преди 1 час, Радул написа:

И да добавя , че реакциите на кипен и рамус към точно определен потребител Сирена са абсолютно идентични !  Въпроса е "защо" и оставям това за размисъл. Както и защо кипен отговаря вместо рамус и обратното. Както и защо са идентични и похватите и изразният маниер и т.н.

Кипен и Рамус не са едно и също. 

Имат подобно отношение към когнитивния дисонанс, ама дотам. 

 

преди 3 минути, Реджеп Иведик написа:

Кирен ...

Ако ще е на български - може ли - кипен, моля!

преди 1 минута, kipen написа:

Ако ще е на български - може ли - кипен, моля!

Извинявам се, редактирах го.

на 23.04.2021 г. в 16:22, Реджеп Иведик написа:

Откровеността не води задължително до страдание и терзания, това е въпрос на това, какъв е конкретния човек. При някои наистина е така, ама някой трябва да му обясни и да спре да досажда.

Ма няма да спре, щото няма да повярва. Колко съм го бил по тиквата. Не приема.

Самите тези конфликтни маниери не ми допадат.
Това е мой недостатък, не съм склонен да се боря.

Не съм тръгнал да си търся врагове, но обикновено се оказва,
че съмишленици и да ги търсиш - няма, а враговете сами идват.

От години се старая да постигна нещо съмнително - специално се сдържам да не кажа
лоша дума на никого, даже и да заслужава по мерките на справедливостта.

При всичко това някои подмятат, изглежда и по мой адрес, за някакви "наивници",
сякаш не ги виждам тях какво представляват.

Впрочем, това тук е провокационна отрицателна тема, в която е място за такива изказвания.

 

преди 7 часа, kipen написа:

Мога и сериозно да се отнеса към комуникацията ни! ...но не и в рамките дето постави....промени нещо и аз ще се променя...нека да се заклатиме в друг ритъм, да си поиграем на Тантра, за да не си оставяме 

Не знам защо ми Въздействаш толкова Силно ... Думите ти полазват по вените ми и разрошват Копнежите ми ...

Съпротивата Стихва преди да докосне "границите ми " ....

Ромолиш в мислите ми и ги Обладаваш една по една ...

Ако имах няколко сърца щеше да изгориш всичките .... Толкова е Хубаво ....

Слабо е даже ... Някои Състояния е по - удобно да ги Дариш със Живот, отколкото да ги опишеш с думи ...

Това е най - Сочното Състояние, в което искам да Плувам ....

Изпитвам Нужда да Раздам и Изпразня Всичката тази Любов, която пазех за "Него" ...

Напращяла съм от Нея ... Извира по Сетивата ми, Излива се от Очите ми, Трепти във Вените ми

... Обикаля и дразни кръвта ми ...

Бушува във органите на Физическият ми Носител ..

Това е Енергия, която Раждам, Създавам и е Нужно да Раздам ...

Нужно е ..да я Раздам ... И аз .. Раздавах я на нуждаещи се ...

Нямам страх от Нищо ... Разочарованията са "счупени проекции" ...

А мен ме Движат Вибрациите на Любовта ..

.......................
Това съм го писала през 2017 г. !

Усмихвам се Тъжно на емоцията, която ме е Люляла в дълбините на съдържанието и Силата

за да може перото ми да нарисува тези чувствени потъващи еротично в Съзнанието слова ...

Връщам се назад и уморено присядам в сладките спомени на моменти, в които Страстта ме е

изгаряла и палила дланите ...

Сива пелена пада в очите ми ...

Извира гореща сълза и се свлича по лицето ми, потъва в кожата на пръстите ми ..

Някога казвах и че в Тишината Откривам Всичко ...

Сега не мога да го открия ...

Ровя и търся Любовта, която Създавах ..

Искам да стъпя във нежните й стъпки, да извая пак Образът Любим

Търся и се лутам във времето назад ....

Суровата пропаст на разочарованието ме поглъща и яде красивите ми спомени ..

Някога казвах, че пак мога да Създам Любовта и пак да Обичам ...

Искам да я Създам !

Искам да я нарисувам и пак да Копнея ...

Искам пак да бъда във Блаженството и да яздя с развети коси ...

Стисках в мидена черупка най-ценното си тленно ..

На никого не го подарих ...

Никой не можа да Изпълни Душата ми до Предел ..

Следваха ме, а после се уморяваха и падаха ...

Никой не можа да Гледа само в Моите Очи !

...............
Любов, не те знам кой си ...Но те Обичам ...

И ще продължавам да Строя Светът за Двама ни ..

