преди 12 минути, dagpo19 написа:

Ако и постъпват, според това, което обясняват, нещата ще са идеални. 

Ами той реалния така прави - защитава истината. :Д Тъй разбира, тъй постъпва - поне аз съм убеден в автентичното му невежество ... е тук- там има малко подправки, но дори и те са толкова "на ситно", че пак там. Няма какво да се направи - всъщност има и ти си го заявявал нееднократно: спираш да подхранваш обсесиите на човека. Няма за какво да му отговаряш, да му обясняваш, да му говориш и прочие. Дори самия Буда е постъпвал така - спомням си историята за Кашяп и някоя друга притча. И не само той - много учители са обяснявали без да говорят. Е тука се сещам и за Ошо - три години е беседвал запазвайки мълчание пред аудиторията си.

Така, че как да го кажа без да засегна някой - има един лаф, че ако спориш с идиот .....

преди 27 минути, sound написа:

 

Така, че как да го кажа без да засегна някой - има един лаф, че ако спориш с идиот .....

Си такъв. Да го кажа аз, щом си толкова възпитан и деликатен.

преди 5 минути, dagpo19 написа:

Си такъв.

А бе лафа не е точно така, ама айде - от мен да мине. 😂

преди 10 часа, badr написа:

Николов.Опровержение ли е да посочиш на един човечец как за строеж на сграда с размери 27/9/14м, е бил нужен толкова голям  брой  хора, че само писарите били 6000.Този огромен брой люде строили тази скромна сграда цели 7г.

Колко прост трябва да е човек за да нарича това истина.Какво трябва да е опровержението, че такъв човек да го възприеме.

  

20/60/30 лакътя. 7,5 години + 11 месеца до освещаването. Или 101 месеца * 30 дни = 3030

20*60*30=36000. 36000/3030=1188

1188/375 (цифровата стойност на Шломо - Соломон на иврит) = корен от 10.

14 (цифровата стойност на Давид, предшественика на Соломон)*100/443 (цифровата стойност на Голиат) = корен от 10.

Тълкуванието ще оставя всеки сам да си го направи. Това го пиша само за да се види, че числата не са случайни.

 

Освен това се пропускат някои неща по отношение на инфраструктурата свързана с храма, които са посочени и в уикито.

 

 

преди 14 часа, sound написа:

Не е сигурно! - то кое ли е сигурно, но така казано е опасно. Инак, както и друг път съм ти споделял - понякога не мога да повярвам до какви кръстовища стигаш: единствено повече внимание ти пожелавам.

Това "не е сигурно" все пак предполага, че е възможно. Да, наистина не е сигурно, и аз съм много внимателен, когато правя неща в които не съм сигурен.

Нормално е позицията на фанатика да се отхвърля. Никой не иска да е в тази позиция и всеки гледа да се абстрахира от нея. Всеки си мисли: "Щом за мене подобни възгледи са вредни, то те са такива за всички". Но тази позиция съществува. Отричайки я ние няма да променим това. А собствените ни възгледи би трябвало да са достатъчно стабилни сами по себе си. Всъщност самото отричане показва, че позицията на фанатик не ни е чак толкова далечна. Примерно никой не отрича необходимостта на кравите по цял ден да пасат трева. Лесно ни е да осъзнаем, че това отговаря на съзнанието им. Да следваме подобно поведение за нас е абсурдно, но не и за тях. И никой не се опитва да ги изкара от това отговарящо на съзнанието им състояние.

Освен това зад думите ни, наричайки някого "фанатик", винаги се крие повече или по-малко гордост и надменност. Аз не съм изключение и съм го забелязъл по отношение на себе си. Винаги има нотка на чувство за превъзходство.

Единственото правилно поведение по отношение на хората следващи сляпо дадена идея е да им се преложи друга идея, която намираме за полезна за тях и да се остави избора дали да я приемат в техните ръце. Другото е егоизъм.

преди 57 минути, Shiniasu написа:

 Примерно никой не отрича необходимостта на кравите по цял ден да пасат трева. Лесно ни е да осъзнаем, че това отговаря на съзнанието им. Да следваме подобно поведение за нас е абсурдно, но не и за тях. И никой не се опитва да ги изкара от това отговарящо на съзнанието им състояние.

