат е наречен без-азовост на личността, а не-съществуването на това с (други) явления като око, ухо и т.н. като субстрат е наречен без-азовост на явленията.“

ето това е синдромът на академика. Благодаря за примера, за точния пример за прочит, за реакция, пример за възприятие чрез "частично отхвърляне" и "приемане според личната схема"... :) Утвърждението чрез списване на чужди думи, валидирани във фантазьора със статус "истина", пример, правилно... 

Думи... в един коментар - на едно място са "просто думи, понятия... имало неразбиране"... Но на друго място "говорят на повтарящия ги че са истина" , но на тоя, дето ги ползва за да преживява своята утроба. Той няма друг вариант на интерпретиране и се самозаблуждава че само ако някой друг ги прочете - и вече ще "види истината" - като него, ъф корс.

Защитаването е съвсем характерен белег за надрусани от лични рани човечета. Защитаването - от всичко, което достига и се спряга със статус - дразнител, противник, дори враг. НО безопасността на форумното и виртуално общуване прави магията още по-магична... :) И повече поглъщаща, защото предлага още по-добра черупка.

Толкова е просто - защитаването е инстинктивен акт. Запуска се при привиждане на "заплаха". Преживява се най-силния запис на заплаха, в който са включени всички атрибути и особености на човешката памет, която в детски години запечатва най-вече личните изживявания и негативни емоции. Механизмът е прост , няма начин да се избяга от него... Няма начин. Вижте си писанията - личните версии се въртят винаги около едно и също... Вярванията че като се повтаряло нещо си... ставало едно или друго... умствени впечатления... Това са лекарства за да издържи психиката на "монаха". Това са белези на проблеми - неговите повторения и усещането за успокояване чрез тях са вид компулсия...

Предпочитате самозаблудата, игрите на образи и отражения... само докато не станат "дразнители" и всеки внимава като държи "своята територия" на дистанция от всеки друг такъв като него. Като възникне "кръстосване" - и се почват инстинктивните игри.

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 8 минути, _ramus_ написа:

Защитаването е съвсем характерен белег за надрусани от лични рани човечета. Защитаването - от всичко, което достига и се спряга със статус - дразнител, противник, дори враг. НО безопасността на форумното и виртуално общуване прави магията още по-магична... :) И повече поглъщаща, защото предлага още по-добра черупка.

Вкусно, а?

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 9 минути, witness написа:

Вкусно, а?

Мне - въобще.

Не че питаш, но и не ти стиска цял живот да счупиш черупката... Заради единия страх...  Мухата лети в чашата - привижда че стъклото е прозрачно... и през него вижда вселената - криво, но какво значение, като основната цел си остават изживявания и усещания... А толкова мухи летят сред чаши, които са напръстници, без дори да са прозрачни... Обаче свикват - все пак чашата ги прави да са сигурни и защитени.

 ПАРАДОКС НА КЛЕТКАТА/черупката/... е само сборен етикет. Жалко че не е написан в сутрите, но пък и никак не е удобен за мухите

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 18 минути, _ramus_ написа:

Думи... в един коментар - на едно място са "просто думи, понятия... имало неразбиране"... Но на друго място "говорят на повтарящия ги че са истина"

Думите и представите могат да се отнасят до възможни или до невъзможни, верни или неверни, съществуващи или не на конвенционално ниво явления. Не е толкава сложно да е разбере, например име и представа за спагетено чудовище съществува безспорно, но не се отнася до реално в относителния ни свят нещо, докато думите и понятията за столове и маси се отнасят и т.н. 

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 13 минути, _ramus_ написа:

ето това е синдромът на академика. Благодаря за примера, за точния пример за прочит, за реакция, пример за възприятие чрез "частично отхвърляне" и "приемане според личната схема"... :) Утвърждението чрез списване на чужди думи, валидирани във фантазьора със статус "истина", пример, правилно... 

Веднъж те питах - не отговори. Да опитам пак. Какво ти дава основание да мислиш, че думите които ползваш не са чужди, а лично твои?

Нима ти не отхвърляш (даже не и частично, а почти цялостно) Дхарма, понеже не съответства на личната ти схема? Какво утвърждаваш ясно ли ти е? Какво фантазираш като "истина"? Защо даваш примери? Спрямо кое, какво, кого критикуваш другите? Спрямо кое, какво, кого си мислиш, че това което пишеш е правилно?

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 13 минути, _ramus_ написа:

Не че питаш, но и не ти стиска цял живот да счупиш черупката... Заради единия страх... 

Я ми дай още напътствия :) 

Защо не можеш да се концентрираш върху темите, а потъваш в странични и ненужни глупости. Дай ги ако ти ги поискат, иначе е просто спам, кой не ти го е казвал. 