Макар да те няма ..

Макар да e сухо и безпътно Бъдещето ...

Ще създавам нашият Дом във себе си .. в очите си, в дланите ми, в мислите ми ...

Обичам те, Любов ... където и да си ...

 

 

преди 22 часа, kipen написа:

много хора безкритично смятат, че "полярното" на любовта е омразата, и че това е "пределната дълбочина". Ами не е, според мен! Страхът е полярността на Любовта! 

Страхът е вид нежелание, а любовта е вид желание. Т.е. корвнът на двете е общ. Желание, любов, привързаност, привличане имат обща основа. Смелостта и страхът съдържат нещо повече от желанието или нежеланието нещо да се случи. Нещо свързано най-вече с увереността и преценката. Общото не изключва различията и между гореспоменатите има разлика в един или друг аспект. 

Освен това любовта и омразата, разглеждани в тази плоскост като полюси, могат да угаснат до безразличие или да бъдат надраснати до състрадание. Състраданието приема и нежеланото, и разбира мястото и ролята му. При безразличието вместо привмане имаме изолиране, т.е. разделение. 

преди 6 часа, Shiniasu написа:

Желание, любов, привързаност, привличане имат обща основа.

О, горката любов - докъде я докараха... В горния коментар няма едно изречение, което да е налице разбиране, да е налице далновидност, осмисляне... Най-слабото ти звено са елементарните положения от учебниците по психология за 8ми-клас. като заговориш за базисни психични явления, като споменатите... и направо къртиш с такава доза бъркотия, заради неграмотност и невежество. Как въобще имаш представата колко си медитирал и колко познания имаш, колко години си се занимавал, след като е толкова ниско нивото в самопознанието?

Как са пропуснали в сутрите и духовните канони да напишат толкова прости житейски положения. И чудесно лъсват елементарни дефицити откъм житейски качества за наблюдение, изводност, анализ, синтез. При това - положения от всеки човешки живот - без никакви изключения. Да чакаш "духовните писания" да ти обяснят кой си ти, кой е живота ти, какво точно изживяваш и всичко това да го поставят сред приказка, която да си харесаш...И  щото ако не са го написали, някой си специален или свети ала-баланчо не го е коментирал, интерпретирал, смлял и обяснил...

Естествени човешки явления, сред всеки човешки живот... И маса от неспособни хора да вникнат, да осмислят, да наблюдават, да анализират, да са търпеливи за да наслагват, при това - внимателно, систематично... Напълно безпомощни ако нямат патерички... глухи, слепички ... горките.

В замяна на дефицитите - готови думички в количества, лиготийки, фантазийки , упования, уверения и през мегафоните на виртуала... Толкова елементарни нещица, като личните изживявания и ролята им за психичното отражение, влиянието им върху възприятието... все едно че са за някаква си друга... :"религиозно-духовна вселени, направени от различни приказки". Все едно че за някакъв "друг" живот става въпрос - ако не е написан някъде, от някого и да бъдел прочетен и после разпагагален социално, въобще няма как да има "жирафи".

 

преди 6 часа, _sirena_ написа:

А мен ме Движат Вибрациите на Любовта ..

Чудесно е - като за реклама за нов модел вибратори. Лудостта изтрещява все повече дори и през оргастични описателности.

Интересно - темата е ЗАЩО НЯМА БОГ, докато изтрещялата я "движили вибрации" некви.

преди 8 часа, _ramus_ написа:

Интересно - темата е ЗАЩО НЯМА БОГ

А, ти се сети.

И продължи не по темата, както и беше започнал.

И в другите теми, в които пишеш е същото. Ако си направиш труда да прочетеш заглавието на темата, то е за да знаеш за какво да не пишеш

преди 15 часа, Shiniasu написа:

Страхът е вид нежелание, а любовта е вид желание.

Замислих се. Този който смята, че няма Бог е в следствие от нежелание или желание за какво?!

ОК, някои вярват, че Бог ще ги накаже, т.е. страхуват се от Бог, но атеистът не би следвало да се страхува от Бог, при положение, че не вярва в него, то тогава какво желае (люби)?! И защо не споделя любовта си, а омразата (нежеланието да приеме съществуването) към  Бог (това което по неговите възгледи не съществува...)?! Някак си не разбирам как може да мразиш нещо което не съществува ... С какво им пречат тези които вярват в Бог?! Защо не ги игнорират?! Не би следвало в този случай да не изпиват атеистично щастие. Защо са нещастни?! Не могат да си намерят атеист с еднакви желания ли?!

