преди 8 минути, kipen написа:

Предполагам намаш против, подхода ми чрез използването като инструмент на "вкарването в кюпа" - "стари", на всички, от които можем да "почерпим познание"?! Ритричен въпрос, нали?!

Съгласен съм.

преди 46 минути, kipen написа:

Всъщност това е основна характеристика на религиозната пропаганда - безкритичното налагане на догми, основани на едностранчиви метафизични представи!

Критичността, ако я има, следва да е при приемането на един или друг възглед. Не при излагането му пред други хора. А и предполагам е ясно, че в този раздел специално, обосновките няма как да са достатъчно издържани и задълбочени, просто защото неизвестните са прекалено много, а опитът на пишещите малък и различен. За доказателства пък да не говорим. 

 

преди 1 час, kipen написа:

Аз поне желая да надмогна изразеното ми, в изследванията на самия мен, "проявление" на модела "жертва-агресор". И за това се дразня, когато го наблюдавам у другите! Поражда ми гняв, който за съжаление няма "друг път" а да се "върне обратно" към мен самия.

За това подкрепям, доколкото ми позволяват познанията, Рамуса, щото той единствен атакува "проблемът" в "зародиша му"....още там нейде, близо да "ядрото"...

Но навлизането в чуждото лично пространство не те дразни. "Проблемът" е в съзнанието на атакувания. Т.е. атакуването му е атакуване на чуждото съзнание. Опитът да се събори някакъв възглед при успех ще създаде вакуум, която не е ясно с какво ще се запълни. При сблъсък на две позиции е друго. Там има алтернативи, които евентуално при желание да бъдат сравнени и да се избере. А може да се намери по нещо и в двете. 

Малиии, Шиниацу, къв си го "вкараааа"!!! Ся Рамуса кво ше те направи.....

И ще е заслужено, щото си изразител на "религиозната теза" и би следвало да отговориш по-достоино в защитата й, за да не се губи баланса в дискусията!

Единствено като коментар на поста ти от мен:

преди 34 минути, Shiniasu написа:

Но навлизането в чуждото лично пространство не те дразни.

Разбира се, че не ме! Както са казали "старите хора" - "Не можеш да дадеш свободата другиму, ако не можеш да си я дадеш на себе си", по тая "отвъдна логика" не се дразня за нещо, което и аз си позволявам да правя на друг. Както аз "навлизам" и "атакувам", така нямам нищо против да въздействат и на мен....мога само да се поуча!

преди 36 минути, Shiniasu написа:

"Проблемът" е в съзнанието на атакувания

...и на "атакуващия"...а той "атакуващия" също сподели, че носи на критика, ама "добре обучен защитаващ се" малко трудно се преборва....а кът гледам няма досатъчно айкидисти тука, тъ дъ го повалят с неговите аргументи.... ....и Доган и Костов разбраха, че силната организация бива преборвана единствено "отвътре"...ама никой от Вас - анти-рамусистите не може да види кво има "отвътре" на "дразнителя" Ви и за това се разбивате като "вълни на Марица в прибоя на Столипиново"(сори тва май е гадно, ама е "звучно")

А за "вакуума"....ако човек е искрено вярващ в "Бог", то с какво може да "бъде запълнено" освободеното?!?

преди 49 минути, kipen написа:

Агресивното налагане на мнение без да се стъпи на аргументирана основа - това е което не одобрявам!

Всъщност това е основна характеристика на религиозната пропаганда - безкритичното налагане на догми, основани на едностранчиви метафизични представи!

Сега искам да не ме разбереш погрешно! Няма нищо лично в тази ми констатация! 

Сама виждаш, че не ми е непозната "свръхчувствителността", но лично мен "религиозните проповедници" ме дразнят, защото поведението им много често е в разрез с това, което проповядват за правилно. Да не говоря па, че често дори нямат представа на какви метафизични представи "се опират" възгледите им, отвъд триизмерните представи дето са им внушени да вярват в които.

Самата престава за "същности", които се "проектират във Физ.носители", е основана на най-малкото 4мерен свят. Но това, което следва от тази представа е доста комплицирано като практическо приложение и възможни отговори защо нещо е еди как си в 3Д. Не дава дори основен отговор защо е нужна Теодицеята ( Проблемът със Злото и "оправдаването на Бог" ). Т.е. няма практическа насоченост, а е единствено вътрешна идеализирана представа.

Последното говори недвусмислено, че всъщност изказванията, изхождащи от подобна представа са просто "лични откровения", отразяващи лични вярвания. А това в ситуация на дискутиране с други хора, според моите ценности, е неетично, щото всеки може да си вярва в каквото си ще. Но когато се подхожда към сериозна дискусия, всеки трябва да подхожда с внимание към това Какво "защитава", Защо "го защитава" и Как "го защитава". Иначе е неуважение към дискутиращите и дискусията като цяло, а това механично води до регресс към животински модели на комуникация и липса на качествен инфо обмен.

В крайна сметка, най-дразнещото за мен в темите е безпардонното включване на фанатично защитатаващи религиозните си постановки хора, дето проповядват уважение, а изобщо не са съзнателни, че с "твърдостта" на позициите си и "връткането им пред аргументите" нарушават точно "границите на благоприличното".

Когато, съвсем естествено, не успеят да защитят постулатите им, основани на вяра в нерационални постановки, чрез рационални "инструменти", започват да разиграват посредствени "театрални постановки" на "жертвеничество"(victimisation)... 

....да не говорим пък, че това е точно несъзнавания модел "жертва-агресор", при който когато едната "страна" вземе, че "разиграва", то другата автоматично "се възприема" като "агресор" и ходи обяснявай после ",че нямаш сестра ку..ва" .... на това му се казва "пасивна агресия" спрямо друг, който си самопоставяш в ролята на "агресор"...

Аз поне желая да надмогна изразеното ми, в изследванията на самия мен, "проявление" на модела "жертва-агресор". И за това се дразня, когато го наблюдавам у другите! Поражда ми гняв, който за съжаление няма "друг път" а да се "върне обратно" към мен самия.

За това подкрепям, доколкото ми позволяват познанията, Рамуса, щото той единствен атакува "проблемът" в "зародиша му"....още там нейде, близо да "ядрото"...

Понеже имаш своите предпочитания към профилите ми ще ти отговоря със Сирена.

Ела , по-близо да ти прошепна нещо на уше : 

Нямам никакви познания по Никакви Религии , Учения , секти и други "духовни творения " !

Поради тази причина и не ходя в "религиите " и по никакъв начин не ми възбуждат интерес да наблюдавам тази материя.