Аз впрочем познавам и други хора с такъв проблем... знаем го, изслушваме ги, но нищо не може да се направи, с тях не може да се комуникира смислено. 

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 36 минути, witness написа:

Думите и представите могат да се отнасят до възможни или до невъзможни, верни или неверни, съществуващи или не на конвенционално ниво явления.

въртиш около едно и също - нито се четеш, нито четеш другите, дето ти пишат различното от твоето.

Имаш няколко варианта - избираш повторителния и утвърдителния твоето лично схващане. Това е защитна реакция, но през нея не може да има развитие. Не може и да го има, ако нещо в зациклянето не се преодолее... А то става с "цена" - труд, надмогване... може би и кураж. Щото развитието не подава само удобното...

преди 34 минути, witness написа:

Защо не можеш да се концентрираш върху темите

зависи от темите. За един - една, за друг - е друга. Тук будизъм няма, няма и любопитни.

Да ти припомня ли че това го пише някой, дето го разсеяло това че "завалял дъжд" ? :lol6:

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 28 минути, Śūnyatā написа:

Да опитам пак.

дааа - пак, и пак... и пак... И винаги за "втори път", може би...

Нито един от въпросите не е основателен в ядрото си. Нито един. Останал сам пред монитора лесно си играеш на мозъчните си игри и нито един от въпросите няма нищо общо с мен и написаното от мен. Има общо с начина ти на отражение, пък отражението показва особеностите, структурата и процесите в ОТРАЗИТЕЛЯ.

Но отстояването и защитаването - показват ясно нуждата от утроба. Ти я търсиш откакто се спомняш - тук на едно място, при едни схеми, ту на друго - при други. Но точно сега си с представата че "си я намерил", заради чудесната кръгова отбрана, която тя ти осигурява. Но няма черупка , която да пази от всичко. И няма нищо по-лесно от това да се пропука черупката... всеки миг... Защитаващият се привижда в пропукването заплаха и реагира подобаващо. Докато има и друг вариант... :) - по-мъдър, по-зрял...

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 29 минути, _ramus_ написа:

Да ти припомня ли че това го пише някой, дето го разсеяло това че "завалял дъжд" ? :lol6:

Не съм казала, че ме е разсеяло, изобщо не съм уточнявала нещо за дъжда. Напротив, както не ми се пишеше даже ме върна точно на въпроса за съществуването като само име. Това беше. Разсейването е твоя халюцинация на база прочетеното. 

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 16 минути, witness написа:

Защо не можеш да се концентрираш върху темите, а потъваш в странични и ненужни глупости. Дай ги ако ти ги поискат, иначе е просто спам, кой не ти го е казвал. 

Аз впрочем познавам и други хора с такъв проблем... знаем го, изслушваме ги, но нищо не може да се направи, с тях не може да се комуникира смислено. 

Няма как да се случи това, поне на този етап от развитието му. Наблюдението ти е правилно, такива с лопата да ги ринеш. Но иначе настояват за специално отношение, дори за лични срещи. За да докажат какво... и те не знаят. Знаят само, че трябва винаги да са на въпреки, защото така подхранват заблудата си че са различни, уникални, гениални. Разбира от будизъм толкова, колкото си мисли че разбира от музика, както когато понякога се опитва да свири пред публика, но никой не го разбира, никой не го обича, но иначе ТОЙ се има за "ебати пича".

Един хармоничен разговор или дискусия може да се сравни с музикално произведение. В един такъв разговор се пише по дадена тема, в случая будизъм. Ако пишещите са хармонично взаимозависими се получава полифония. Нищо не пречи някой да се изкаже против дадено мнение, но едно такова изказване да бъде контрапункт на темата, а не контрапукт нямащ нищо общо с темата и се насочва срещу пишещите в нея субекти, т.е. създава само хаос или спам. Подобно една музикална фуга, която се състои от тема и контраункт, контрапункта отговаря на темата, изглежда различен, но и контрапункта и темата са една мелодия.

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 33 минути, _ramus_ написа:

Имаш няколко варианта - избираш повторителния и утвърдителния твоето лично схващане.

Нямам против да не си съгласен, но трябва да се обосновеш конкретно относно това според теб лично схващане защо не е вярно. Вярно ли е според теб или не? Концентрирай се малко на конкретен въпрос - 

преди 39 минути, witness написа:
преди 57 минути, _ramus_ написа:

Думи... в един коментар - на едно място са "просто думи, понятия... имало неразбиране"... Но на друго място "говорят на повтарящия ги че са истина"

Думите и представите могат да се отнасят до възможни или до невъзможни, верни или неверни, съществуващи или не на конвенционално ниво явления. Не е толкава сложно да е разбере, например име и представа за спагетено чудовище съществува безспорно, но не се отнася до реално в относителния ни свят нещо, докато думите и понятията за столове и маси се отнасят и т.н. 

