Когато има знание, няма вяра и невяра.

Що е знание ?

 

Тук трябва да се уточним какво разбираме под знание. Не е толкова просто. 

Що е знание ?

 

Тук трябва да се уточним какво разбираме под знание. Не е толкова просто. 

ето тема има

 

https://www.kaldata.com/forums/topic/95813-%D0%B8%D0%BC%D0%B0-%D0%BB%D0%B8-%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%B0-%D0%BC%D0%B5%D0%B6%D0%B4%D1%83-%D0%B2%D1%8F%D1%80%D0%B0-%D0%B8-%D0%B7%D0%BD%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5/?hl=%D0%B7%D0%BD%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5

Що е знание ?Тук трябва да се уточним какво разбираме под знание. Не е толкова просто.

Две думи - личен опит. С други думи - може би ще разберем има ли отвъден живот и прераждане едва след като умрем. Всичко друго са празни приказки и фантазии. Може би.

Какво има за разбиране? Щом сме съгласни, че двата предиката се изключват взаимно, значи само единият е възможен. Ще рече, според Айнщайн ИЛИ вселената ни е напълно детерминирана, но ние просто не знаем напълно как ИЛИ вселената ни е напълно недетерминирана... Или пък е искал да каже, че много неща, които до вчера сме смятали за чудеса, днес са добре обяснени.... Или пък, това е поредният му каламбур с пресата... Или... Много или... Да видим "какво е искал да каже авторът" според Реджеп Иведик...

Не е това. Всъщност не се изразих съвсем точно, тук вината е моя. Означава, че не могат да се смесват. Разбирам го точно, защото съм се занимавал с това дълги години. Почти цял живот. Сега съм почти на 50 години. В никакъв случай не е и не може да бъде каламбур. Чел съм Айнщайн и мнения на колегите му за него. Той вярва в това, а именно в целия израз, едновременно двата предиката и съюза или между тях. Освен това, няма нито един от колегите му, който да не вярва в това. Няма просто. И Бор и Шрьодингер и Бом и Хайзенберг, всички са съгласни с това.

 

Какво означава, че не могат да се смесват. Означава, освен че се изключва всяко трето, също се и изключва каквато и да е смес от двете. Означава, че не съществува свят в който съществуват едновременно както чудеса, така и нечудеса. То твърдението като че е ясно. Трудността е да се съставят интерпретации на действителността, такава каквато я познаваме, интерпретации, които да са в унисон или с лявата или с дясната част на изречението. 

 

В никакъв случай не очаквам някой да разбере това изведнъж.  Говоря за това, защото ми отне много време да го осъзная, и съм доволен, че го разбирам. Имам полза от това. Ако накарам някой да се замисли и да насочи усилията си да разбере, думите ми не са отишли напразно.

 

Не става въпрос дали някой е умен или глупав. Не обиждам никого. Това са десетки години труд и желание да разбера. Може би много от вас, ако имат същото силно желание, ще разберат по бързо. Естествено, няма ли искане, няма нищо, независимо колко е умен човек.

Две думи - личен опит. С други думи - може би ще разберем има ли отвъден живот и прераждане едва след като умрем. Всичко друго са празни приказки и фантазии. Може би.

Да, прав си. А нямат ли място разсъждения, как може да се справим, какво трябва да ни е мисленето ако не притежаваме личен опит и нямаме близка възможност да придобием такъв. 

Две думи - личен опит. С други думи - може би ще разберем има ли отвъден живот и прераждане едва след като умрем. Всичко друго са празни приказки и фантазии. Може би.

 

 

Знание може да се добие и по аналитичен път - без да си го преживявал! Така както Менделеев, размишлявайки е намерил зависимост в подреждането на елементите, което му е позволило да предвиди масата и свойствата на все още непознати химични елементи елементи. Е, успял е! Без да ги е виждал или пипал...

 А нямат ли място разсъждения, как може да се справим, какво трябва да ни е мисленето ако не притежаваме личен опит и нямаме близка възможност да придобием такъв. 

 

Отлична забележка. Това, за което споменаваш, е в сферата на фантазията, докато не бъде въплътено в практиката.

Роботите също са били фикция на По Едгар Алън, но днес са реалност.

Знание може да се добие и по аналитичен път - без да си го преживявал! Така както Менделеев, размишлявайки е намерил зависимост в подреждането на елементите, което му е позволило да предвиди масата и свойствата на все още непознати химични елементи елементи. Е, успял е! Без да ги е виждал или пипал...