За мен горните са "ненужен спам " , социална епруветка , в която искат да набутат Безкрайните възможности на Съзнанието на човека.

Това са "рамки " за социален контрол !  Условна База , в която Съзнанието започва своят базов Възход. Ако останеш да се луташ в тях - Прогрес няма как да изведеш.  Ще затънеш в имагинерната паяжина и там ще изсъхнеш , търсейки кое е истина и кое - не.

Не ме вълнува и кой докъде е стигнал , Еволюирал и какво е "оставил " на света , какво е надграждал , през какъв път е минал.

Не проявявам любопитство понеже , Онова , което ми  е нужно е в Мен самата , аз си го нося през Пространство и Време и Измерения.

Нямам въпроси , нямам лутания , не търся "Кутията на Пандора " , защото аз я създадох и знам какво има в нея.

Сега след всичко споделено до тук , ако направим една равносметка ще излезе , че работя със Собствената си Библия и Инструменти ,

а ти срещу мен "ерудираният " , които ми излиза насреща с чужди концепции и борави с чужди инструменти. 

Навремето .... да ти споделя лежерно ... зачетох се в една тема за "Ошо" ... чета си аз и ми стана интересно , ама как да взема

отношение без да познавам този "Ошо " ?  Бе , облякох се и се занесох до една книжарница и взех една книга на въпросният / по

заглавие я избрах / просто да го Усетя този Ошо къде се "намира" . Прочетох я за една нощ , появи ми се картината и оставих мнението

си за него. Това ти го споделих , за да Осъзнаеш , че съм отговорна към това , което върша и сериозно подхождам с внимание към

всичко.   Зададох няколко въпроса на присъстващите и ми се отговори с "цитати" . Казах им , че е по-добре Ошо да влезе и да

разговарям директно с него. Разбираш ли защо го казвам това ? 

Аз не искам да разговарям с "ерудита " , преносител на чужд материал . Искам да говоря със Първоизточника.

Другото е загуба на време за мен . Това , което знаеш не е ТвоЕ Прозрение , не  е Твоят Опит , не е твоето Откритие ! 

В това няма нищо Ценно и не представлява интерес. При мен няма "авторитети" , не познавам и не изпитвам любопитство да познавам.

Знам нещо по-интересно ....Всичко , което Познаеш за това Измерение в края на "филма " се изтрива и не отива в Памет-картата ти.

Поради тази причина и не ти е нужно. Това , което ти е нужно е да Извървиш Егрегорът си и да работиш с инструментите си , които всеки носи в "торбичката си " и влиза в това Измерение за да Извози себе си нагоре по спиралата.

Ако си решил да бъдеш роб на егото си - това е твой Избор.  Онова , в което се Движиш е безполезно и загуба на време , най-вече не ти е нужно и полезно. Със сигурност някой ден ще го Осъзнаеш и вече няма да те дразнят чуждите "изживявания " , кой какво защитава , защо го прави и в какви житейски шпагати се "развива" .

Изживяванията са Плод на Илюзия - Всичките.

Чрез Изживяванията , ПРЕЖИВЯВАНИЯТА всеки трупа опит , развива капацитет и Разширява Съзнанието си.

Това Рамус няма да ти го каже , защото Нивото му е Ниско и няма как да проумее на този етап.

На теб ти харесва "изразният капитал " на Рамус .    Защото го сравняваш с твоят , но мотивите му съвсем не са "хуманитарни" , а чисто 

емоционални и в графа "хранителни навици , потребности и нужди" на его-центърът .

Намираш го на сходни с твоите вибрации и поради тази причина извозваш емпатия към участието му.

Аз не казвам , че няма верни анализи и достоверни опорни точки !  В никакъв случай. Но ! Те не са Негови , нито ги е Асимилирал.

Доказателството е в Конфликта на Интереси ! Пледираме едно , а поведението и отношението не отговарят на Фокуса и Пледоарията ни.

Има ли Конфликт на Интереси - значи или има лицемерие или има Незнание и веднага се усещат психичните дисонанси и изплуват реалните Нива.

Въпросите , които ти бях задала в "черно" са въпроси , които му бях задала и на него преди известно време. Отговор няма и до днешна дата.

Да не говорим , че Рамус ме познава от 5 год. във форума и доста неща "преписа " от мен самата , за да си направи по-вълнуващи "шаблончета балончета" ... Но може да ти отговоря само дотам , където съм споделяла. Оттам нататък е бос  в материята.

Сега , не искам да си мислиш , че съм негативно настроена съм любимеца ти . Не.  Даже ми харесва.   И аз му харесвам , ама не си признава , е , то и няма нужда де .  Сетивата ни се допират от време на време и в мълчанието си казваме доста.

Излях се , не за да защитавам поведение и отношение , а за да разбереш и измериш отново , онова , което съм написала.

Не приемай писанията като "проповеди " . "Проповеди " е комплексарска думичка и носи неприятен заряд , а колко много 'издава" няма ти казвам. 

Ако искаш да се саморазвиваш - излизаш от социалният Коловоз , захвърляш всички "условни бази" и почваш да търсиш всичко у себе си. С въпроси и отговори.

Ще се убедиш , че всичко е Променливо и Относително и зависи от моментният ти поглед и нагласи.

Като се върнеш след време на него ще видиш , че Мирогледът ти вече е Променен , от натрупан личен опит и Разширен кръгозор .

Това е много по-ценно защото ще бъде твое Откритие и твой анализ.

Знам , че ще кажеш , че си го пробвал , знам. 

Твориш добре с Духовната си химикалка в изкуството !  Уважих и харесах онова , което видях.

преди 18 минути, kipen написа:

и за това се разбивате

Зора ни не е да го преборим, а да не ни се мота в краката, щото ни дразни с надутото си безхаберие. Ама ако Бог е решил, ще изтърпим и това изпитание.

преди 1 час, kipen написа:

Градиш върху предположението, че има "любов и омраза" извън наблюдаващия.

"Наблюдаващият" представлява само една ограничена гледна точка. Любовта и омразата съществуват. И се проявяват на много нива по различен начин. "В мен" се проявяват само в една конкретна форма според съществуващите конкретни условия. 

Няма любов и омраза извън съзнанието. "Наблюдаващият" също е продукт на съзнанието, разделящо на "аз" и "не-аз", на "в мен" и "извън мен", ва "наблюдаващ" и "наблюдавано". 