Имам по-просто обяснение. Кравите са тревопасни бозайници и затова пасат трева, а не се хранят с хамбургери или бонбони. Но кравите са продукт на целенасочена селекция, както и други животински видове като кучетата и котките. В дивата природа, една крава няма да оцелее. Както и другите одомашнени животни. Следователно, те са това, което са, поради външна интервенция.

преди 1 час, Shiniasu написа:

Единственото правилно поведение по отношение на хората следващи сляпо дадена идея е да им се преложи друга идея, която намираме за полезна за тях и да се остави избора дали да я приемат в техните ръце.

Те вече са избрали. Каквото и да им предложиш, колкото и аргументирано да е, то те няма да те чуят. Инак, не биха били фанатици.

 

 

преди 9 часа, Shiniasu написа:

  20/60/30 лакътя. 7,5 години + 11 месеца до освещаването. Или 101 месеца * 30 дни = 3030

20*60*30=36000. 36000/3030=1188 

1188/375 (цифровата стойност на Шломо - Соломон на иврит) = корен от 10.

14 (цифровата стойност на Давид, предшественика на Соломон)*100/443 (цифровата стойност на Голиат) = корен от 10.

Все пак най-много месеци в годината(7) или повече от половината са по 31дни.Защо ти ги пишеш по 30? За да се получат някакви нумерологични сметки.

 

преди 9 часа, Shiniasu написа:

Тълкуванието ще оставя всеки сам да си го направи. Това го пиша само за да се види, че числата не са случайни.

 

Освен това се пропускат някои неща по отношение на инфраструктурата свързана с храма, които са посочени и в уикито.

 

Както се вижда числата ти са комбинирани в разрез с всякакви математически правила.И разбира се, пропускат се много неща относно храма.Целта  е да се покаже, че повествованието тук не е прецизно, като акцента е в/у описанието на събитията, а не в/у точност при отразяване на конкретни стойности. 

 

 

преди 8 часа, Shiniasu написа:

Единственото правилно поведение по отношение на хората следващи сляпо дадена идея е да им се преложи друга идея, която намираме за полезна за тях и да се остави избора дали да я приемат в техните ръце. Другото е егоизъм. 

това също е егоизъм.

Както и останалите всички постулати и извежданията им - се основават на самозаблудата как "всички са като мен". И съответно - всички обобщения са повлияни от същата "грешка".

Непрекъснато имаш проблеми в извеждането и съжденията, защото и двете са твърде безкритични и въобще не са внимателни - както се опитваш да ги представяш.

А всичко това е поради едно просто съответствие - фанатизма е само условен етикет зад който се обобщават някои психични тенденции, поведение, изразност, посока, мотивност и стремежи. В този смисъл - самото ти възприемане на понятието ФАНАТИК - е доста повърхностно, необмислено внимателно и задълбочено - както са ти и останалите основни понятия.

И накрая - един предпазлив фанатик, говори за фанатизма на друг фанатик, който е достатъчно елементарен за да е директен и неприктит в израза си. Нито единия не разбира и не осъзнава какво е фанатизъм, спрямо кое се приема да се сравни, какви са общите и частните положения в обобщението на тази думичка... И така се говорят думички... които всеки си кара по своите си лични предпочитания в "разбирането си" и всеки за себе си нарича това "разбиране". И е с идеята че именно той разбира нещата, че тия неща са "истина" и че е достатъчно сигурна и вярна... само защото на него му изглежда такава.

преди 2 часа, badr написа:

Все пак най-много месеци в годината(7) или повече от половината са по 31дни.Защо ти ги пишеш по 30? 

Явно съм решил, че така е удачно. Знаеш, предполагам, че в действителност броят на дните варира между 353 и 385. Но както споменах, числата са символични и не е сигурно какви са реалните размери на храма и колко дълго е строен в действителност. . 

преди 1 час, Shiniasu написа:

 Но както споменах, числата са символични ...

