преди 23 минути, Реджеп Иведик написа:

Пак си помисли. 

Чисто логически да съществува и да не съществува Бог е едно и също, тъй че Той може да ни мами и ако не съществува.

Бог съществува бре ! Като идея , като мисъл в главите на хората .

Самият факт , че го споменаваш доказва това твърдение......

........Съществува така , както съществува Баба Яга , Дядо Коледа ......и ред други приказни герои обясняващи нещата от Живота на децата . т.е. това което те не знаят....Примерно , който е послушен - получава подаръци . Е , Бог е за непораснали възрастни ...

Баси сложнотията за разбиране ! Чисто логически - децата разбраха , само ти не разбра ! 

......

Бог е абсолют е твърдение с което не всеки ще се съгласи. Абсолютът не може да е обусловен е обуславящо твърдение. Нито съществуващ, нито несъществуващ, нито съществуващ и несъществуващ едновременно също са обуславящи твърдения. Това не е познание, нито философия. Ако нещо е непознаваемо, то за мен, както и за всеки друг би следвало да е все едно дали съществува или несъществува и какво представлява. Ако недостижимото е такова, то какъв е смисъла да се опитваве да го достигнем. Има достатъчно познаваеми и достижими неща. Да напомня, че философия означава любов към познанието, а не към непознаваемото.

 

преди 6 часа, _ramus_ написа:

 

Не следя дискусията в детайли, но едно уточнение, което може да е от някаква полза. Рационално и емпирично са твърде различни неща. В западната философия флагманът на рационализма е Рене Декарт, който по рационален път доказва битието на Бог. Епископ Бъркли, от друга страна, също доказва битието на Бог, но от перспективата на абсолютния идеализъм. И двамата ползват логика, която работи, когато допуснем поне една аксиоматична предпоставка. След това е лесно да изведем от тази предпоставка каквото сме си поставили за цел. Науката, обаче, не се задоволява с това. Науката изисква емпирика или повтаряем опит, който може да потвърди хипотезата. Това са моите пет цента в разговора. Приятно обсъждане. 

преди 6 часа, by_chechi написа:

интуиция е средство за измисляне

Стефане... това предколедна шега ли беше бе човек. Или новото вино още е резняк и удря здраво...

преди 4 часа, dagpo19 написа:

Рационално и емпирично са твърде различни неща.

Разбира се - емпиричното може и да не бъде рационално разгледано и осмислено. Логиката - също не е задължително рационална. Тя е просто инструмент и сама по себе си е само прийом. 

И само едно допълнение - не съм философ и не ми е нужно да разглеждам кой какво се бил упражнявал с логика, по какъв начин и с каква цел. Интересуват ме съвсем практични положения. Рационалното и емпиричното не са само и единствено философски понятия, нито съдържанието им се изчерпва с философски размишления от един или друг тип, един или друг автор.

преди 5 часа, Shiniasu написа:

Бог е абсолют е твърдение с което не всеки ще се съгласи

Както вече се забеляза от вметката, даден размислител взимал определена предпоставка и "доказвал' логически бог. Друг - взимал друга предпоставка - доказвал... каквото си иска. И в двата случая логиката била издържана.

Като се вземе предвид че под понятията БОГ и АБСОЛЮТ не е налице еднозначен пълнеж, то всякакви упражнения чрез логически хватки, са възможни. От тях - може да се изведе и докаже който каквото си реши. По същия начин е и тематичната игра с понятието ИНТУИЦИЯ. Та мислене било, та шепот на бог... Най-полезни за ползване са тия думички, при които пълнежа е изпълнен с призраци, сенки... Това дава възможност да се заиграва с думички и да се наглася който каквото му е изгодно на ползата.

Заиграването със значения на понятия е една от простите хватки относно това да се "извежда логически". Но да напомня - че логическото извеждане само по себе си, НИЩО НЕ ДОКАЗВА и няма как да е доказателство за каквото и да е.

преди 14 часа, by_chechi написа:

 а интуиция е средство за измисляне

Ясно е, че много от пишещите, нямат понятие какво означава думичката "интуиция"
От което следва, че тяхната интуиция наистина спи, и не им подсказва нищичко.

преди 1 час, Aumi написа:

Ясно е, че много от пишещите, нямат понятие какво означава думичката "интуиция"
От което следва, че тяхната интуиция наистина спи, и не им подсказва нищичко.

Да кажем , че второто е вярно до някъде . Но то следва от първото като съждение и умозаключение .

За целта обаче , първото трябва да е доказана истина . А такова доказателство няма..... Или твоята интуиция те подвежда и само така си въобразяваш.....  

Без това - "пет пари не струва" ! 

преди 9 часа, _ramus_ написа:

Стефане... това предколедна шега ли беше бе човек. Или новото вино още е резняк и удря здраво...