преди 1 час, kipen написа:

Характерното за теб "клонене" към "колективното" е твой си път...не бих си позволил вече да изказвам критика, щото ще я възприемеш като тенденциозна. Само ще ти споделя, че "дебрите на колективното несъзнавано" са пълни с "капани"...в повечето случаи изразени от "прикриване пред самите нас" на това, "което не искаме да припознаем като налично у нас".

Клоня към универсалното. Т.е. опитвам се да погледна на всяка една конкретна ситуация и от позицията на общия принцип. 

преди 1 час, kipen написа:

"Любовта" и "Страхът", за които писах, съм ги "нарекъл" така щото не се сещам за други думи, с които "да облека" понятията. А представата, която изразяват тези понятия е на ниво, доста(или малко) по-дълбоко от конвенционалното представа за любов и страх!

Всъщност, така както Ви разбирам коментиралите антипода "любов-омраза", има "зацикляне"(потъване у Себето и обратно "на повърхността") около ежедневно споделяната представа за любовта и съответната реакция, когато "изстине" любовта - омразата.

Омразата не е изстиване на любовта. Изстиването е безразличие. При омразата силата е насочена в обратна на любовта посока. В този смисъл омразата може по-лесно да се обърне в любов, отколкото безразличието, където просто няма огън. Това, че си поставил страха като противоположен на любовта, вероятно и в резултат от свързването му с хаоса. Но полюсите са и двата част от реда. Дуалността космос-хаос е в съвсем друга плоскост от дуалността положително-отрицателно. Втората е изцяло в космоса. При страха имаме хаотичност, но и смелостта доведена до крайност също е хаотична, безразсъдна, неконтролируема. Любовта също може да е хаотична, а омразата контролирано насочена. 

Самото понятие хаос е твърде трудно за по-дълбоко разбиране, както и присъствието му в нашия свят. Поне за мен. Така че с горното не претендирам за нищо повече от това, че изразявам само едно мнение.

преди 2 часа, kipen написа:

Ми сори, ама това бих го нарекъл "човешка любов". Нивото е личностно...а има и трансперсонални нива....които пък във физиологично отношение съотвестват на съвсем различни организмови състояния.

Разбира се, че когато се говори за дуалността любов-омраза нивото е личностно. На надличностно ниво изобщо няма как приоритетно да обичаш някого (не само човек) пред останалите, нито пък изобщо да мразиш. Страхът също е личностно усещане. 

преди 1 час, kipen написа:

..и на "атакуващия"...а той "атакуващия" също сподели, че носи на критика, ама "добре обучен защитаващ се" малко трудно се преборва....а кът гледам няма досатъчно айкидисти тука, тъ дъ го повалят с неговите аргументи.... ....и Доган и Костов разбраха, че силната организация бива преборвана единствено "отвътре"...ама никой от Вас - анти-рамусистите не може да види кво има "отвътре" на "дразнителя" Ви и за това се разбивате като "вълни на Марица в прибоя на Столипиново"(сори тва май е гадно, ама е "звучно")

Не съм си поставял за цел да се харесам на рамус, така че отношението ми ще си остане същото. А битките му са изгубени още преди да са започнали. Още не го е разбрал, нито ти го разбираш. Така или иначе писането ми тук не е чак толкова важно, за да ме притеснява противодействието, което поражда написаното от мен. Но пък считам за нередно да го оправдавам и защитавам. Но пък всеки сам си решава.

преди 4 часа, kipen написа:

творчески заявки

ако визираш горните изцепки на ДНК-говорителката, това не могат да са никакви творчески заявки. Това са номера, които ги пробутва от години тук. В тях има толкова "творчество", колкото примерно горещо мляко има в дядовата ръкавичка. Розовите и псевдодуховни натруфени феерии са обикновено безсилие и начин да се изтипоса и тя на интересна. Очевидно за някои - е. Тяхна работа, но имитациите на "духовни послания към човечеството, във формата на "вие, вас" са малко изтъркани и са част от отминала мода от втората половина на 20 век. Тогава бяха златните десетилетия на духовните модернизирани народни приказки... Инерциите на някои от пишещите тук - са оттогава.

преди 3 часа, Shiniasu написа:

Ами те 99.99% процента от хората са потънали във всякакви заблуди.

Така ли - за кой ли пък пропускаш да споменеш относно себе си. Твоите проценти колко са? А твоите заблуди какви са? Убежденията ли са, или са други. 

Нито веднъж от толкова пляскане на убежденията ти не посмя да се постановиш някъде при себе си - да кажеш нещо в твоя периметър, за твоята отговорност, за проблемите в твоето лично спрежение, отражение... Всеки друг и всичко друго... са причината и виновните. Иначе - неееее, не си горд. Ти си хрисима блага душа, просто... се е намерил някакъв тиквеник да шари по умните и благите религиозни хорица.

Защо да си менкаме заблудите по форума и кое ги прави толкова значими, че да им се придава значение на нещо повече от "житейски шум, макар и неизбежен"? А... за  множеството това било основното и като нямало друго - това остава. И без това е "навсякъде" и сред всеки... 

Кое прави заблудите на някого да са толкова интересни за друг? Има ли правило сред форума, с което да се постановява човешката заблуда като основната заради което съществува живата и форумната комуникация?

Принципът на "потребност от конекция", израз на социалните инстинкти в ХОМО, постановява да се свързвате който където, с когото свари. А проверката кой, с каква и как си е нагласил самозаблудите - е за да си търси "сходни и сродни" по фантазии.

Умерените "мерения" на самозаблуди са всякакъв вид и типология. Но в общ смисъл - "търсим си сродни чрез сходни самозаблуди, особено ако ми се вържеш на моята". Нужно ни е да СМЕ заедно, в сходно заблудно пространство, за да сме доволни и да си докараме приятни усещания. Никой няма право да ни дразни в нашите самозаблуди, а който го прави е "вреден", защото ни спъва търсенето на сходни, по сигналите на собствените заблуди.

Няма проблеми да си говорите всякакви глупости - важното е че си имате мнение и това е висшия приоритет. Имайте си го. И други - също го имат. Свиквайте с плурализма и демокрацията. Който не може - се връща обратно в гробницата на времето.

който ползва научни думички, има отговорност да разбира значението им. Ако не може - не ги ползва. Ама - той имал права да си пише каквото си поиска, с каквито си иска думи. Ок, но и други имат същите права, а се оказва че някой е недоволен от правата и възможностите на друг - но най-вече тогава, когато се оказва че личните му заблуди не се оказвали толкова яки и светли и така се лишава от светлия си изписваем образ.