А бе май друго каза, ама ......

преди 9 часа, _ramus_ написа:

това също е егоизъм.

Както и останалите всички постулати и извежданията им - се основават на самозаблудата как "всички са като мен". И съответно - всички обобщения са повлияни от същата "грешка".

Непрекъснато имаш проблеми в извеждането и съжденията, защото и двете са твърде безкритични и въобще не са внимателни - както се опитваш да ги представяш.

А всичко това е поради едно просто съответствие - фанатизма е само условен етикет зад който се обобщават някои психични тенденции, поведение, изразност, посока, мотивност и стремежи. В този смисъл - самото ти възприемане на понятието ФАНАТИК - е доста повърхностно, необмислено внимателно и задълбочено - както са ти и останалите основни понятия.

И накрая - един предпазлив фанатик, говори за фанатизма на друг фанатик, който е достатъчно елементарен за да е директен и неприктит в израза си. Нито единия не разбира и не осъзнава какво е фанатизъм, спрямо кое се приема да се сравни, какви са общите и частните положения в обобщението на тази думичка... И така се говорят думички... които всеки си кара по своите си лични предпочитания в "разбирането си" и всеки за себе си нарича това "разбиране". И е с идеята че именно той разбира нещата, че тия неща са "истина" и че е достатъчно сигурна и вярна... само защото на него му изглежда такава.

Точно самозаблудата е в основата на невежеството. Вниманието или съсредоточаването са водещи, за да се избегне доколкото е възможно изкривяването на възприятието, съзнанието, възгледите. Приемането на основни понятия за постоянни истини, само защото такива ни изглеждат (без да се вглеждаме внимателно) води до изкривявания или извращения на възгледите. Оттам идва неадекватността в цялостното поведение, което може да се синхронизира само с подобни извратени възгледи. Така се раждат фанатици на база вярата в нещо постоянно, вярата във вечен и независим аз (егоизмът), вкопчването в неща които се мислят за винаги прекрасни, винаги носещи радост, винаги носещи удовлетворение и обратно, че другите трябва да се унищожат с "божествен гняв" и ненавист. Създава се порочен кръг. Но един ден всичко се променя, истината лъсва и тя се оказва не такава каквато сме си я представяли и вярвали.

преди 8 часа, sound написа:

А бе май друго каза, ама ......

Всичко се променя, но ни е много трудно да го признаем.

преди 8 часа, sound написа:

А бе май друго каза, ама ......

Не успявам да открия противоречие в написаното, но е възможно грешката да е в мен. Така или иначе вече съжалявам, че написах тези изчисления. Можеха просто да се приемат като любопитно съвпадение. А Библията не е историческа хроника. Светът не е създаден за седем дни, нито Ева от реброто на Адам. Но някак си предпочитаме да отхвърлим нещо набързо, преди да се замислим абстрахирайки се от собствените си възгледи. Майната и на символиката. Конкретната мисъл и точните факти ще ни освободят от илюзията. Или пък не - нито в тази вселена, нито в някоя от следващите.

преди 36 минути, Śūnyatā написа:

Точно самозаблудата е в основата на невежеството.

Не е ли обратното?

преди 49 минути, Śūnyatā написа:

Така се раждат фанатиците на база вярата в нещо постоянно

фанатиците на базата на вярата в нещо изменчиво - също са фанатици. ВЯРВАНЕТО поражда фанатизма, а не това, в което се вярва - без оглед какво е то.

Чудесно е когато се коментират други пишещи, но критичността към собствения израз и онова, което стои зад него - е същината на "измъкването от самозаблудите".

Затова - когато се говорят приказки, с думички, които не са свойствени на този, който ги говори, той ги говори защото му се иска да се изживее като си присвои изживяването да е "такъв, за който тия думички са живота, пътя,, смисъла и целта". Но те няма как да го изразят в дълбочината на изминат път, защото път - липсва. Като липсва - има заместител, който се съставя от шаблонни конструкции, които се заимстват наготово. КОгато такива конструкции се приемат от един говорещ ги, но не и свойствени за неговата същина, той вече е в самозаблудната игра на конструиране заради изживяване. Това най-общо се нарича "игра на сънуване", или просто "сънуване". Смисловата аналогия е съвсем очевидна.