ОК, разбирам, че към сегашния момент е модно отричането, отхвърлянето, от тоталното безразличие и, че невярващите в Бог са различни, но целта на атеистите апатията ли е?! Какво положително в нея намират?! Как ги прави това по-човеци?! Или свръх човеци?! При положение, че не помагат на вярващ да стане свръх човек, а го тъпчат .... Това любов ли е?! Това ли желаят те, антипода - омразата?! Един вярващ в Бог не може да мрази. Да, поради това, че е несъвършен може да се гневи, но не познава какво е омразата (нежеланието). Той чрез любовта си прави желанията на другия осъществими. Вярващия не изпитва страх, защото знае, че Бог ще го спаси и затова постъпва праведно, независимо, че може да е неправилно. Ако пък сгреши, то се смирява и измолва прошка. Той добре знае, че ще бъде съден на оня свят за въпросните грехове.  

п.п. На омразата противоположността е обичта. Любовта е когато единия заличава омразните неща в другия на база обща обич. Примерно ...

преди 4 минути, dioib :cat написа:

Замислих се. Този който смята, че няма Бог е в следствие от нежелание или желание за какво?!

Защо да е следствие от желанието за нещо си? Почти всичко в живота на хората е свързано с някакво желание или нежелание. Любовта и омразата също. Дори и при състраданието имаме желание другите да излязат от невежеството си и да не страдат. Въпреки че в този случай става въпрос за едно надличностно и съвършено неегоистично желание. При страха пък имаме нежелание да се посрещне това, от което човек се страхува. Пак ще повторя, че обобщенията, които направих сега и предния път, не означават, че между обобщените понятия няма и разлики. Любовта не е еднозначна с желание, с привързаност или пък привличане; нито омразата с нежеланието.

Това, което поражда желанията на хората е собствената им нагласа и отношение към нещата от живота. Така че възможностите са безброй. После от самия човек зависи, в каква посока ще даде възможност на желанията да се развият и какви действия ще предприеме във връзка с тях.

А който смята, че няма Бог, просто си е изградил светоглед в който за Бог няма място. Това разбира се според неговата лично представа за Бог, която от своя страна е повече или по-малко различна при различните хора, дори и при тези от една и съща религия. 

преди 41 минути, dioib :cat написа:

ОК, някои вярват, че Бог ще ги накаже, т.е. страхуват се от Бог, но атеистът не би следвало да се страхува от Бог, при положение, че не вярва в него, то тогава какво желае (люби)?!

Атеистът не приема светоглед в който е наличен Бог. Това на което често се противопоставят атеистите (а и теистите) е противоположния възглед. 

Страхът от Бога е насочен към вярващите, защото чрез него се прокарва някаква линия на поведение, която вярващите би следвало да съблюдават за да не бъдат наказани. 

преди 48 минути, dioib :cat написа:

С какво им пречат тези които вярват в Бог?! Защо не ги игнорират?! Не би следвало в този случай да не изпиват атеистично щастие. Защо са нещастни?! Не могат да си намерят атеист с еднакви желания ли?!

Човек се идентифицира с възгледите си. Върху чувството за правилност на тези възгледи до голяма степен се крепи и самочуствието му, и неговата личностна стабилност. Различните възгледи поставящи под съмнение правилността на неговите собствени, много често се приемат като заплаха. Мислещите различно утвърждаващи своите си възгледи се приемат като агресори, разрушаващи основата на която е стъпил. 

преди 55 минути, dioib :cat написа:

ОК, разбирам, че към сегашния момент е модно отричането, отхвърлянето, от тоталното безразличие и, че невярващите в Бог са различни, но целта на атеистите апатията ли е?! Какво положително в нея намират?!

Това е нагласата, която са си изградили в миналото. Някой не може без месо, докато на друг му се доповръща само като го погледне; някой харесва футбола, докато друг е безразличен... Атеизмът е установен модел на мислене към който атеистът е привикнал. А промяната на всеки модел изисква сериозни усилия. И докато атеистът не намери сериозни за него си основания да промени отношението си към Бог, той няма да го промени. 

преди 16 часа, _sirena_ написа:

на 25.04.2021 г. в 10:20, kipen написа:

Мога и сериозно да се отнеса към комуникацията ни! ...но не и в рамките дето постави....промени нещо и аз ще се променя...нека да се заклатиме в друг ритъм, да си поиграем на Тантра, за да не си оставяме 

Не знам защо ми Въздействаш толкова Силно ... Думите ти полазват по вените ми и разрошват Копнежите ми ...

Малииии, още в началото, докато не се усетих, че първото изречение са две строфи, си помислих, че ме побара по Тантристки....направо се одървих!!!