преди 1 час, _sirena_ написа:

Ела , по-близо да ти прошепна нещо на уше : 

Аз съм доста близо, бе, мила, ама не с ушенце,..... както сама напълно истинно установи че имам "жажда"! Всъщност страстта и зареденото ти със сексапил излъчване са бая обаятелни и няма как да не реагирам първоначално първично. Даже ми клониш към Скорпионка, ма мое и Близначка да си....

Ама тук - на ЗЕМЯТА има други порядки, дето ни ограничават да "се сливаме" както си поискаме! Па и съвсем други критерии за полезност има в обществото, щот не сме само аз и ти от Извънземия или некоя друга галактика, а има и от други вселенки, ама живеем в консенсус, дет се определя от физическите условия.

Съответно ти може и да си "заредена" с твоето си познание, твоята 

преди 1 час, _sirena_ написа:

Собствената си Библия и Инструменти

Но, как след като

преди 1 час, _sirena_ написа:

в края на "филма " се изтрива и не отива в Памет-картата ти.

би могла да си носиш познанието ти?....явно си за първи път тука в това "измерение".

Ама аз не съм! И съответно в "илюзията дето носи ПРЕЖИВЯВАНИЯ" съм съзрял, че човек се "измерва" не с това какво си фантазира, а с това какво прави. Приеми, че това е "предизвикателството" на това "измерение"(а не свят). ...щото явно ти е за първи път да си тук...

А за да можеш да правиш, да бъдеш (при положение, че нямаш опитност, забравил си, това какво си бил), то трябва да можеш.

За да можеш, трябва да знаеш.

За да знаеш, трябва да можеш да учиш.

За да можеш да се научиш да знаеш, трябва да можеш да възприемаш.

За да можеш да се научиш да знаеш възприемайки, трябва да можеш да приемаш, че не само ти знаеш.

За да може да научиш, нещо, което не знаеш, трябва да се научиш да уважаваш(щото иначе инфото е пред стена и ни мое да "осмотира").

Да уважаваш означава да надраснеш животинското в егото си.

Животното, когато не може да пребори - бяга, когато може - изяжда или убива(елиминира). И това е когато има "конфликт на интереси", които най-често са за храна, а в другите случаи са за йебанйе...

Но при вече Хомо Сапиенса има и нещо, което е "заддържане" на желанието. ...така се ражда усъвършенстваното съзнание (с интегрирани по-сложни невронни връзки, съответно по-сложни социални взаимоотношения и системи от такива...и повече лицемерие и илюзии за знание от собствени посредствени интерпретации на наблюдавани феномени)... "ражда" се, когато има нещо "напречно" на потока от инстинктивни желания. Така расте и интелектът.  ....разбира се, ако го погледнеш през хронологичната призма на тукашното време...май ще ти е за първи път, ако го направиш.... между другото точно с "порасналия си интелект"(изразен и от нарастването на обема на тимбата) Хомо Сапиенса се предполага, че е унищожил популацията на Кроманьонеца....без грам жал...ама нема как да го помниш...нали си за първи път тук...

Та кво остана да ти споделя за този свят "пътничке"?!? Еми извън чуждите "концепции", от мен остана "голо самочувствие", че съм минавал по твоята метафизична конструкция....не знам как не са ми я "изтрили".... Пък и ти го споделих, ама май "Памет-картата" ти е заета с инфо единствено за собственото ти представяне....виждам, че и със "земното ти его" не си се справила още....може би не го виждаш...споко ще ти го изтрият... някой си...сигурно от "духовни йерархии"...

Благодаря за оценката за творчеството ми! Трогнат съм! 

Всъщност и не мога да скрия възхищението си от смело, но безотговорно споделяното от теб! Щото изпитваш Любов! ...ама както каза "некой требва да копа и на нивата"...е на мен така ми се е паднало май, в тая ми "инкарнация"...

Не го възприемай като "конфликт на интереси", моля.....но, просто в сърцето ми е жена ми....това е част от социални ангажименти в това "измерение", за които дори и да ми "изтрият КЕШ-а", ще ми остане опитността за живот с контрасексуално его, па ни го знам с ква "същност" е....не ми казва жената, па и не я питам...обичам си я такваз, каквато е. А иначе, тя понякога смята, че съм от 13-тата зодия - "Темерут".

преди 5 минути, kipen написа:

Щото изпитваш Любов

хаха... Луда работа, ей! Направо е заритала от изпитване - то любови, то духовност, то ДНК...

преди 27 минути, kipen написа:

Аз съм доста близо, бе, мила, ама не с ушенце,..... както сама напълно истинно установи че имам "жажда"! Всъщност страстта и зареденото ти със сексапил излъчване са бая обаятелни и няма как да не реагирам първоначално първично. Даже ми клониш към Скорпионка, ма мое и Близначка да си....

Ама тук - на ЗЕМЯТА има други порядки, дето ни ограничават да "се сливаме" както си поискаме! Па и съвсем други критерии за полезност има в обществото, щот не сме само аз и ти от Извънземия или некоя друга галактика, а има и от други вселенки, ама живеем в консенсус, дет се определя от физическите условия.

Съответно ти може и да си "заредена" с твоето си познание, твоята 

Но, как след като

би могла да си носиш познанието ти?....явно си за първи път тука в това "измерение".

Ама аз не съм! И съответно в "илюзията дето носи ПРЕЖИВЯВАНИЯ" съм съзрял, че човек се "измерва" не с това какво си фантазира, а с това какво прави. Приеми, че това е "предизвикателството" на това "измерение"(а не свят). ...щото явно ти е за първи път да си тук...

А за да можеш да правиш, да бъдеш (при положение, че нямаш опитност, забравил си, това какво си бил), то трябва да можеш.

За да можеш, трябва да знаеш.

За да знаеш, трябва да можеш да учиш.

За да можеш да се научиш да знаеш, трябва да можеш да възприемаш.

За да можеш да се научиш да знаеш възприемайки, трябва да можеш да приемаш, че не само ти знаеш.

За да може да научиш, нещо, което не знаеш, трябва да се научиш да уважаваш(щото иначе инфото е пред стена и ни мое да "осмотира").

Да уважаваш означава да надраснеш животинското в егото си.

Животното, когато не може да пребори - бяга, когато може - изяжда или убива(елиминира). И това е когато има "конфликт на интереси", които най-често са за храна, а в другите случаи са за йебанйе...