Неизменно е самозаблуждаването докато се вярва - това са взаимнозависими явления и няма как да се разплетат. Изкривяването на възприятието задължително са обвързани и с изкривяването на възгледи.

Възгледите не са проблем сами по себе си. Проблемът е отношението на възгледния спрямо тях. Отношението - на вкопченост и на неизменчивост - издава религиозния субект. Не е въпроса в какво се вярва, защото същината на вярването определя резултата от него, а не обектите и конструкциите за вярване. Щом е налице вярване няма как да е налице изменчивост, защото вярването е процес на вкопчване в постоянното, поради ред особености и характеристики на сложни психични механизми и тенденции.

Религиозните пишещи тук просто съвсем свойски пропускат някои съвсем прости положения, което е чисто оправдателен подход решаващ някои форми на лични дисонанси. Но решава, като изкривява възприятието чрез умела понятийна игра - първо в личен план, после - сред темите на форума.

Именно това е и критичният момент в темата - защото антрето й е поставено от автора й с някои цели, които бяха заявени, декларирани... но в хода на темата декларациите и заявките станаха "даст ин дъ уинд". Проблемите са в някои вътрешни конфликтни положения и техните отрицания. Отрицанията задължително изместват и възприятието и отражението, защото водещият елемент е вътрешна готова конструкция, която предварително е избрана като приоритет, с абсолютно значение за дадена личност. Това е естествена и свойствена характеристика само за религиозната личност. 

В този смисъл - реалния дечко е фанатик, но той е една особена чиста и опростена форма на явление, което е свойствено за повечето други пишещи и коментиращи го. Същите, в типичния си подход спрямо всеки дисонанс, реализират характерния си номер с "не съм от тия" - като го посочват и се опитват умело да намерят форми на "различаване" от коментирания и коментираното.

Но има и нещо друго - дечкото в характерния си открит и опростен стил - просто казва за себе си - АЗ СЪМ ФАНАТИК ( въпреки хитрите условности и прикриването чрез сравненията с бог  и т.н. ). Докато други пишещи тук въобще това е сякаш да се набодат на кол и да си отрежат главата за вечни времена... . А парадоксалното е че същите говорят думички, които са в точно обратна посока... цитират и репликират думичките  на хора, които те "вече са го направили със себе си".  Ето това е театър - в който се играе сценка на онова, което като падне завесата и е просто изживяване за артиста . Понеже това отминава е нужно артиста да не престава да играе... Именно за това идва и форуми с теми като тази.

преди 21 минути, _ramus_ написа:

Това е естествена и свойствена характеристика само за религиозната личност. 

Преди да направиш опит да припишеш на собствените си мисли значения, не трябва ли първо да уточниш какво е нерелигиозна личност и как се проявява тя в пространството. Защото иначе приписваш (импутираш) смисли и значения на база какво - липсващи данни. 

преди 21 минути, _ramus_ написа:

фанатиците на базата на вярата в нещо изменчиво - също са фанатици.

Тук няма вяра бе пич, освен ако не вярваш изобщо на очите, другите си чувства и разума. Тогава какво си тръгнал да обясняваш? Ти да не би да не си фанатик, щот не изглежда баш така 

Установява се че нещо е непостоянно и после се помни. Тук вяра няма. Да, очаква се подобен резултат и в бъдеще, но това е нормално и се нарича мъдрост, а не вяра.

преди 1 час, Śūnyatā написа:

Така се раждат фанатици на база вярата в нещо постоянно, вярата във вечен и независим аз (егоизмът), вкопчването в неща които се мислят за винаги прекрасни, винаги носещи радост, винаги носещи удовлетворение и обратно, че другите трябва да се унищожат с "божествен гняв" и ненавист.