Бива те, мила! Бръкнала си доста високо, та си свела доста голям заряд до писмено изразима форма!

Наистина ме уважи с другия ти ник, а формата' , който зададе е вече нещо качествено друго, като рамка на комуникиране. Благодаря!

Да си "говорим" като артисти е нещо, което ако "бръкна дълбоко" е отдавна незадоволявана моя нужда, вероятно и при теб!

Та вече по същество...

Прекрасни стихове! Зареденост, изказност, взрив! На мен много ми харесват!

В тотално отнесеното метафизично си отишла "до извора" на "светлополярното". Ама там - "на края" се събират "границите"! "Светлото" е едно с "Тъмното"!

От моя страна, отвъд его-игричките, мога да ти споделя моя път в "Тъмното":

на 2.02.2021 г. в 14:03, kipen написа:

Замислено вървеше си Духът

обгърнал се във форма на страдание.

Изгубил своята Душа, 

превърната в безмисленото осезание.

***

Пронизващата мълния-стрела

разкъса облака-злощастие

И в унес от протяжната тъга

освети жадувано съчувствие.

***

Пронизано потъна в пропастта 

на собственото си безумие белязан,

в разкъсващо посочени от гордостта,

безсмислия - нюанс размазан.

***

С отронена сълзата на греха,

чертаеща съзнателното съществуване

се стелеше по нишката му към брега

на опосредстваното му бълнуване.

***

Къде бе смисълът в това

да обикаля мислено кръга?

Защо ли не погледна настрани,

за да види във какво се корени.

***

Поглед вперен се отмести

от перспективата му към брега.

Запоглъща в опит да намести

безкрайни хоризонти на тъга.

***

Спиралата на унеса се завъртя

в несъзнавано повтаряна тъга.

Центробежно, анти, осъзна

посоката на лявата ръка.

***

Със пръсти-четки, в самота.

Изкачвайки дървото на познанието

нарисувал бе една мечта.

С окраските на болката му от незнанието.

***

Във центъра на огненият кръг,

в кипящата вода на опосредстване,

откри във себе си зовът

на изначалното завръщане.

***

Искра прониза небосвода

и във мълния се прояви.

От въздуха по дясната ръка надолу

неумолимо, във сърцето се заби.

***

В ръката лява той откри,

че имъчващото го страдание

във фиданка млада неочаквано се оживи

като манифестирано желание.

***

Дръвчета, песен, музикална нота.

Гора в прегръдка гали планина.

В нагънатата форма на Живота

Духът намери своята Душа.

 

на 7.02.2021 г. в 11:42, kipen написа:

Котвата, която пуснали сме на брега
подържа кораба стабилен.
С камъните на желание за свобода
товарим трюма му обилно.

Каменно сърце. Оплетени въжета
за стабилизирането на товара.
Отговорността в ума - политаща комета,
понесла смисъла от миналото.

Изви се буря. Корабът разклати се.
Котвата се взираше във сенчест силует.
На потъването образът обади се
като пореден неразбран сюжет.

Запален огън и огъната вода.
Затворен център във една мечта.
Насочен поглед в търсенето на земя.
Налегнал въздух недокърпени платна.

А океанът бе превърнал се в поток.
Изгубен корабът сред нощните вълни,
в неясно търсене сред дневния амок
Илюзорното във свойто Аз откри.

 

на 10.02.2021 г. в 12:52, kipen написа:

Отместих погледа си от Незнанието

Окрилен от свойта свобода

Завих се със кожуха ми на Знанието

Забих се в собствената суета.

 

Залюбих спомени отминали

Потънах в топлата Земя,

А тя зовеше ме във ритъма

На изчезващата светлина.

 

Запалих огъня на страстите

И от прахта се възродих

Почувствах нуждата от дните ми

В които сам си се открих.

 

***************************

 

 

Да интегрираш лудостта.

Да откриеш чувство нелогично.

Да отидеш ти на край света.

Да почувстваш нещо непрактично.

 

Да развиеш руло от спомени изминали.

Да прегледаш филм за афоризми ненаписани.

Да полетиш с крила от някого пронизани.

Да си представиш, че от тебе всички са орисани.

 

Да си отговориш на въпроси трудни.

Да привличаш отговорите безумни.

Да разбереш, че песента на совите гори.

Да видиш огъня  на илюзорните мечти.

 

Да осъзнаеш, че и това си ти.

 

Прости ми, че нараних очевидно свръхчуствителната ти натура, но беше неизбежно, с оглед на това, че тука в темата се коментират "по-земни неща".