Но при вече Хомо Сапиенса има и нещо, което е "заддържане" на желанието. ...така се ражда усъвършенстваното съзнание (с интегрирани по-сложни невронни връзки, съответно по-сложни социални взаимоотношения и системи от такива...и повече лицемерие и илюзии за знание от собствени посредствени интерпретации на наблюдавани феномени)... "ражда" се, когато има нещо "напречно" на потока от инстинктивни желания. Така расте и интелектът.  ....разбира се, ако го погледнеш през хронологичната призма на тукашното време...май ще ти е за първи път, ако го направиш.... между другото точно с "порасналия си интелект"(изразен и от нарастването на обема на тимбата) Хомо Сапиенса се предполага, че е унищожил популацията на Кроманьонеца....без грам жал...ама нема как да го помниш...нали си за първи път тук...

Та кво остана да ти споделя за този свят "пътничке"?!? Еми извън чуждите "концепции", от мен остана "голо самочувствие", че съм минавал по твоята метафизична конструкция....не знам как не са ми я "изтрили".... Пък и ти го споделих, ама май "Памет-картата" ти е заета с инфо единствено за собственото ти представяне....виждам, че и със "земното ти его" не си се справила още....може би не го виждаш...споко ще ти го изтрият... някой си...сигурно от "духовни йерархии"...

Благодаря за оценката за творчеството ми! Трогнат съм! 

Всъщност и не мога да скрия възхищението си от смело, но безотговорно споделяното от теб! Щото изпитваш Любов! ...ама както каза "некой требва да копа и на нивата"...е на мен така ми се е паднало май, в тая ми "инкарнация"...

Не го възприемай като "конфликт на интереси", моля.....но, просто в сърцето ми е жена ми....това е част от социални ангажименти в това "измерение", за които дори и да ми "изтрият КЕШ-а", ще ми остане опитността за живот с контрасексуално его, па ни го знам с ква "същност" е....не ми казва жената, па и не я питам...обичам си я такваз, каквато е. А иначе, тя понякога смята, че съм от 13-тата зодия - "Темерут".

Ами ...колкото ..толкова ..  Всичко с Времето си.

Spoiler

 

 

преди 1 час, kipen написа:

което е "заддържане" на желанието

Ама Рамус не твърди, че си задържа желанието. Ако може да го обясня с Бог за по лесно. Той твърди, че прави не това, което той самия иска, а това, което Бог иска от него. 

Това ако не ти е ясно, значи го четеш неправилно.

преди 20 часа, Shiniasu написа:

Защо да е следствие от желанието за нещо си?

Наивно звучи, но: Защото ти си този който пожелава да вярваш, че Бог съществува или не.

Разликата е в това, че някой чакат мотив. Няма мотив и по-лесно приемат, че няма Бог.

За атеистите Бог не е даденост, т.е. никой не ги е убедил, че съществува и затова го отричат. Те изцяло са за/на животинския принцип.

Човек не се ражда вярващ в Бог. После или се научава да вярва в него или не. Да, повечето започват да вярват в него когато изживеят собствено страдание, но не могат да приемат, че то, страданието, е в следствие на тях.

В основата на всяка религия е индивида да комуникира с някаква общност или общество, а с цялото човечество. Успоредно с това той създава и блага или не. Пак опираме до желанието. Някои чакат мотив, а други мотивират.

Атеистите отричат, че Бог е дал благо на този свят. Те считат, че само те могат да дават благо. Какво е благо спрямо тях?! Те ли нареждат какво е благо и кое не е благо за човечеството?!

Не е проблем да се счита, че материалното е благо, но да го издигат в култ е не правилно, но тогава спрямо атеистът извън материалното какво съществува?! Какво го мотивира един атеист, за да живее?! За усещанията ли?!

Вчера, на авто-спирката, докато си взимах кафе от автомат, към мен се приближи едно дете на видима възраст шест, седем. Желаеше да му дам петдесет стотинки. Защо не е в училище или в къщи, за да се учи?! (Пандемията ли е виновна?!) Защо някои родители "учат" децата си само на това: Да могат децата им да желаят пари?! Понеже няма Бог. Има имащи и нямащи.  Дали това дете е в следствие на Любов или в следствие на животински нагон?! Как може да го научиш въпросното, че има Бог, след като родителите им не им пука за божественото, а само дали има кой да им дава пари. О, да, обществото да се оправя с "творенията" им ...

Не вярването в Бог, т.е. отричането му не довежда до  развитие на човечеството, а до неговото "скопяване" към животинското. В случая съществуването на Бог е без значение.  Ти избираш дали да постъпваш по човешки или не. Това май пак е желание. Трябва ти мотив, за да постъпиш по човешки ли?! Или в даден момент да постъпваш по човешки, а в друг случай по животински?!

Кое мотивира даден атеист да постъпва спрямо друг човек по човешки, а не по животински?! Или атеиста не е човек?!

Винаги съм казвал, че атеизмът е вид религия. При тях също има човеци, но болшинството постъпват по нечовешки, защото не признават, че човек е по подобие на Бог. Тогава по кое подобие е създаден?! По подобие на животно ли?! О, да, забравих ... по подобие на родителя си ... А те ... май по теорията на Дарвин от маймуна (животно) ....

 

преди 14 часа, Реджеп Иведик написа:

Това ако не ти е ясно, значи го четеш неправилно.

Буда, буда... ако можеше да надникнеш да си видиш вересиите...

Интересно - нали милиарди будисти се състезават да посвещават практиката си на "чувстващите" същества. Като се зачита резултатът от това - сред "чувстващите същества" е просто плачевен. Чудя се - кое точно е егоизъм... и колко благи и цветни форми има.

Милиарди християни мюсюлмани юдеи и филанкишиеви - все се молят на..., и си говорят с, "бога си". Битката с "дивото зове" не е лесна работа... 

на 23.04.2021 г. в 18:00, _ramus_ написа:

Има го и в баналните клишета - там е "най-сигурно" да го открият.

В баналните клишета има само обърканият човешки ум, който е твърде жалък, за да проумее Бога.

преди 52 минути, Aliya написа:

В баналните клишета има само обърканият човешки ум, който е твърде жалък, за да проумее Бога.

Ами полагам усилия, но всичко се свежда до простата вяра, като онази в Дядо Мраз, само дето съм порасъл, та не вярвам в приказки за зачеване след помирисване на крин или носене от щъркела. Разбирам, че само извисените умове можете да го проумеете.

преди 22 минути, Търсещ истини написа:

Ами полагам усилия, но всичко се свежда до простата вяра, като онази в Дядо Мраз, само дето съм порасъл, та не вярвам в приказки за зачеване след помирисване на крин или носене от щъркела. Разбирам, че само извисените умове можете да го проумеете.

Дежа вю. Ама то като няма какво друго...