Нали знаеш онзи виц от казиното за интуицията - " Не може да бъде ! " . Може и да е виц , но е с поука и си струва да се обмисли .

Ако не го знаеш , и желаеш може да го поместя тук.....

Твоята интуиция до тра-ла-ла те води......по споменати вече причини .

П.П. Никога и никъде не съм твърдял , чи интуицията е лошо нещо и/или излишно . Интуицията е извор на нови идеи ......

НО !

Към нейните резултати следва да се подхожда с Разум (трябва и Може) , а не с Его (Аз Искам !)......или без Разум . 

преди 33 минути, by_chechi написа:

Да кажем , че второто е вярно до някъде . Но то следва от първото като съждение и умозаключение .

За целта обаче , първото трябва да е доказана истина . А такова доказателство няма..... Или твоята интуиция те подвежда и само така си въобразяваш.....  

Без това - "пет пари не струва" ! 

J

 

Първото е доказано с твоите думи:

 by_chechi написа:

Цитат

 а интуиция е средство за измисляне

то по-голяма глупост едва ли може да се измисли!

 

преди 9 минути, Aumi написа:

Първото е доказано с твоите думи:

 by_chechi написа:

то по-голяма глупост едва ли може да се измисли!

 

Е , такива като теб дето не знаят и не разбират му казват Божие вдъхновение , или нещо подобно (виж предните ми постове за Бог - що е то ) ......Какво друго ти остава , освен да наречеш глупост това което не разбираш ?

преди 2 часа, by_chechi написа:

Какво друго ти остава , освен да наречеш глупост това което не разбираш ?

Или да се оправдаеш че другите не разбират глупостите, които иначе си драскаш... Мда - какво ли друго да остава  Чефо, идеята че като пишеш нещо, то е толкова велико, че  другите не пляскат и ахкат от възхищение и съгласие само защото не го разбират -  е при доста хора, човеко... Всичките тях ги обединяват няколко общи признаци... 

Тва е магията на гледната точка - едно и също се гледа, а видяното зависи от Гледащите (го). И резултата - напълно различни 'виждания', сякаш не гледат едно и също.

преди 4 минути, _ramus_ написа:

Тва е магията на гледната точка

А как се гледа от не гледна точка, и какво се вижда

преди 6 минути, Реджеп Иведик написа:

А как се гледа от не гледна точка, и какво се вижда

никак - това е ноусенс. Гледането предполага точка за наблюдение. Обаче този казус всъщност е изключително сложен, както е и от ключова важност за битието на всеки човек...

Има решение на казуса - и то по няколко пътища и начини. Нито един не е решение сам по себе си. Генерално решение по принцип не може да има, но могат да се заобикалят някои от ограниченията. Ключовата схема е СИНТЕЗНА.

Съществува и представа според която е възможно ГЕНЕРАЛНО решение на казуса. Дори се предлага и технология и пътища. За мен думите нямат особена стойност, освен второстепенна и косвена към практически действия. Така, че за практическата ми дейност и опитност - такъв радикален начин и методи са само "легенди" - не са ми приложими, но това не пречи да ги имам и предвид. 

Обаче е налице един сериозен проблем - в гледането и виждането. Генерален конфликт е не самото ВИЖДАНЕ,  защото разликата между гледаното и вижданото е значителна, дори качествено различна. Тайната е, че за да се 'види' се допълва и запълва според познати предварително схеми. В този смисъл - понякога такова запълване е толкова значимо, че изменя цялостния характер на 'гледането'

Огромен проблем и предизвикателство е да се усвоят умения да се реализира мониторинг на възприятието и да се забележи и регистрира какво точно се внася като изменение дори и заместване... Това е много сериозно и сложно и... резултатите от него - напълно неочаквани... и фрапиращи...

Когато говорим за обективност на наблюдението, то трябва да дефинираме понятието "обективност". Дали това включва само възможното за възпниемане от сетивата или технически уреди, или всичко, което изобщо може да бъде възприето. Ако гледам една котка то обективно ли ще е ако видя формата и цветовете на тялото и, но не видя нейното биополе примерно? Тука се явява разлика между вярно и пълно възприемане на нещо. Ако обективността е пълно възприемане, то ние можем само да се доближаваме до нея.

преди 3 минути, Shiniasu написа:

то ние можем само да се доближаваме до нея

Евентуално

От чисто практична гледна точка обективността зависи от развитието на обществото - и по отношение на наблюдението, и на разбиранията. Просто от това зависи изходната точка от която човек тръгва, а тя не може да бъде надхвърлена неограничено. Неща, които са били предмет на изясняване в миналото, сега са изяснени и неща, които в момента се съмняваме дали са истина, някога ще бъдат доказани или отхвърлени. Интуицията също не може да надскочи съществено разбиранията на ума.

Разглеждайки чисто практически обективността, то може да се каже, че такава съществува по отношение на не малко конкретни неща, а броят на последните ще нараства с времето. 