Не можеш да допуснеш, че в един фанатик може да има много повече любов, отколкото в теб, знаещия нали? Не можеш да допуснеш, че един фанатик има такава преданост в това, в което вярва, колокото ти в скоро време няма да имаш нито към учителите си, нито към Буда. Не можеш да допуснеш, че в един фанатик може да има повече добронамереност. Забелязваш само отрицателните страни на фанатизма. Да, понякога любовта, когато е неовладяна се обръща в своята противоположност. Омразата обаче се лекува с любов. Много лесно съдим другите, но не се замисляме, дали ако бяхме живели техния живот, в условията в който те са го живели, нямаше да постъпим по същия начин. Дали ако бяхме в позицията примерно на някой човек с много власт и пари, нямаше да се отнасяме със същото пренебрежение към масите, като към пионки. Дали щяхме да устоим да не се привържем към властта? Да от своята позиция е лесно да кажем, че нямаше да постъпим като тях, но дали в действителност е така?

Трябва да внимаваме, когато съдим, за да не попаднем в условията в които, е попаднал човекът отсреща. Защото може да се окаже, че сме по-неспособни да ги преодолеем, отколкото в гордостта си сме си представяли. 

преди 5 минути, Shiniasu написа:

Омразата обаче се лекува с любов.

Фундаментална грешка. Любовта не е абсолютно средство. Омразата се лекува с липса на омраза. Даже не си си направил труда да намериш адекватен превод на Дхаммапада за цитата. Осъзнаването ти няма да коментирам, както и останалата част от поста.

преди 5 минути, Shiniasu написа:

Не можеш да допуснеш, че в един фанатик може да има много повече любов, отколкото в теб, знаещия нали?

Оправдателния ти по(д)ход е с две лица... Едното лице е надлежно скрито зад показността на театралното изживяване и типичния , станал вече характерен - повелителен уклон.

Съвсем друго би станало ако просто Скритото (лице) се разкрие и се самоназове. Но не ти стиска. А ползваш думичките и имитираш хора, които вече са го направили.  Това е ключът - скритото и прикриващото се - да се разкрие като се самоназове и се отвори да бъде видяно, разгледано, вникнато и осъзнато... За целта първо трябва да се разкрие и приеме... А това е едно от най-големите предизвикателства на битието...

САМО-лицемерието е неизбежно и няма как да бъде скрито. И не рамус е причината...

преди 2 минути, Śūnyatā написа:

Фундаментална грешка. Любовта не е абсолютно средство. Омразата се лекува с липса на омраза. Даже не си си направил труда да намериш адекватен превод на Дхаммапада за цитата. Осъзнаването ти няма да коментирам, както и останалата част от поста.

Любовта и омразата са полюси. Единият полюс води до разделение, другият - до свързване и хармония. Докато основният тон на съзнанието ни отговаря на тази сфера в която живеем, то ще си останем в нея. Омразата ще ни свали в по-долните сфери свързани с тоталния егоизъм. Любовта ще ни измъкне от самсара. Без нея е невъзможно. Но в случая говоря за напълно надличностна любов, без капчица егоизъм. Това означава желание не само за собственото ти освобождаване, а за освобождаване на всички същества. Иначе можеш да използваш всякакви методи, да четеш всякакви сутри, но те са само допълнение, помагащо ти да осъзнаеш и проявиш основното необходимо условие. Нима си мислиш, че можеш да си в нирвана, там където всичко е едно и неделимо, без да си проводник на обединяващата сила на любовта?

Проявеният свят е двуполюсен. Само в непроявеното полюсите на любовта са в равновесие. Разбираш ли какво означава това, нито да обичаш, нито да мразиш? Но в проявения свят такова състояние е невъзможно и природата ще наруши илюзорното ти равновесие. Това никой не може да промени. Казвам ти го, пък ти ако искаш го приеми. Отговорността и последствията ще са си за теб. Е, да, част от тежестта ще поемат и всички останали, защото отделността ти е само илюзорна, но такъв е живота.

преди 44 минути, _ramus_ написа:

А ползваш думичките и имитираш хора, които вече са го направили. 