преди 6 часа, dioib :cat написа:

Наивно звучи, но: Защото ти си този който пожелава да вярваш, че Бог съществува или не.

Е тя силната вяра се утвърждава постепенно. Може би първо съм си позволил да допусна възможността Бог да съществува и съм проявил желание да науча и разбера нещо повече в тази връзка. Желанието ми всъщност е свързано с търсенето на знание и разбиране. А вярата като че ли си дойде естествено с времето и преживения опит. Не съм я търсил. 

Атеистите е въпрос на време да прескочат в другия полюс. И после обратно, докато не намерят правилното решение свързано с вярата-неверието. Всъщност, който и да е човек, докато не развие и не хармонизира всички енергии, които се проявяват чрез него, ще бъде поставян в най-различни ситуации, които да го провокират да го направи. Хубавите неща се постигат трудно и бавно. Много се говори за това, че човекът е божие творение, но не се отчита, че това творение съвсем не е завършен процес и, че този процес от един момент нататък може да продължи само със съзнателното участие на самия човек.

преди 42 минути, Shiniasu написа:

Може би първо съм си позволил да допусна възможността Бог да съществува

Абе ти ще ме умориш. Как съществува Бог ? Съществува като не съществува. Бог Е обективната реалност. Татхагатагарбха. Да съществува и да не съществува е едно и също.

преди 3 часа, Shiniasu написа:

но не се отчита, че това творение съвсем не е завършен процес и, че този процес от един момент нататък може да продължи само със съзнателното участие на самия човек.

До даден момент човек се отглежда от родителите. После трябва да се вземе в ръце човек. Не може все да му се дава!!!

Дали ще твори съзнателно или не е без значение. Освен своя живот който трябва да осъзнае, то трябва да надгражда наследеното, а не да го руши. 

Едно съзнание си има лимит. Аз му викам еманация на личността. Не върви през целия живот да е процес.  

Преди малко се заговорих с едни девойки на над 80. Независимо своята немощна физиология все още "човъркат" и се трудят, а успоредно с това някъде се носят едни ориенталски ритми. И едните имат съзнание и другите, но бабите се трудят, а младите се забавляват .... Редно ли е това?! 

Ще ползвам нещо от Реджеп Ага ... съзнание и съзнание не е едно и също ....  

п.п. Как се учи човек на съзнателност?! По се учи на съвест!!! Съзнателното е вторичен продукт .... Първо човек трябва да вярва в нещо. След това трябва да е съвестен към различно вярващите. Чак тогава може да се говори за някаква съзнателност по отношение на развитието на човек като нещо различно от животно. 

Или какво .... животните нямат съзнание?! Те мъртви ли са?!  

преди 7 часа, Aliya написа:

В баналните клишета има само обърканият човешки ум

Но точно банално клише изписа самата ти.

Твоят ум подреден ли е? Или е "друго Подреденото"? след като попремина през годините на форума през доста завъртулки, вкл и през исляма, и национално-български залитания, сега е ред на някъв универсален бог ли - някъде си в 'сърцето'?

 

преди 6 часа, Търсещ истини написа:

Ами полагам усилия

  То пък... тия дето са с бог... големи напъни са им трябвали щото.

преди 5 часа, Shiniasu написа:

Атеистите е въпрос на време да прескочат в другия полюс.

Само, че със времето се случва тъкмо обратното.

преди 20 часа, dioib :cat написа:

До даден момент човек се отглежда от родителите. После трябва да се вземе в ръце човек. Не може все да му се дава!!!

Дали ще твори съзнателно или не е без значение. Освен своя живот който трябва да осъзнае, то трябва да надгражда наследеното, а не да го руши. 

Едно съзнание си има лимит. Аз му викам еманация на личността. Не върви през целия живот да е процес.  

Преди малко се заговорих с едни девойки на над 80. Независимо своята немощна физиология все още "човъркат" и се трудят, а успоредно с това някъде се носят едни ориенталски ритми. И едните имат съзнание и другите, но бабите се трудят, а младите се забавляват .... Редно ли е това?! 

Ще ползвам нещо от Реджеп Ага ... съзнание и съзнание не е едно и също ....  

п.п. Как се учи човек на съзнателност?! По се учи на съвест!!! Съзнателното е вторичен продукт .... Първо човек трябва да вярва в нещо. След това трябва да е съвестен към различно вярващите. Чак тогава може да се говори за някаква съзнателност по отношение на развитието на човек като нещо различно от животно. 

Или какво .... животните нямат съзнание?! Те мъртви ли са?!  

Има много обстоятелства при ,които родителите трябва да се грижат за децата си докато умрат . 

 В много случаи наследниците пропиляват наследството,с в други го надграждат.

  Редно е младите да се забавляват ,и изобщо е редно хората да се забавляват отвреме на време . Зависи кой на колко се чувства млад и какви отговорности има....

  Най - голямата разлика между човека и животното това е ,че човека  може да твори ,,изкуство " ,докато животното живее да се наяде и да се скрие на топло... Така че и животните имат ,,аз" но тяхното е примитивно ,докато това на човека е специално...

 

на 26.04.2021 г. в 15:00, Shiniasu написа:

на 26.04.2021 г. в 12:42, kipen написа:

Градиш върху предположението, че има "любов и омраза" извън наблюдаващия.

"Наблюдаващият" представлява само една ограничена гледна точка. Любовта и омразата съществуват. И се проявяват на много нива по различен начин. "В мен" се проявяват само в една конкретна форма според съществуващите конкретни условия. 

Няма любов и омраза извън съзнанието.

Шиниацу, "отричането" също е проява на защитен механизъм. Ся верно, че е "отместване на вниманието"(пренасочване на съзнатилния фокус) поради изпитването на Страх, предизвикан от нещо, което подсъзнателно си "провеждаме сигнала", че представлява "заплаха"(от загуба). Да, ама какво е това, което ни е "страх да загубим"?!, та подхождаме с "отричане"....

В какво се изразява проявеното "отричане"? .. за да се аргументирам за твърдението ми от наблюдаването на поведението ти....

Написах ти, че "клониш към колективното", а ти го отричаш и евфемистично го заместваш с "подскок" директно към "универсалното"...Да, "универсалното" е крайна форма на "цел по пътя", ама съвесем естествено, в дуалната "решетка на проявеното", има два "пътя до там" - "индивидуалното" и "колективното".   ....и уточнението, че това е описание от перспектива на пътя на Ума, който е една от "трите колесници"(йоги, Джнанна съобразно брахманизма) или па "трите пътя" - на ума, на сърцето, на действията....не знам кви са тия "четири печата", дет шляфоти Шунятчето...не съм запознат, не коментирам, а пък и не са нужни "четири", за да аргументирам тезата ми към момента... 