греда

Менделеев е имал информация от Там

същото важи и за останалите гении

Там?! 

Къде е това? Някой ти каза, или ти го реши? 

Доказателства дай, но точни. Къде е Там? 

А нямат ли място разсъждения, как може да се справим, какво трябва да ни е мисленето ако не притежаваме личен опит и нямаме близка възможност да придобием такъв. 

С какво да се справиш, с умирането ли? Щом си чел Айнщайн би трябвало да знаеш че има видове личен опит които никога няма да придобием, като опита относно проблема какво е имало преди Големият взрив, дори и стотици милиони години след него, невъзможно е и на теория и на практика. Ти изобщо осъзнаваш ли нашият мизерен живот каква част заема от целия филм, и факта че никой никога няма да го изгледа отначало до край, може да роним крокодилски сълзи, може и да не роним. Relax. 

Редактирано 21 юли 201411 г. от Śūnyatā (преглед на промените)

Там?! 

Къде е това? Някой ти каза, или ти го реши? 

Доказателства дай, но точни. Къде е Там? 

Там е нашия общ Дом.

От където сме дошли, и където пак ще се върнем.

А за информацията - някои по-висши могат да имат достъп до нея.

Наричат се Акашовите записи.

Когато има знание, няма вяра и невяра.

И какво знаем ние!? Да цитирам ли Аристотел?

Знание може да се добие и по аналитичен път - без да си го преживявал! Така както Менделеев, размишлявайки е намерил зависимост в подреждането на елементите, което му е позволило да предвиди масата и свойствата на все още непознати химични елементи елементи. Е, успял е! Без да ги е виждал или пипал...

Не взимам страна в спора. Само искам да вметна в името на истината, че Менделеев, след дълга, упорита и изтощителна, но безрезултатна работа, прави своето откритие, след като сънува таблицата.

И какво знаем ние!? Да цитирам ли Аристотел?

Не взимам страна в спора. Само искам да вметна в името на истината, че Менделеев, след дълга, упорита и изтощителна, но безрезултатна работа, прави своето откритие, след като сънува таблицата.

То дали е и спор. Думите, които използват са различни, но дали в действителност спорят. Лайкнах и двете мнения. Думите "Там" и "аналитично" са само думи, капан да се улови смисъла. А смисъла, който улавям е сходен, и ми харесва.

 

Хайзенберг и Айнщайн използват термина "спекулативно мислене".

 

Аз лично предпочитам "умозрително". Дума дупка не прави. 

 

Това, което казваш всъщност е и аргумент в подкрепа на идеята за скокообразно напредване по пътя на придобиване на знания. Внезапно схващане на цялостна картина.

Редактирано 22 юли 201411 г. от Реджеп Иведик (преглед на промените)

И какво знаем ние!? Да цитирам ли Аристотел?

Не взимам страна в спора. Само искам да вметна в името на истината, че Менделеев, след дълга, упорита и изтощителна, но безрезултатна работа, прави своето откритие, след като сънува таблицата.

 

Този резултат съвсем не е случаен. В йога се ползва термина "самадхи" и е в резултат на положени усилия и дълга концентрация, насочване на вниманието към даден обект/и, като резултат от успешната практика настъпва спонтанно самадхи или правилно познание на обекта.

Няма мисловна сфера, в която йогическите описания да не са все още потресаващо вярни.

Не бях видял какво си писала, честно. Съвпадение е.

Допълвах си мнението и след това видях твоето

Когато има знание, няма вяра и невяра. Две думи - личен опит. С други думи - може би ще разберем има ли отвъден живот и прераждане едва след като умрем. Всичко друго са празни приказки и фантазии. Може би.