Разбира се, че се позовавам на думите на тези, които са извървели пътя, който следвам. И се опитвам да следвам техните насоки. В същото време пиша със свои думи само това, което разбирам и доколкото разбирам. Мога да цитирам нещо, което не разбирам напълно, но ще посоча, че е цитат. И това поведение намирам за правилно. Ти ако мислиш по друг начин, следвай си го в живота.

преди 17 минути, Shiniasu написа:

Любовта и омразата са полюси... Проявеният свят е двуполюсен. Само в непроявеното полюсите на любовта са в равновесие.

Не са. Те нямат присъщо съществуване. Вкопчването ни в представата за "себе" ги прави да изглеждат такива. Утвърждаваш неща които не разбираш. Равновесието не е предмет на тази тема.

 

 

преди 1 час, Shiniasu написа:

Разбира се, че се позовавам на думите на тези, които са извървели пътя, който следвам. И се опитвам да следвам техните насоки.

но проблемът е че само можеш да следваш. А като следваш не разбираш думичките на други "които са извървяли пътя". Това с особена сила се съотнася именно спрямо будизма, макар тук да не е тема за това.

А относно отговорността - упоритостта с която скриваш от себе си признанието че в цялата работа основното е да изживееш себе си като пълен със смисъл, цел, посока и сигурност. Но това ако си е твоя лична игра то носиш отговорност когато пишеш сред групов форум и в него си позволяваш повелителни и съветващи уклони...

Освен че това съвсем ясно демаскира кои са ти лицата (това на мечтите ти, зад което е прикрито еговото лице)  и пътищата на самозаблудата помежду им, то това те поставя в групова отговорност. Самозаблудата увеличава значително реалния ти път през вървенето му към себе си... към "ИСТИНСКОТО ЛИЦЕ" - което е същината на системите за трансформация на идентичността, една от които е будизма.

Заради самозащитни импулси и съвсем лични егови цели всеки вярващ е "длъжен" да отстоява еговите си прикрити игри, като част от етапните си процеси по зреене на "плода в утробата".
 За теб е отчаяна борбата за защитаване на личните възгледи и мекия начин който се опитваш да демонстрираш тук не те прави по-малко фанатичен. В тази ти борба ти си стигнал и по-далеч като мимикрираш и представното поведение, присвояваш си мотивациите им, изживяваш че имаш опита им... Всичко това - заради едничното его. Отгоре на всичкото - точно заради егото си си научил думички и конструкции с които да го прикриваш по-добре, като го оформяш като образ, за да се дистанцираш по-добре от нагласеното за него. И играеш на Не-егов.

това че го правиш пред себе си - не е оправдание за отговорността. И точно такъв човек настоява че разбира що е това КАРМА, само защото вярва в това, което си е нагласил за нея.

ОПитвайки се да играеш на "по-добър" и стремейки се да постигнеш усещането и изживяването за това, като имитираш и следваш "такива, които са според теб добри., пълни, смислени' ти стигаш до парадокса да лъжеш себе си. И заблуждавайки в тази ти игра - всички около теб.

Всичко написано не се отнася само до теб - целта е 'индиректна" към други хора, защото тия думички не могат да стигнат до никой фанатик - просто е невъзможно да спрат играта на лицето, с което се представят пред живота... И колкото повече вкопчено, е заради потребността от "онова, от което бягат".

преди 31 минути, _ramus_ написа:

А относно отговорността - упоритостта с която скриваш от себе си признанието че в цялата работа основното е да изживееш себе си като пълен със смисъл, цел, посока и сигурност.

Само дето не се изживявам по този начин, освен по отношение на посоката. А и смисъла, сигурността, целта, посоката на определен етап са необходимост. Но за теб това е без значение.

преди 36 минути, _ramus_ написа:

За теб е отчаяна борбата за защитаване на личните възгледи и мекия начин който се опитваш да демонстрираш тук не те прави по-малко фанатичен. В тази ти борба ти си стигнал и по-далеч като мимикрираш и представното поведение, присвояваш си мотивациите им, изживяваш че имаш опита им... Всичко това - заради едничното его. Отгоре на всичкото - точно заради егото си си научил думички и конструкции с които да го прикриваш по-добре, като го оформяш като образ, за да се дистанцираш по-добре от нагласеното за него. И играеш на Не-егов.