Ами "преди" да декларираш "клоненето" ти към "универсалното", е видно, че "клониш" към "колективното"- "в теб" се проявяват под една конкретна форма", "няма любов и омраза извън съзнанието". Кое съзнание?!?

Предполагам няма нужда от други теми да цитирам цитатите ти за "Collective soul"-а, дето пък е идентично с "Oversoul"-а на Теософите....па и е идентично с онова "колективното прото съзнание" у Кабалистките трактати, па и "образа" на "Брахман"... ТОВА НЕ Е ПЪТЯ НА "ИНДИВИДУАЛНОТО", съответно е "клонене" към "колективното".

А ти "прескачаш избирателно" дефиниция, която те "вкарва в рамки".   .... дали несъзнателно или целенасочено, за да "не изгубиш некъв аспект" от социалната си роля, си е твоя работа...

Въпросът е, че смятам, че това достатъчно добре би могло да те остави с разбирането, че активираш "отричане", в какво се изразява, как се реализира. 

.... а защо?.... вече си е твоя работа как ще си го интерпретираш в процеса ти на самопознанието. ...на това "ниво" не се бъркам, щото е "Сакрално"....аз просто имам желание да популяризирам методи и похвати, които на мен лично ми носят ползи, а пък кой, как, какво, защо, си е вече личен индивидуален избор. .... и ти се извинявам, че навлизам в твоите граници, но пък е показателно за проява, а ти си един от малкото пишещи "религиозни", които го правят що-годе разумно...и предполагам няма да ми държиш гарес.

А посочването на модела на отричането пък го правя, за да може да се опише и друга "механика" в подсъзнателното "изграждане на възгледите" ни и последващото възпроизвеждане на "себе-структура", моделите на поведение, самооценки, "принадлежности към.." и т.н.  

на 26.04.2021 г. в 15:00, Shiniasu написа:

Наблюдаващият" също е продукт на съзнанието, разделящо на "аз" и "не-аз", на "в мен" и "извън мен", ва "наблюдаващ" и "наблюдавано". 

Това е показателно за "религиозния" тип инивидуални съзнания. Че хората с подобен тип съзнание възприемат себето като "съзнание", част от некво "по-обхватно" съзнание", "неделима част". А това е вътрепсихичния процес на "разтваряне на Аза в колективното несъзнавано".

Ся, аз съм твърде малък, за да давам оценки за "правилност", но пък не ми пречи да опиша различни следствия при конкретните инивидуални подходи за изграждане на мирогледите на ората. А и твърденията ми могат лесно да се проверят, щото има доста инфо на изследвания по въпроса.

Ще посоча "негативните" следствия(според мен), щото в темата се явявам нещо кът "защитник" на тезата "Защо няма Бог".

Едно от най-лесните за различаване и разпознаване следствия на "клоненето към колективното" (подхода "да се слееш с Цялото") е нефелно прикритото "Бягство от отговорност"..... "Аз съм само проява", то "Съзнанието, така е решило".... еле па хептен патологичното - "аз само Ви казвам, бог ми го нашепна"... а кой е отговорен за моите действия?! ... "е та нищо "лошо" не съм направил!"(не че не съм напълно съзнателен какво съм искал и кво съм направил), моля ти се, та "аз съм супер съзнателен"...."те другите им се привиждат некви неща за моето поведение".

Друго следствие е, че "прехвърляме" отговорността за собственото ни развитие върху "другите", "съзнанието", "условията" ... (не казвам, че не зависи от всичко останало, но и от нас също...и то не в малка степен)

И вече следствия на ниво Социуум.

Първо и лесно проследимо исторически следствие е, че рри преобладаващо наличие на хора с подобен тип индивидуално формирани и развити типове съзнания се създават предпоставки за възникване на масови психози.

( а те са отражение на хаоса като антипод на реда, които пък по схемичката ми, дето не се харесва на някои ора, е продиктувано от липсата на качествен контрол от Разума, поради невежество за полезността от някой действия, свързани с контрола, изразен взаимозависимо като ограничаване на свободата, щото двете също са "полярности", част от дуално основаното ни възприятие).

Дори и аргументът, че това се дължи и на хора, които не са "религиозни" не може да е сериозен! Щото всички изпитваме "религиозно чувство", само дето некои не го съзнават и си мислят, че "нема таково животно", не и те.... Всеки вярва в нещо ... едни в религиозни конструкции, други в научни, трети, че не вярват в нищо, което също е вяра...човекът е човек щото вярва, тъй като Вярата е продукт на процеси, които дори и да не са съзнателни са фундаментални за наличието на съзнание. А това, че съобразно някои практики може "да се надскочат вярванията" не означава, че човека не проявява Вяра....между Вяра и вярвания разликата е като между причината и следствието. 

Друго следствие на ниво Социуум е, че преобладаването на подобен тип съзнание, "клонящо към колективното", е че условията за реализиране на растеж и развитие на хора достигащи до "Зрял индивидуализъм", разко се влошават(а те са "двигателя" към прогрес към гражданското обществото, а не тълпа от невежи, управлявани от мракобесни манипулатори). Започват да се наблюдават тенденции за "инафантилизирани" хора с достигнат пик във физическото развитие(физическа зрялост), но недостатъчно развита интелектуална зрялост и никаквена емоционална зрялост....

....

Обратно на индивидуално ниво на комуникиране - Последната(емоц.зрялост) пък се изрязава от достатъчно познание за вътрешната ни "механика" и същност на чувствата, които изпитваме, както и тяната мотивация, водеща до разпознаването на вида и типа на емоционалните ни реакции след взаимодействието ни със средата.

Това от своя страна (да знаеш и разбираш нещо)  дава възможност за контрола и управлението му. У себето. А пък у другите - да биват разпознавани моделите на поведение и мотивиращите фактори за които. Както са казали "много стари хора" - "Опознай себе си", а па не толкова "много", но "стари" са добавили - "За да обикнеш света"( то как да обикнеш света, като не си обикнал себе си, а как да обикнеш себе си като не се познаваш - обичаш илюзията за себе си). А при достатъчно развито себепознание се формира и качествено самосъзнание и дискусиите си остават дискусии, а не прерастват в идеологични спорове, субстрат за разрастващи се личностни конфликти.  (ама требе да се мине през - "Реките са реки,....реките не са реки, ...реките са реки", но нещо е различно)...