Ако оставим настрана разсъжденията за мисленето, един простичък пример обяснява, може би, това.Например, аз не съм била във Франция. Мой приятел обаче е бил там и ми разказва: Франция е много уредена държава. Сега, аз знам ли, че Франция е много уредена държава или не? Приятелят ми знае, има личен опит, а аз вярвам. Същото е и с висшите светове и прераждането. Някои хора (по-способни от мен могат да ходят там когато пожелаят само с едно усилие на волята си се измъкват от физическото си тяло и после се връщат обратно). Разказват ми за там, те знаят че има прераждане, а аз вярвам.Единствената разлика, която е съществена, е че аз бих могла т.е. възможно е да отида във Франция, но не ми е възможно да отида във висшите светове.Често се задава въпроса, защо такива хора не се подложат на експеримент и да се докажат научно способностите им и т.н. Ами как ще се докаже, науката борави само с материята от този физически свят. Остава само мисленето. А мисълта СЪЩЕСТВУВА ли? Мисля, че всеки нормален човек ще каже, че съществува. Какво научно доказателство може да има, че мисълта съществува, тя нито може да се пипне, нито да се види, нито да се регистрира чрез някакво устройство?

Редактирано 22 юли 201411 г. от Sleda (преглед на промените)

Т.е. знанието "като обоснована истинска вяра"... Използвайки примера да попитам - ако отидеш във Франция и получиш собствено знание, но то е различно от знанието на приятеля ти - т.е. за теб Франция се оказва не толкова уредена, тогава какво става... Не е ли същото и с прераждането... Т.е. дори и когато вярваме на някой знаещ, а не вярваме напълно абстрактно, пак не можем да сме сигурни, че познанието на знаещия отговаря на представата, в която ние вярваме /позовавайки се на неговите знания/...

Е кои са тия, дето знаят, че има прераждане и как го доказват? Как доказват, че са били някъде? Никак. 

 

И ако се върна малко по-назад в темата за мнението на Хайдукпикасо. 

Какво значи наш общ дом? Кой го казва това? Някой си. Добре, но как се доказва това? 

От където сме дошли и където ще се върнем. Тук следва същия въпрос. Някой да не би да е бил и да се е върнал, за да разкаже? Има ли такъв? Не, няма. 

Някои по-висши. Кои са тия някои? Да е доказал някой това по някакъв неоспорим начин. Не, не е. 

 

Във Франция на практика всеки може и да отиде и да се убеди, че е уредена и т.н. , но в тия висши светове, за които говорите май никой не може да убеди друг. Вярват си само тези, които си мислят, че са ходили някъде. А дали са ходили или не, никой не знае. Това сравнение е абсолютно неуместно, защото е реално, доказуемо, видимо, а другото е просто илюзорно. 

А мисълта СЪЩЕСТВУВА ли? Мисля, че всеки нормален човек ще каже, че съществува. Какво научно доказателство може да има, че мисълта съществува, тя нито може да се пипне, нито да се види, нито да се регистрира чрез някакво устройство?

А това какво е? Чушки и домати? 

 

Пак казвам. Не го отричам (прераждането), но не е доказано. Съответно, не го вярвам (за момента). 

Ако някой го докаже, ще го приема. Но да се осланям на разни приказки без доказателства (наблягам), няма как да стане. Достатъчно трезво мислещи сме, за да живеем в сегашно време, а не в минало или бъдеще. 

 

Струва ми се, че вярващите в това, ги е страх да приемат, че може и да не е вярно. 

Редактирано 22 юли 201411 г. от ostavime (преглед на промените)

Да, прав си. А нямат ли място разсъждения, как може да се справим, какво трябва да ни е мисленето ако не притежаваме личен опит и нямаме близка възможност да придобием такъв. 

 

 

Знание може да се добие и по аналитичен път - без да си го преживявал! Така както Менделеев, размишлявайки е намерил зависимост в подреждането на елементите, което му е позволило да предвиди масата и свойствата на все още непознати химични елементи елементи. Е, успял е! Без да ги е виждал или пипал...

 

 

 

 

И какво знаем ние!? Да цитирам ли Аристотел?

 

 

 

Ако оставим настрана разсъжденията за мисленето, един простичък пример обяснява, може би, това.

Например, аз не съм била във Франция. Мой приятел обаче е бил там и ми разказва: Франция е много уредена държава. Сега, аз знам ли, че Франция е много уредена държава или не? Приятелят ми знае, има личен опит, а аз вярвам.

Същото е и с висшите светове и прераждането. Някои хора (по-способни от мен могат да ходят там когато пожелаят само с едно усилие на волята си се измъкват от физическото си тяло и после се връщат обратно). Разказват ми за там, те знаят че има прераждане, а аз вярвам.

Единствената разлика, която е съществена, е че аз бих могла т.е. възможно е да отида във Франция, но не ми е възможно да отида във висшите светове.

