преди 5 минути, Shiniasu написа:

В случая обърнах внимание на положителното

В случая просто подбра... да изкажеш онова, което си приел да е "положително".

Няма полюси, те се създават заради чисто човешки цели. Нито това е "положително", нито е отрицателно.

А подбора кое да изразиш, с кое да се представиш... е само част от чисто човешкия начин да подбира, сортира - според онова, което му трябва и според нужните си да различава. Заради това са и "антиподите", а не че по принцип ги има отвъд измислянето им заради ползите човешки.

преди 1 час, _ramus_ написа:

Няма как един текст, с нечии написани думи, при това с високо абстрактно значение и широко-интерпретируеми смисли и насложен само в една посока синтез, да изрази "кой какво имал предвид".

Все пак, думите са тези, чрез които споделяме мисли и преживявания. В цитирания по- горе текст има дузина принципи. Който ги съблюдава е духовен... поне аз разбрах това.

преди 1 час, _ramus_ написа:

въпроса точно беше коя е точно ролята на РЕЛИГИЯТА в днешното битие на хората СЕГА!!!

Напълно съм съгласен. Защото ролята на религията от преди Просвещението е несъмнена. ДА- без възражения. Обаче след това мирогледът започна да се стреми към научност и се води по науките, така че наистина проблемът е каква е връзката между религия и духовност СЕГА.

преди 1 час, _ramus_ написа:

диалога само изглежда дружески. Всъщност позициите са невъзможни за сближаване и това не е от сега, нито от вчера.

Не ме смущава, че позициите са противоположни и невъзможни за сближаване. По времето на Атинските философи съвместно са съществували философи с коренно противоположни възгледи. Те са се шегували един с друг, спорели, може би и мразели, но предполагам са били вежливи съграждани в личните си отношения. Примерно "Пирът" на Платон ни представя възлегналите около трапезата философи, които излагат различни мнения и никой не иска да наложи своето, а по- скоро да научи чуждото виждане. Къркат и накрая си тръгват без да се чувстват недоволни или обидени. Чули са нещо интересно  

преди 1 час, Aumi написа:

Търсещият духовност - ще намери в религиите духовност. Търсещият и носещият в себе си агресия, ще даде израз на своята агресия чрез религията.

Както го излагате, излиза, че религията не формира, не коригира духовността, а само й дава възможност да се прояви. Ако е само в това ролята й- доста е скромна.  

преди 1 час, Aumi написа:

Религиите отразяват моралът в обществата. Това което е било прието като морално в дадено общество, се е наложило като морал в дадената религия.

Съгласен съм. Само с уговорката, че религията не е само морал, тя дава мироглед, разказва за произхода на нещата и отношенията, за историята и изобщо "важните неща"

 

преди 38 минути, Shiniasu написа:

Вярата дали не е именно тази способност на мисълта да обединява? 

Приех го като риторичен въпрос, т.е. приемате, че отговорът е - да. Мисля, че вярата е приемането без бариери на някакви позиции. За този, който вярва безрезервно казваме "внушаем", но и "будала". Безкритичната вяра е мечта на църквата, но е вредна за сериозното отношение към нещата. Ако вярата беше способност за обединяване, то интересна е позицията на този, който обединява противоположни и несъвместими позиции- най-просто мисъл, обединяваща "Христос е месията" и "Мохамед е месията". Признавам, че в човешката мисъл това е възможно, но не е знак за дисциплиниран ум.

преди 13 минути, Търсещ истини написа:

В цитирания по- горе текст има дузина принципи. Който ги съблюдава е духовен... поне аз разбрах това.

няма как да се извади подобно заключение.

На първо място - това са думи, които са цитирани тук без автор. Авторът всъщност е американски... интердисциплинарист, който обаче "служи" на висшите сили и разпилява "даденото му от висшите сили" тайно, иначе, познание за живота, света, отвъдното, Христос, вселената, астрологията и бла-бла.

Цяла плеяда от такива... школни мъдреци, пръкващи се заради социални нужди и потребности ( и лични, разбира се), леят се "мъдрости" и се плискат регулирани поучения и наставления сред "жадните да ги получат".

Това са части от "лекции", наставлителни информации, представени като 'дискусии'. Дискусии, разбира се, липсват. Критичност - също. Просто поредната версия на "тайни учения", но с целия приказен мизансцен - тайни ученици, тайни 'преподаватели' и отвъдни и извисени учители, тайни послания... сред тайни училища, та аспиранти, да напреднали...

Въпросните 'духовни принципи' са повторяеми и поетично и мистично украсени имитации и са част от социалните западни залитания по езотерика, мистика и поредния миш-маш, представен да е "великото тайно учение". Залитанията са безкрайни - по едно или друго .

преди 17 минути, Shiniasu написа:

Вяра- съмнение, ... единият полюс обединява, а другият разделя.

Аха. 

преди 6 минути, _ramus_ написа:

Въпросните 'духовни принципи' са повторяеми и поетично и мистично украсени имитации и са част от социалните западни залитания по езотерика, мистика и поредния миш-маш, представен да е "великото тайно учение".

... това е част от обществените възгледи и не бива да се игнорира. Критичното ви отношение означава ли, че имате друга, по- добре изразена позиция за "духовното"?

преди 12 минути, Търсещ истини написа:

Критичното ви отношение

е просто критичност и аналитичност, като подход. А също - и информираност. например - вие въобще чували ли сте за Алис Бейли - в контекста на което са дискутираните "думи", които вие наричате "обществени възгледи".

И че въпросните нямат никакво отношение към "духовното".

както и че "всичко може да се игнорира", защото не е възможно да се борави със "всичкото" и остава "игнориран" всеки казус, за "който не се говори".