Последното(нивото на себепознание) пък е лесно установимо и проследимо като ефект, когато се изследва познанието на даден човек за вътрешната "йерархична структура" на взаимозависимата проява и "полярната" същност на изпитваните чувства. "Любов-омраза", често заблуждава, че е "фундаментална полярност"(или както съм я кръстил - "генерираща полярност") познаващия тези чувства, но е и показател, че се е "плъзнал" като "водно конче по повърхността на езерото(морето, океана)", съответно - що-годе посредствено ниво на самопознание. 

Кофти моментът, когато ни е ниско нивото на самопознание е, че нямаме реалистични представи за действията ни, както и не можем да вникваме какво си споделяме като информация, поради неразвитото умение за "чуване" и оставащото просто "слушане"....така и се самосъботираме в опитите да разберем...пък и на съзнателно ниво "излиза" единствено "липсата на желание" да обърнем внимание.

Е, при подобно положение рутинно "провеждаме заучените" модели на реагиране, всеки спрямо възпитаваното в него - игнориране, отричане, принизяване и т.н.

А пък след тази "съзнателна реакция", в зависимост от преобладаващото ни желание, действаме така както вече сме си решили, че трябва да направим, но липсва .... разбирането на това, какво е споделил в пълнота другия.... не казвам, че всеки споделя нещо "ценно", но има едни "синхронични" моменти, когато в повествованието на другия "съзираме смисли, отговори" на въпроси, в повечето случаи - екзистенциални, на които не сме могли да си отговорим до момента на комуникирането...( и тва са "напречни във времето и пространството" потоци от информация дето и Харарето не ги описва се едно не ги знае, та и излиза, че и Рамусчето, понеже го цитира безкритично, не е запознат с които...ама едва ли...и той кът сите нас е "циркаджия", ама повечето не го съзнаваме напълно, независимо, че проформа го "разбираме", та и аз ..окрилен от суетно заеманата в момента поза на "проповедник" дето често, уж съм съзнателен, ама кът си говоря с определи хора и "пропадам" до подобен обем словоизлияния)

Примерът, който мога удачно да дам в това отношение, за мое съжаление отново требе да "прекрача границите на някой" е следния:

на 26.04.2021 г. в 15:00, Shiniasu написа:

на 26.04.2021 г. в 12:42, kipen написа:

"Любовта" и "Страхът", за които писах, съм ги "нарекъл" така щото не се сещам за други думи, с които "да облека" понятията. А представата, която изразяват тези понятия е на ниво, доста(или малко) по-дълбоко от конвенционалното представа за любов и страх!

Всъщност, така както Ви разбирам коментиралите антипода "любов-омраза", има "зацикляне"(потъване у Себето и обратно "на повърхността") около ежедневно споделяната представа за любовта и съответната реакция, когато "изстине" любовта - омразата.

Омразата не е изстиване на любовта. Изстиването е безразличие. При омразата силата е насочена в обратна на любовта посока. В този смисъл омразата може по-лесно да се обърне в любов, отколкото безразличието, където просто няма огън. Това, че си поставил страха като противоположен на любовта, вероятно и в резултат от свързването му с хаоса. Но полюсите са и двата част от реда. Дуалността космос-хаос е в съвсем друга плоскост от дуалността положително-отрицателно. Втората е изцяло в космоса. При страха имаме хаотичност, но и смелостта доведена до крайност също е хаотична, безразсъдна, неконтролируема. Любовта също може да е хаотична, а омразата контролирано насочена. 

Самото понятие хаос е твърде трудно за по-дълбоко разбиране, както и присъствието му в нашия свят. Поне за мен. Така че с горното не претендирам за нищо повече от това, че изразявам само едно мнение.

"Къде го чукаш, къде се пука"....изрично подчертаване, че понятията са от "ниво, по-дълбоко от конвенционалното" и "обличането им в думички" е примерно.

Като се изключи момента на "хващането за думичката" "изстиване"(което е правилно съпоставено с огъня и безразличието) имаме проектиране на личен смисъл, под формата на предположение, в действие на друг - "Поставил си страха като противоположен на любовта". Ами подразбира се, че предположението НЕ Е ВЯРНО, пък и НЕ Е ТОВА, което съм "извършил", защото има неразбиране за същността на понятията за "Любов и Страх", които съм вложил, независимо, че вече в по-предни постове съм го уточнявал, че касае ниво "трансперсонално"(съответстващо на съвсем различни физиологични състояния на организма)

И тука не става въпрос за негативна конотация! Тъй като е очевидно, че и аз не съм се изразил достатъчно разбираемо, а и че не всеки е "длъжен" да познава Себе си в дълбочина, щото може и да си живееш и да действаш, без да го мислиш толкова, което пък е друга форма на търсена и намерена Свобода.

А става въпрос за разпознаване на смислите, които се споделят при комуникиране. Както и разлики в познанието за вътрешния чувствен "свят" и "съдържанията" в него. 

За това защитавам "полезността на деконструкцията" - не толкова честите, но поне навременни "рестарти"!

 

П.п. "безразличието" не е "угаснал огън" когато става въпрос за полярността "любов-омраза". Безразличието е възможно, когато не си в тази "ос" и изобщо не е свързано с "изстиване", щото нищо не е "запалено"!

 Иначе наричаното на "безразличие" понятие в случая(особено, когато "любещият" е емоционално незрял) е съзнателния опит (и реакция) да потиснеш "неприемливите" чувства на гняв и тъга, които на "по-дълбоко" може да се "носят върху" далеч по-несъзнавани чувства на тревожност, вина, срам, които пък да са проекция на хептен трудното за осъзнаване (и генериращо) чувство на Страх. А пък на повърхността - тревожността може да се "отрази" като страх, вината като срам и съжаление, а гневът като ярост и да се прояви агресия, ако не си "социализиран", тъ дъ "замажеш" с "безразличие".  ....всички сме животни...но и хора...въпрос на култура преди всичко(а не основно на религия - тя, нейната същност е производна на културата в обществата)...

преди 9 минути, kipen написа:

И тука не става въпрос за негативна конотация!

Това е лаф на Лютви Местан

Между другото, ето един показателен, според мен диалог, в който комуникацията тече доста "по-лесно" поради игнорирането на идеологичните различия между коментиращите.

Айнщайн и Тагор за музиката и предопределеността

 

 

преди 29 минути, Реджеп Иведик написа:

Това е лаф на Лютви Местан

Тва е готино! Признавам! Усетих се, че нещо "залитнах" доста, ама и аз съм животно все пак!