Често се задава въпроса, защо такива хора не се подложат на експеримент и да се докажат научно способностите им и т.н. Ами как ще се докаже, науката борави само с материята от този физически свят. Остава само мисленето.

А мисълта СЪЩЕСТВУВА ли? Мисля, че всеки нормален човек ще каже, че съществува. Какво научно доказателство може да има, че мисълта съществува, тя нито може да се пипне, нито да се види, нито да се регистрира чрез някакво устройство?

 

Давам си сметка, че защитавайки подобна гледна точка, попадам в капан, който вие не пропуснахте да щракнете... Да, разбира се, не мога да видя електричеството примерно. Или пък няма как да знам, че Сатурн има пръстени - никога не съм ходил там и не съм го видял с очите си. Избрал съм да повярвам на науката или на някакви снимки, които няма как да знам дали са истински. Но има общоприети факти, за които има консенсус. Примерно малко хора са излизали около орбита и са видели с очите си, че Земята е кръгла, всички обаче приемаме това за факт. Е, има ги разни сектанти, дето твърдят, че е плоска, но това е друг въпрос. Прераждането обаче, е по-скоро в сферата не на физиката, а на метафизиката. Там вече няма обществен консенсус. Докато лесно може да се докаже, че Земята е кръгла, или че Сатурн има пръстени, прераждането няма как да бъде доказано категорично, поне никой досега не е успял. Колкото до това какво знаем - ами нищо не знаем, разбира се, както ни учи другарят Сократ.   И за това се чудя защо все се правим на много сведущи и правим безсмислени мисловни упражнения и еквилибристики. Какво ви касае прераждането? Защо го дъвчете и предъвквате, все едно това ще подобри живота ви, ще ви направи щастливи и добри? Вие просто не знаете. Избирате да вярвате в нещо, все едно си избирате любим футболен отбор, и защитавате гледището си. Нямате обаче факти и доказателства. Все едно аз и Оставиме да спорим за Левски и ЦСКА. Същото е...Само че аз разбирам, че е безсмислено да се опитвам да го направя левскар. Няма как да стане, разбира се. Затова си трая. Вие също няма как да ме убедите, че прераждане има или няма. Не можете. Затова - вярвайте си, обаче не се опитвайте да обяснявате или доказвате вярата си. Безсмислено е. Истината има милиарди лица. Колкото хора има - толкова са и истините. И вашата истина никога не може и няма да бъде моята истина...

Редактирано 22 юли 201411 г. от WhiteHart (преглед на промените)

Безсмислено е.

Споделям! Но пък хората винаги са имали нужда по някакъв начин да тушират страха от смъртта. Ако дори за миг си представиш, че си безсмъртен, без значение дали минавайки през възкръсване, прераждане или някакъв неизвестен процес на нестареене - светът ще бъде друг!

Според мен тези теории винаги са били мисловната хранителна добавка, която нищо не върши на практика, но държи доста хора в психическо равновесие с плацебо ефекта си.

 

п.п. Това с възкръсването може да е прозвучало неуместно, защото за да има възкръсване, трябва да има и смърт, но мисля, че става ясно какво имам предвид...

Редактирано 22 юли 201411 г. от Merryl (преглед на промените)

Т.е. знанието "като обоснована истинска вяра"... Използвайки примера да попитам - ако отидеш във Франция и получиш собствено знание, но то е различно от знанието на приятеля ти - т.е. за теб Франция се оказва не толкова уредена, тогава какво става... Не е ли същото и с прераждането... Т.е. дори и когато вярваме на някой знаещ, а не вярваме напълно абстрактно, пак не можем да сме сигурни, че познанието на знаещия отговаря на представата, в която ние вярваме /позовавайки се на неговите знания/...

Така е, от 10 човека, примерно, които са били във Франция, надали ще има двама с еднакво мнение. Същото е и с висшите светове.