Коментарите с "червения химикал" не бяха личноста нападка!!! А посочване на механика на подсъзнателно въздействие, която можеше да се проследи в поста ти! Не ставаше въпрос за "поемане на вина" или каквото и да е друго, което би могло да е предизвикало лична реакция! А просто с популяризаторска цел, да може при желание и интерес прочитащ текста да "види" как може да се "заобиколят границите" на съзнателния ни фокус върху постъпващата към съзнанието ни информация. 

 

п.п. ако те интересува, любимите ми строфи, в които съм се "заиграл" и с четирите стихии тъ дъ си видя "петио елемент"(центъро) са тези:

преди 9 минути, kipen написа:

Запален огън и огъната вода.
Затворен център във една мечта.
Насочен поглед в търсенето на земя.
Налегнал въздух недокърпени платна.

 

преди 2 часа, Реджеп Иведик написа:

И в другите теми, в които пишеш е същото.

ти сигурен ли си че прочете какво си написал самият ти - по всякакви теми? Добре че си ти да ми направиш поучителна забележка, докато си на "просветлени черешки".

В тази връзка - ти точно на "какви вибрации си"? Щото Поезията е налазила в темата... та знам ли - ти не си ли поет, с любовни вибрации...

на 3.12.2020 г. в 10:20, kipen написа:

 

 

А тези ми две, смятам, че отразяват твоето "светло" и моето "тъмно" "обикаляне!

преди 41 минути, kipen написа:

Прости ми, че нараних очевидно свръхчуствителната ти натура,

Не си ме наранил , не съм толкова крехка , колкото изглеждам ...

Исках да ти покажа , че умея да Чета .....Дълбоко ...

Това беше Изповед ...не стихове 

Както и онзи пост , който припозна във "Секс " не бе секс , нито идеята му е била да Обладава ...

Интерпретира го така , понеже си "Жаден " ... разбирам те прекрасно , естествено ... Била съм в това Състояние ...

Исках да ти покажа , че Информационното поле , което минава през всеки един е неразривно свързано и Обработено вътре неизбежно през настоящите приоритетни нужди и потребности на Личността.

Ето така изглеждат стиховете ми : 

 

Думите ти Необуздано във мене пируват 

всяка струна настройваш във мен

всеки допир и ласка жадно лудуват 

Бавно Изпиваш ме ден подир ден 

*

Душа на Сарасвати - кротка съм вече 

утихвам под него - без стон и без дъх

Съединиха се Мощно Съдбите - далече 

Луна , постели ми легло за Любимия Мъж 

*

Боговете застинаха - създадохме пътища 

мълчаливо се впивахме в буйна среда 

свита във скута ти пазех блещукаща 

нашата Свята Любов - родена Звезда 

*

Ще те пазя Навеки в копнеж Нарисуван 

ще умирам , ще се раждам заради теб във Света 

ще те чакам в съня си - мой образ Бленуван 

за да се Слеем и да се изпълни на Любовта ни цвета  ..

А така изглежда Сексът , когато го описвам : 

...........................................................

Изпитвали ли сте Неутолима Жажда и горещ Копнеж да Принадлежите на някого ? 

Да се Роди Онзи Миг Блажен, в който със замъглени от Страст и Желание - Сетива 

Озарявате всяка Частица от Същността Ви ? 

Когато Дългоочакваният допир до Любимият се е Взривил, разпален по всичките ви Сетива и 

рецептори и Трескаво пулсира във вените ви да се Отдавате още и Още ........ 

Сладка Сакралност да разтворите себе си Дълбоко в стройният му, Топъл, Ароматен скут, 

да изгорите в желаните му мъжки длани, с цялата Мощ, с която Ви Притегля към себе си да ви 

Люби ... 

Упоена от Сладостният му Дъх, Трепереща за жадните му стонове, 

Струяща от сладостна охота, 

Разтърсваща от опитните му движения, с които Завладява тялото ви, раздаващи и грабещи Наслада .. 

Били ли сте във този Миг, Блажен ? 

Когато две сълзи на Чиста Принадлежност Прекрояват Вселената, за да отворят Дом на 

Неповторимата ви Любов ? 
......................................................

Сирена и Инана са едно и също. 

Не знам какво не одобряваш в Инана , но едно и също перо пише и от двата профила.

И не - не са "много" , само 2 са.  

преди 20 часа, kipen написа:

Аз поне, за да се стигне до неква нефелна форма на консенсус!