Защо си мислиш, че не забелязвам присъствието на егоизма в живота си? Но нещо подхранвано дълго няма как да бъде изкоренено лесно. Опитвам се да правя това методично, но нейзнайно защо ти се опитваш да ми стовариш цялата тежест на това начинание, която много добре знаеш, че ще смаже всеки човек.

А възгледите си отдавна не защитавам. Да, няма да спра да опитвам да представям нещата от различни гледни точки, които намирам за удачни, но кой какво ще приеме и какво ще отхвърли вече не държа да контролирам.

преди 43 минути, _ramus_ написа:

ОПитвайки се да играеш на "по-добър" и стремейки се да постигнеш усещането и изживяването за това, като имитираш и следваш "такива, които са според теб добри., пълни, смислени' ти стигаш до парадокса да лъжеш себе си. И заблуждавайки в тази ти игра - всички около теб.

Гледам да се сравнявам с тези, които са по-добри от мен. Когато следваш някаква посока, не гледаш назад, а напред. Назад можеш да погледнеш, когато си поел отговорността тези, които водиш да не се изгубят. Но аз не съм водач на никого. Аз мога да насоча някого, ако преценя, че има смисъл, но само дотам докъдето достигат собствените ми ограничени знания. Нито мога, нито си въобразявам, че ще изведа някого дотам, докъдето самият аз не съм достигнал.

преди 50 минути, _ramus_ написа:

Всичко написано не се отнася само до теб - целта е 'индиректна" към други хора, защото тия думички не могат да стигнат до никой фанатик - просто е невъзможно да спрат играта на лицето, с което се представят пред живота... И колкото повече вкопчено, е заради потребността от "онова, от което бягат".

И понеже никой не възприема себе си за фанатик и не иска да е фанатик, то думите ти ще го насочат в "правилната" посока, т.е. ще го оставят само с отчаянието, което винаги замества липсата на вяра. Това е закон, който познаваш много добре.

преди 3 часа, Śūnyatā написа:

Преди да направиш опит да припишеш на собствените си мисли значения, не трябва ли първо да уточниш какво е нерелигиозна личност и как се проявява тя в пространството. Защото иначе приписваш (импутираш) смисли и значения на база какво - липсващи данни. 

 

Рамус ползва термина „религиозен” в най-широкото му значение, т.е. както писа по-горе, то обектът и конструкцията на вярването (така ли беше?) не са от значение. В този смисъл, то фанатизмът има много лица. Фанатизмът е опит да се решат различни емоционални и когнитивни дисонанси. Много неумел опит, палиативно решение, което за някакъв момент проработва. Затова има всякакви видове фанатици, не само религиозни в тесния смисъл на думата. Има спортни фенове, революционери, вегани, почитатели на конспирациите, вярващи в бог, не вярващи в бог, вярващи в нирвана, не вярващи в нирвана, вярващи във вселенската любов, вярващи във вселенското зло, вярващи, че науката ще ни спаси и вярващи, че науката ще ни погуби. Рамус ползва термина „вяра” и „религиозност” като синоним на ирационалност, а на рационалността гледа като на еволют на съзнанието, който се наблюдава твърде рядко. Разбира се, това е мой много схематичен и ограничен прочит на нещата, които казва. Има пластове от значения, които пропускам и които не могат да бъдат обсъждани в този формат. 

 

преди 3 часа, Shiniasu написа:

Не можеш да допуснеш, че в един фанатик може да има много повече любов, отколкото в теб, знаещия нали? 

Към кого? Към фантазния обект ли? Това не е любов, а пристрастеност, която е подобна на наркотичната зависимост.

 

преди 45 минути, Shiniasu написа:

Опитвам се да правя това методично, но нейзнайно защо ти се опитваш да ми стовариш цялата тежест на това начинание, която много добре знаеш, че ще смаже всеки човек.

Опитваш... как - като имитираш чрез думите и действията на тия, които са понесли и изнесли "тази цялата тежест на това начинание".