преди 28 минути, Shiniasu написа:

Ако обективността е пълно възприемане, то ние можем само да се доближаваме до нея.

Обективността не е възприемане ! Възприемането може да е обективно (в някаква степен) . Но при всички случаи възприемането е субективно .

Друг е въпросът твоето възприятие колко обективно отразява обективно съществуващото.....т.е. отражение съответстващо на него.....

В двойнствеността на отражението е трудността на разбирането - да се направи разликата между отразявано и отражение.....Отражението е субективно защото произлиза от субекта . Но то е и обективно (в определена степен) защото отразява обекта ......

Обективно съществуващото никак не се нуждае от твоето присъствие , приближаване или отдалечаване .......

Т.е. обективността е качество на обекта, т.е. обектът е обективен...

Аз в случая, говоря за обективност на възприятията и разбиранията ни, или с други думи, доколко те отговарят на обективната действителност. Мислех, че тези неща няматнужда от уточняване.

преди 2 часа, _ramus_ написа:

Мда - какво ли друго да остава 

Ти си прочетен вестник ! Ами са ти малко страниците....

преди 7 минути, Shiniasu написа:

.... Мислех, че тези неща нямат нужда от уточняване.

Не само , че имат нужда от уточняване , ами имат нужда от научаване...

И то от такива с недостижими претенции , да знаят повече от това което не са чели........в Гуугъл да кажем.

преди 20 часа, dagpo19 написа:

Не следя дискусията в детайли....

То вече няма такава - откакто най- нагло и безпардонно прекъснахме лекциите на реалния.

преди 5 часа, Shiniasu написа:

обективност на възприятията и разбиранията ни, или с други думи, доколко те отговарят на обективната действителност. Мислех, че тези неща няматнужда от уточняване.

Това е пореден пример за аксиоматично мислене, понеже сам казваш -Мислех, че тези неща нямат нужда от уточняване. Кой неща? „Обективна действителност”? Какво ще рече това? Действителност, която не е зависима от субективното възприятие ли? Ноумен в опозиция на феномен. Но ноуменът по дефиниция е непознаваем. Ако е така, то постулирането му е безпредметно. В това е същността на феноменологичната критика на Хусерл към Кант, както и в нейното продължение по линията на екзистенциалната метафизика на Хайдегер. Съвсем опростявам нещата, разбира се... Не взимай написаното насериозно. Просто си припомних времето, когато участвах в такъв тип дискусии и ми стана забавно да се включа пак. В интерес на истината, подобни разговори не са ми дали абсолютно нищо в практически план.

Не съм чел Хусерл. 

Кант пише критика. Как се критикува критика. 

Виж Хегел съм чел. Изобщо не е разбрал какво пише Кант. Но пише там, взема отношение за нещата сами по себе си, колкото да не заспи.

преди 6 минути, Реджеп Иведик написа:

Не съм чел Хусерл. 

Кант пише критика. Как се критикува критика. 

Виж Хегел съм чел. Изобщо не е разбрал какво пише Кант. Но пише там, взема отношение за нещата сами по себе си, колкото да не заспи.

За Хегел съм съгласен. Не съм му фен. Хусерл и Хайдегер си заслужава да се четат. Особенна слабост имам към първия, но неговите текстове са прекалено трудни за превеждане и възприемане. Същото важи и за Хайдегер. „Битие и нищо” на Сартр може да е въведение в този тип дискурс, понеже той е френски, а не не немски философ и го кара през просото, донякъде.

Ще ги дръпна. Кажи кои произведения да не се лутам. Битие и нищо не ми харесва. То си е наистина през просото. 

преди 2 минути, Реджеп Иведик написа:

Ще ги дръпна. Кажи кои произведения да не се лутам. Битие и нищо не ми харесва. То си е наистина през просото. 

Приятелю, не ме ангажирай с това... ОК. ”Битие е време” на Хайдегер, както и късните му произведения. От Хусерл всичко по реда на написването, инак се губи как еволюира. Но по начало, то човек, кпйто е  чел Нагарджуна, няма нужда да чете Хусерл или Хайдегер, освен за обща култура, според мен. Поздравявам те с песен, която в определен смисъл може да даде твърде повече от четенето на философски текстове: 

 

Може и да прекалявам, но вярвам, че ще харесаш и това: 

Сериозен разговор може да се води само между хора, които са създали някаква емоционална връзка, т.е. трябва да има общуване, споделяне и някакъв контекст. 

За Нагарджуна и "Философия на средния път" научих от тебе.  

Веднъж купувах апарат за кръвно в симлим тауър. Не за мене, все още нямам кръвно. И като питах продавача, ма хубав ли е, да не е да не мери както трябва, той вика, Това е мерцедеса на апаратите за кръвно

"Философия на средния път", според мен е мерцедеса на философските трактати