 

 

 Не може да има консенсус . Особено като се има предвид ,че тук пишат хора без опитност ,със самочувствие за много знаещи а налице нищо освен подигравки и сарказъм....

преди 2 часа, Реджеп Иведик написа:

преди 11 часа, _ramus_ написа:

Интересно - темата е ЗАЩО НЯМА БОГ

А, ти се сети.

И продължи не по темата, както и беше започнал.

Реджепе, не съм съгласен с интерпретацията ти, че Рамусовото не е по темата!

Защото:

Критиката му към подобни творчески заявки от една страна може да се интерпретира първосигнално. Чисто "заяждане", непризнаване на "изключителността" на мисловните еквилибристики, дето са стигнали във "взора" си единствено до "антипода" "любов-омраза".

Да, ама при наслагване и по-дийп (искрен) анализ лъсва, че това "ниво" във вътрепсихичните ни структури е "повърхност", под която може да се проследи и по-простичка, но нелицеприятна истина за мотивиращите фактори за реализираните ни емоционални реакции.

Рамуса, поне аз така го виждам, е единственият с действия, критикуващи, съответно атакуващи директно "защитния слой от лицемерие", с който "замазваме" пред самите си нас животинските мотиви в поведението ни.

Истината (ама истината, а не фалшивите паравани) са казали "старите хора", че боли!!!

И ако не е градивната критика на Рамуса, то си напират несъзнаваните модели, в които двама или трима "мислители" започват да разиграват на мизансцена театралната постановка на "Мислим, ама нанайси", щото постулатите, на който "стъпват" са от посредствено ниво, а не в самата им дълбочина - там дето е само Хомото, ама не и Сапиенса(самосъзнаващия се индивид, а не неразумно следващите програмите животно).

Без искрено да погледнем, че "животинското"(инстинктивното) ни движи, за кво съзнателно "надграждане" да коментираме. То това би било една бутафория, кула от карти, дето малко да я подбутне определено насочена критика, и се срива до елементарни его-защитни реакции, производни на животинската борба за защита на територия и съответното "зъбене" спрямо "агресора".

И кво става на практика, като манифестирани групови процеси....."назъбихме" се на "агресора"...."дарихме го"(сложихме му етикетче и го игнорирахме) с липса на внимане, което си е чисто "замитане под килима" и се едно вече няма проблем....."нет человек, нет проблем"......."прибрахме си се в зоната на комфорт" и всичко отново е "розово"...

......"до утре вечер в другия спектакъл", в който отново ще си "циклим" що нещо го има, ама го няма....иииии задължително поредна "беседа за Бог" ...те така междудругото...като за овци "дарени" от пастиря им.... тотално бягство от самосъзнаването, заменено с индоктриниране на "задължителното", без ЗАЩО, разбира се...така ТРЯБВА или "по-мекото" - БИ СЛЕДВАЛО...

 

преди 10 минути, kipen написа:

за мотивиращите фактори

Ама чакай сега. Ти сигурен/а ли си, че Рамус знае, какво е туй животно мотив ?

 

преди 10 минути, kipen написа:

Истината (ама истината, а не фалшивите паравани) са казали "старите хора", че боли!!!

И каква е неговата истина ? Него го мотивира нещо различно от желанията му ли ?

Чете и пише тука, щото не иска да чете и пише тука. Ако си нямаш работа, вярвай.

А отделно това, че разваля конушмака, ме дразни.

преди 8 минути, kipen написа:

Критиката му към подобни творчески заявки от една страна може да се интерпретира първосигнално. Чисто "заяждане", непризнаване на "изключителността" на мисловните еквилибристики, дето са стигнали във "взора" си единствено до "антипода" "любов-омраза".

 

преди 9 минути, kipen написа:

Да, ама при наслагване и по-дийп (искрен) анализ лъсва, че това "ниво" във вътрепсихичните ни структури е "повърхност", под която може да се проследи и по-простичка, но нелицеприятна истина за мотивиращите фактори за реализираните ни емоционални реакции.

Ами това е най-обикновено изместване от наблюдаваното към наблюдаващия. Хайде абстрахирай се от наблюдаващия и навлез наистина навътре в любовта и омразата, а не в себе си (или някой друг) като наблюдаващ ги.

преди 1 час, Inana.. написа:

Сирена и Инана са едно и също. 

Не знам какво не одобряваш в Инана , но едно и също перо пише и от двата профила.

И не - не са "много" , само 2 са.  

Агресивното налагане на мнение без да се стъпи на аргументирана основа - това е което не одобрявам!

Всъщност това е основна характеристика на религиозната пропаганда - безкритичното налагане на догми, основани на едностранчиви метафизични представи!