ОПитваш - ок. Но ти изнасяш тия си опити сред хората, като съветваш и наставляваш с думите си кое как трябва да е, кое какво е, как да е... Човека който опитва да следва поне е смирен ШИ. Той поне си дава сметка за несъвършенствата и проблемите, ситуацията и действията си (доколкото може).

Твоето "иначе смирено его" доста обиграно се спасява мимикрирайки в "свят образ" който почти всеки свой пост съветва, обобщава, насочва наставнически... И личната игра веднага става не само лична.

Като копираш живота на Айнщайн няма как да станеш Алберт. Дори и да следваш заявки, напътствия... Невъзможно е Ши. Свят човек няма как да стане със следване на свети писания, предписания, рецепти .

Следването е просто лесен изход, инстинктивен, започваме живота си следвайки, заимствайки повтаряйки.... За определено време, за определени проблеми, за справяне с конфликтите в израстването, при усещане за изгубване на ориентири, за "възвръщане в яснотата на ситуирането" - това е балансиращ механизъм.

Но няма оправдание за човек, който настоява да излезне в социалното пространство като вещ, знаещ, разбиращ... а да имитира водачи, авторитети - заради това че отвътре няма пълнежа да бъде онова, което много би искал.  Но не му стига куража да се смири и да бъде търпелив вървейки по тежкия път към саморазвитието, за сметка на това - да имитира тия, които отдават живота си и посвещават своето "всичко" на "всички"...

Ти само имитираш това и заблудата не е просто оправдание. Увличаш в това няколко човека, други - само са в очакване за да получат нужния сигнал - за да заиграят и те в същата сценка. И няма как да се измиеш с номера - ами то си е за тях, след като в толкова святи думички настояваш за каузата на "чувстващите същества", триково заобикаляйки естествената лична отговорност - за сред "всичкото и всичките".

преди 6 минути, dagpo19 написа:

Към кого? Към фантазния обект ли? Това не е любов, а пристрастеност, която е подобна на наркотичната зависимост.

"Фантазният обект" в случая е представата, която въпросното лице има по отношение на това, което приема като своя основа и което следва, пак според разбиранията си, като идеал. Това е точно любов и преданост. Наркотиците водят до халюцинации, а не изграждат морални качества в човека както следването примера, да кажем на Исус.

току-що, Shiniasu написа:

Това е точно любов и преданост.

само за фанатичния имитатор, ШИ. Само за фантазния, сред съня си. Същия може да си нагласи каквото му изнася и да го нарече със святи думи и да го превърне в кауза, която след това да я разпространява из "сходните на него", за да борят тия дето "не виждат истината". 

Бориш се за своята истина и устрема с който го правиш, съвсем ясно се вижда кои начини, какво и кое си си нагласил за да ти дава "живот". Съвсем лесно е да е стигне до основните фундаменти и... силата на решимостта с която ги криеш от себе си. Дотам - че "себе си, е скритото" и заради маската си то си е създало "свой живот", който играе ролята на капан - защото е всичко онова, от което се бяга "отвъд съня". 

Това се прави масово от хилядолетия - защото най-малките, най-изгубените, са най-мотивирани. Защото са най-уплашени и този "ръжен" ги гони като да бягат от демон. Най-кресливите, най-социалните, са най-малките. Умственият им капацитет, възприятие и отражение, е множествен, но това при децата е етапен въпрос и си е естествено. А Защо толкова много "уж-пораснали" хора продължават да са така през целия си живот.

Кое е толкова ужасното на един живеещ, да се смири сред живота си и да приеме кой е той без да е нужна маска за да се крие - въпросът е реторичен, но не е похват, а е въпрос, който рано или късно хората излизащи от детския си етап, си задават - всеки по своя си начин, по своя си ритъм... И си го задава не теоретично и размислителски, а съвсем практически насочено...

"Огромната тежест за всеки човек" за която говориш... е непреодолима само и единствено за децата - това е тяхна гледна точка и си е свойствена и естествена предвид особеностите. За тях е естествено "всичко голямо - да е голямо, защото е по-голямо от тях" .