 

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 1 минута, witness написа:

Разсейването е твоя халюцинация на база прочетеното. 

Халюцинации ли са това? Брей! :lol6:Дори когато се опиташ да кълвеш, е някак по детски. Засмива ме, някак си - не се присмивам, просто ме радва. Навява ми аналогии и спомени на  реакциите на дъщерите си в определени възрасти и как се мъчат да клинчат и се борят за тяхното си.

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 5 минути, _ramus_ написа:

Халюцинации ли са това? Брей! :lol6:

Не знам, ти си прецени дали изречението съдържа смисъла, който му приписваш.

преди 16 часа, witness написа:

Щях да пиша нещо, което май не ми се пише и междувременно заваля дъжд. 

 

 

преди 8 минути, _ramus_ написа:

Навява ми аналогии и спомени на  реакциите на дъщерите си в определени възрасти и как се мъчат да клинчат и се борят за тяхното си.

Много мило :) Влизам им в положението, особено ако са били прави... Навярно са станали железни дъщери и трябва много да ти благодарят. Съпрузите и свекървите им просто нямат шанс. 

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 1 минута, Śūnyatā написа:

Разбира от будизъм толкова, колкото си мисли че разбира от музика, както когато понякога се опитва да свири пред публика, но никой не го разбира, никой не го обича, но иначе ТОЙ се има за "ебати пича".

Да ти пусна ли снимка от концерт?  :) Фатазиите, драги... ! са ти само за черупката.

И как въобще можеш да намесваш музиката в това... като и с нея си пълен аматьор :lol6:

Значи се "получава полифония" - така ли... :lol6:малко е като с "мълнията" и с "впечатленията в ума". ... Егати афиширането на неграмотия... и всичко само и само да се съчинят защитаващи послания... А точно тогава става най-смешно, защото издават как пада високото когнитивно ниво и се стига до недоумици като горните вече безкрайни примери.

============

Не ме интересува гърча, колеги. Той само ми показва нещо за вас. Вие се изписвате с него всяка дума, всеки път. Не ви харесва - ок, но мен защо да ме интересува. Аз не съществувам за да се харесвам или угаждам на някого. Нито  е така с онова, което списвам.

преди 9 минути, witness написа:

Вярно ли е според теб или не?

не, и няма как. Частично вярно... ли е, или е "вярно"? Или е напълно невярно. Нито едно от тия... това е магията на "приемането" на нещо - за НЕЩОто.

Няма как едно твърдение да е вярно - ако не се приеме за такова. Ако е от личността - тя го заимства от други, които го приемат за такова. Да - спомага за общуването, спомага и за друго... но всяко спомагане има цена. Групата приема нещо за вярно, за да съществува като група...

Колкото до думите - вече се изписа достатъчно. Няма как да се повтаря едно нещо до безкрай и зациклящата се да търси нови и нови доводи за да утвърди нейното лично схващане.

Нямаш ясна позиция, която да е последователна и да води към пълнота. Нито едно от личните ти схващания не са издържани - всички са заемки и всички са парченца, които даже не си положила усилие, воля и труд, за да ги сглобиш в дълбочина.

 

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 19 минути, Śūnyatā написа:

Знаят само, че трябва винаги да са на въпреки, защото така подхранват заблудата си че са различни, уникални, гениални.

Абе то има и друга причина, но да не задълбаваме в "езотерики". Той е като фуния, засмуква всичко към себе си и много важно с какво се занимавали до появата му някакви си някъде, техните обсъждания като пустотата от собствено съществуване са глупости, защото той така е решил и прочие. Иска да обсъждаме него отново и отново, а той нас. 

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 14 минути, witness написа:

особено ако са били прави

мдааа - пак това... Пак едно и също - както за "думичките", "котките и камъните". :)

Този напън към "правилното", вярното... А то има основание  само в математиката - ограничена от условия абстрактна територия.

Но личният напън към "вярно, правилно и истина"... издава етапност в личностното израстване. :) Доста "ранен"... ( с двата варианта на ударение на гласните, в думата) етап

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Добавете отговор

Можете да публикувате отговор сега и да се регистрирате по-късно. Ако имате регистрация, влезте в профила си за да публикувате от него.

Гост
Напишете отговор в тази тема...

×   Вмъкнахте текст, който съдържа форматиране.   Премахни форматирането на текста

  Разрешени са само 75 емотикони.

×   Съдържанието от линка беше вградено автоматично.   Премахни съдържанието и покажи само линк

×   Съдържанието, което сте написали преди беше възстановено..   Изтрий всичко

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Добави ново...

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите Условия за ползване