Сега искам да не ме разбереш погрешно! Няма нищо лично в тази ми констатация! 

Сама виждаш, че не ми е непозната "свръхчувствителността", но лично мен "религиозните проповедници" ме дразнят, защото поведението им много често е в разрез с това, което проповядват за правилно. Да не говоря па, че често дори нямат представа на какви метафизични представи "се опират" възгледите им, отвъд триизмерните представи дето са им внушени да вярват в които.

Самата престава за "същности", които се "проектират във Физ.носители", е основана на най-малкото 4мерен свят. Но това, което следва от тази представа е доста комплицирано като практическо приложение и възможни отговори защо нещо е еди как си в 3Д. Не дава дори основен отговор защо е нужна Теодицеята ( Проблемът със Злото и "оправдаването на Бог" ). Т.е. няма практическа насоченост, а е единствено вътрешна идеализирана представа.

Последното говори недвусмислено, че всъщност изказванията, изхождащи от подобна представа са просто "лични откровения", отразяващи лични вярвания. А това в ситуация на дискутиране с други хора, според моите ценности, е неетично, щото всеки може да си вярва в каквото си ще. Но когато се подхожда към сериозна дискусия, всеки трябва да подхожда с внимание към това Какво "защитава", Защо "го защитава" и Как "го защитава". Иначе е неуважение към дискутиращите и дискусията като цяло, а това механично води до регресс към животински модели на комуникация и липса на качествен инфо обмен.

В крайна сметка, най-дразнещото за мен в темите е безпардонното включване на фанатично защитатаващи религиозните си постановки хора, дето проповядват уважение, а изобщо не са съзнателни, че с "твърдостта" на позициите си и "връткането им пред аргументите" нарушават точно "границите на благоприличното".

Когато, съвсем естествено, не успеят да защитят постулатите им, основани на вяра в нерационални постановки, чрез рационални "инструменти", започват да разиграват посредствени "театрални постановки" на "жертвеничество"(victimisation)... 

....да не говорим пък, че това е точно несъзнавания модел "жертва-агресор", при който когато едната "страна" вземе, че "разиграва", то другата автоматично "се възприема" като "агресор" и ходи обяснявай после ",че нямаш сестра ку..ва" .... на това му се казва "пасивна агресия" спрямо друг, който си самопоставяш в ролята на "агресор"...

Аз поне желая да надмогна изразеното ми, в изследванията на самия мен, "проявление" на модела "жертва-агресор". И за това се дразня, когато го наблюдавам у другите! Поражда ми гняв, който за съжаление няма "друг път" а да се "върне обратно" към мен самия.

За това подкрепям, доколкото ми позволяват познанията, Рамуса, щото той единствен атакува "проблемът" в "зародиша му"....още там нейде, близо да "ядрото"...

преди 1 час, Shiniasu написа:

преди 1 час, kipen написа:

Да, ама при наслагване и по-дийп (искрен) анализ лъсва, че това "ниво" във вътрепсихичните ни структури е "повърхност", под която може да се проследи и по-простичка, но нелицеприятна истина за мотивиращите фактори за реализираните ни емоционални реакции.

Ами това е най-обикновено изместване от наблюдаваното към наблюдаващия. Хайде абстрахирай се от наблюдаващия и навлез наистина навътре в любовта и омразата, а не в себе си (или някой друг) като наблюдаващ ги.

Градиш върху предположението, че има "любов и омраза" извън наблюдаващия. Има и тази зона "извън" е първо Социума, а след това Природата. 

Характерното за теб "клонене" към "колективното" е твой си път...не бих си позволил вече да изказвам критика, щото ще я възприемеш като тенденциозна. Само ще ти споделя, че "дебрите на колективното несъзнавано" са пълни с "капани"...в повечето случаи изразени от "прикриване пред самите нас" на това, "което не искаме да припознаем като налично у нас".

"Любовта" и "Страхът", за които писах, съм ги "нарекъл" така щото не се сещам за други думи, с които "да облека" понятията. А представата, която изразяват тези понятия е на ниво, доста(или малко) по-дълбоко от конвенционалното представа за любов и страх!

Всъщност, така както Ви разбирам коментиралите антипода "любов-омраза", има "зацикляне"(потъване у Себето и обратно "на повърхността") около ежедневно споделяната представа за любовта и съответната реакция, когато "изстине" любовта - омразата.

Ми сори, ама това бих го нарекъл "човешка любов". Нивото е личностно...а има и трансперсонални нива....които пък във физиологично отношение съотвестват на съвсем различни организмови състояния.