Давам си сметка, че защитавайки подобна гледна точка, попадам в капан, който вие не пропуснахте да щракнете... Да, разбира се, не мога да видя електричеството примерно. Или пък няма как да знам, че Сатурн има пръстени - никога не съм ходил там и не съм го видял с очите си. Избрал съм да повярвам на науката или на някакви снимки, които няма как да знам дали са истински. Но има общоприети факти, за които има консенсус. Примерно малко хора са излизали около орбита и са видели с очите си, че Земята е кръгла, всички обаче приемаме това за факт. Е, има ги разни сектанти, дето твърдят, че е плоска, но това е друг въпрос. Прераждането обаче, е по-скоро в сферата не на физиката, а на метафизиката. Там вече няма обществен консенсус. Докато лесно може да се докаже, че Земята е кръгла, или че Сатурн има пръстени, прераждането няма как да бъде доказано категорично, поне никой досега не е успял. Колкото до това какво знаем - ами нищо не знаем, разбира се, както ни учи другарят Сократ.   И за това се чудя защо все се правим на много сведущи и правим безсмислени мисловни упражнения и еквилибристики. Какво ви касае прераждането? Защо го дъвчете и предъвквате, все едно това ще подобри живота ви, ще ви направи щастливи и добри? Вие просто не знаете. Избирате да вярвате в нещо, все едно си избирате любим футболен отбор, и защитавате гледището си. Нямате обаче факти и доказателства. Все едно аз и Оставиме да спорим за Левски и ЦСКА. Същото е...Само че аз разбирам, че е безсмислено да се опитвам да го направя левскар. Няма как да стане, разбира се. Затова си трая. Вие също няма как да ме убедите, че прераждане има или няма. Не можете. Затова - вярвайте си, обаче не се опитвайте да обяснявате или доказвате вярата си. Безсмислено е. Истината има милиарди лица. Колкото хора има - толкова са и истините. И вашата истина никога не може и няма да бъде моята истина...

Консенсус е хубава дума и е модерна.

Преди векове е имало консенсус, че земята е плоска. Може би наистина да е била плоска тогава...

Но ние явно няма да постигнем консенсус, затова аз спирам до тук. За сега, защото е хубаво да си обменяме мисли...

А това какво е? Чушки и домати? 

 

Това ако са изображения от магнитен резонанс, регистрирано е само повишен интензитет на магнитно поле. Може това да е било причинено, примерно, от спазми в дебелото черво...

Редактирано 22 юли 201411 г. от Sleda (преглед на промените)

Така е, от 10 човека, примерно, които са били във Франция, надали ще има двама с еднакво мнение. Същото е и с висшите светове.

Именно! Което означава, че докато не отидеш във Франция, информацията ти се пречупва на база избора ти да вярваш или не. И това е така, без значение дали става дума за неща, които можеш да провериш лично или не. Човек без личен опит няма как да знае дали знаещия наистина знае или е прекалил с наркотиците.

И да - както казват и други съфорумци, не може да твърдим, че знаем само онова, което сме преживели лично. Естествено! Но... нали за това и науката се развива във времето и онова, което някога е било немислимо дори да се повярва, сега е ежедневието, в което живеем...

Сиреч - каквото и да правим, не може да доказваме вяра със знание.

Така е, от 10 човека, примерно, които са били във Франция, надали ще има двама с еднакво мнение. Същото е и с висшите светове.Консенсус е хубава дума и е модерна.Преди векове е имало консенсус, че земята е плоска. Може би наистина да е била плоска тогава...Но ние явно няма да постигнем консенсус, затова аз спирам до тук. За сега, защото е хубаво да си обменяме мисли...Това ако са изображения от магнитен резонанс, регистрирано е само повишен интензитет на магнитно поле. Може това да е било причинено, примерно, от спазми в дебелото черво...

Аз мисля, че примера със Франция е изкривен. Защо? 

Защото въпроса е, че Франция е реална и всеки може да отиде. да провери и да се убеди. Пък дали е уредено или не е друг въпрос, който не е предмет на дискусията. Факт е, че мястото го има. 

А висшите светове за които говорите... не знам някой да е би там, за да сподели какво и как се случва. Няма такъв, нали? Ако има, кажете кой е, за да се изясни този спор. Съответно кой и как доказва, че ги има тези висши светове или каквото е там измислено от някой си? Вие знаете ли за такъв? 

С други думи, вярвате в недоказани неща, които пак казвам, не отричам. 

Ако се каже "Държавата Франция съществува", това е окей. Защото е факт. Да твърдиш, че е уредена, вече е самсаричен възглед. За някой може да не е уредена. Моя позната живя месец в Париж, и беше отвратена. Всичко освен центъра, било мизерия, мръсотия и гета. Но единственият и неоспорим факт е, че Париж съществува, тя е била там и знае. При прераждането нямаме дори този неоспорим факт, че съществува, камо ли да търсим аспектите и подробностите...