Дори бих посочил, че има елементарно доловима разлика между любов и обич! Тва че на английски няма разлика е предимство на българския като език, ама ползваме ли го в пълния му потенциал?

Ето пример за различни видове "човешка любов":

"- сексуална, зависеща от половите хормони

 -романтична, зависеща от допамина 

 -привързаност, зависеща от окситоцина.

 Възможно е, един човек, да е влюбен в  трима  различни човека, изпитвайки към всеки от тях различен вид любов / сексуална, романтична и привързаност/..." 

преди 1 час, Реджеп Иведик написа:

преди 1 час, kipen написа:

Истината (ама истината, а не фалшивите паравани) са казали "старите хора", че боли!!!

И каква е неговата истина ? Него го мотивира нещо различно от желанията му ли ?

Бе кво те боли за неговите желания! Важното е каква полза ми носят действията му и носител на какво познание се явява той. Е верно, аз виждам у Себе си неща, които искам да променя, което не е задължително друг също да иска... Непогрешими доста има в обществото.

преди 1 час, kipen написа:

Рамуса, поне аз така го виждам, е единственият с действия, критикуващи, съответно атакуващи директно "защитния слой от лицемерие", с който "замазваме" пред самите си нас животинските мотиви в поведението ни.

Рамус е вредител. Това че може да се извлече полза от писанията му не ги прави полезни. Опит може да се натрупа и по време на война, но това не означава, че войната е нещо добро. И защо според теб изобщо е толкова необходимо да се атакува какъвто и да е защитен слой в някого? Ами те 99.99% процента от хората са потънали във всякакви заблуди. И какво сега да вървим да провокираме навсякъде възгледите им ли? С претенции за някакво ниво. Разбира се, че вирусът ще атакува най-слабото място. Че какво друго да атакува. И в този смисъл вирусът наистина умее да намира къде да удари. Дори и в разултат на това, да добием имунитет, това прави ли вируса добър? Ето възможност да се помисли извън крайностите на доброто и злото и да намерим нещо от едното в другото, без обаче да го преувеличаваме.  

преди 10 минути, Shiniasu написа:

Рамус е вредител. Това че може да се извлече полза от писанията му не ги прави полезни. Опит може да се натрупа и по време на война, но това не означава, че войната е нещо добро. И защо според теб изобщо е толкова необходимо да се атакува какъвто и да е защитен слой в някого? Ами те 99.99% процента от хората са потънали във всякакви заблуди. И какво сега да вървим да провокираме навсякъде възгледите им ли? С претенции за някакво ниво. Разбира се, че вирусът ще атакува най-слабото място. Че какво друго да атакува. И в този смисъл вирусът наистина умее да намира къде да удари. Дори и в разултат на това, да добием имунитет, това прави ли вируса добър? Ето възможност да се помисли извън крайностите на доброто и злото и да намерим нещо от едното в другото, без обаче да го преувеличаваме.  

"Старите хора" са казали, че "това, което не ме убива ме прави по-силен"...в този контекст е и че "Нищо научено не е излишно", съответно няма нещо, от което да извличам полза и да не е полезно! А и уважавам носителите на полезни за мен неща ....излиза, че любо-мразя "вредители"...

А "залитанията" между моралните категории "добро-зло" са за хората, които предимно "пребивават" в наблюдаваното, а не в Себето. Достатъчно време "прекарвам в социалното"...тука съм за да си изследвам "Себето".

Написах преди малко доста..според мен можеш да "откриеш" някои позиции, по които ще е излишно да коментираме отново....да отговарям на нещо, което вече съм заявил като лична позиция. 

преди 1 минута, kipen написа:

"Старите хора" са казали, че "това, което не ме убива ме прави по-силен"...

Офтоп:

Не баш старите хора, а Ницше. https://en.wikipedia.org/wiki/What_does_not_kill_me_makes_me_stronger

преди 2 минути, Марчо Пирчов написа:

Офтоп:

Не баш старите хора, а Ницше. https://en.wikipedia.org/wiki/What_does_not_kill_me_makes_me_stronger

Е той не е ли "стар", та чак умрел?!

Предполагам намаш против, подхода ми чрез използването като инструмент на "вкарването в кюпа" - "стари", на всички, от които можем да "почерпим познание"?! Ритричен въпрос, нали?!

преди 2 минути, kipen написа:

Е той не е ли "стар", та чак умрел?!

Стар, че и оттатък

Ся, ако зациклим върху "страхът" да не "се вгледа бездната" в "гледащия", а дано, ама надали ....де юре и де факто...