Ако въобще "духовното" , бог, религиите, дуалността... са елементи от социалните "болести" на растежа и развитието" - то да, всичко е такова, вкл форума и темата... и коментарите в нея.

преди 16 минути, Търсещ истини написа:

че имате друга, по- добре изразена позиция за "духовното"?

да обърна внимание - че ДУХОВНОТО едва ли има подобна потребност - да "има позиция". Така, че позициите могат да са всякакви, спрямо тия, за които те са важни, нужни и чрез тях стремят своите ползи.

Не ми е нужна "позиция" за казуса ДУХОВНОСТ, и на духовността - едва ли й е нужна такава. За всеки случай Mайкъл Робинс не е никакъв говорител на "духовните въпроси', нито това могат да бъдат "обществени възгледи". По принцип не виждам такова понятие как бихте го изпълнили със значение, но може да опитате.

преди 30 минути, Търсещ истини написа:

... това е част от обществените възгледи и не бива да се игнорира. Критичното ви отношение означава ли, че имате друга, по- добре изразена позиция за "духовното"?

Духовността е категория! Тя има свойства. Същите или имат съществени характеристики по отношение на явленията в действителността или въпросните са ограничени до важни по отношение на общността към реалните условия в които въпросната съществува. Извън ареала където е разпространена вид духовност характеристиките може да са различни и в тоя случай да не са съществени.   

п.п. Образно казано: Дадена религия към определен ареал е приложима, но към различен не. Затова и има сходство в дадени религии и коренно различие спрямо други. Религията в действителност също е категория и е производна на духовността. 

преди 46 минути, Търсещ истини написа:

Приех го като риторичен въпрос, т.е. приемате, че отговорът е - да. Мисля, че вярата е приемането без бариери на някакви позиции. За този, който вярва безрезервно казваме "внушаем", но и "будала". Безкритичната вяра е мечта на църквата, но е вредна за сериозното отношение към нещата. Ако вярата беше способност за обединяване, то интересна е позицията на този, който обединява противоположни и несъвместими позиции- най-просто мисъл, обединяваща "Христос е месията" и "Мохамед е месията". Признавам, че в човешката мисъл това е възможно, но не е знак за дисциплиниран ум.

Приемам, че отговорът е "по-скоро - да" с определена доза несигурност в точността на въпросното твърдение. Аз така или иначе по принцип съм против сляпата вяра. Този израз "безрезервна вяра" често се използва като синоним за "силна вяра", а това не е нещо лошо. Но понякога се тълкува в смисъл на прекомерна вяра и то съчетана с лековерност.

Критиката по принцип е проблем за почти всеки човек към който е отправена. И аз не съм изключение. Още повече пък църквата.

Вярата обединява, но защо търсиш обединение на хора с различни позиции, които може да са несъвместими? Който обединява несъвместими позиции, очевидно вижда някаква връзка между тях и не забелязва въпросната несъвместимост. Вярата сама по себе си не изключва възможността за погрешни разбирания и възгледи. И точно това е основната причина за неразбирането на мястото и ролята й. Предразположените да вярват пренебрегват логиката и разумността, а от другата страна са тези, които разчитайки само на познатото и доказаното пренебрегват вярата. 

преди 1 час, _ramus_ написа:

е просто критичност и аналитичност, като подход. А също - и информираност. например - вие въобще чували ли сте за Алис Бейли - в контекста на което са дискутираните "думи", които вие наричате "обществени възгледи".

Цитираното не е от А. Бейли, а е от по-рано - Франча ла Дю. Бейли повтаря част от същото в някои свои книги, съчетавайки го със свои тълкувания и разбирания (които за мен го изопачават и отнемат доста от смисъла му).

преди 3 часа, _ramus_ написа:

вие въобще чували ли сте за Алис Бейли

Не, но ще се поинтересувам

преди 3 часа, _ramus_ написа:

Mайкъл Робинс не е никакъв говорител на "духовните въпроси',

И него не познавам, но ще прегледам

преди 3 часа, _ramus_ написа:

Не ми е нужна "позиция" за казуса ДУХОВНОСТ

`що, бе? `ного е интересно.  

преди 2 часа, Shiniasu написа:

Вярата ...

Терминът "вяра", който включва континуума вяра- недоверие е добра идея. Нашето отношение пулсира, вибрира между двете и зависи от много неща- авторитет на лицето, значение на нещото за нас, нашата опитност и мн. др.

преди 41 минути, Търсещ истини написа:

`ного е интересно.

за кого?

преди 3 минути, _ramus_ написа:

за кого?

Да, бе, да , бе, интересно е за мен.

Уви, рубриките от Уики. англ. и Вики.ру не ми отговориха на търсенията за светска духовност. Общоприето е свързването на духовното с религията. В този смисъл, по- духовен е човек, който е по- близо до Бога, най- вече по отношение морал, страсти, мъдрост, действия, но също и човек, движещ се по пътя към Бога.

Само че атеистът също може да бъде духовен и според мен (почерпано от източниците) духовността в 21 в. се изразява в познание на себе си и изграждане на СВОЙ идеал, поставяне на цели, свързани с него и самоусъвършенстване в тази посока. Съответно,както при религиите става дума за поведение, ценности, възгледи, които съответстват на идеала. Тук възниква въпросът, светският морал и идеал, преподавани в училище дали трябва да са приоритет на личността или след "Матрицата" и "Тухла в стената" те трябва да бъдат отказвани и протестирани. Засега светските учители май преподават по- актуална духовност от религиозните, окултните и езотеричните. Въпреки симпатията ми към светското училище, смятам, че "пътят" за постигане на идеала е живота, т.е. дейността е основният начин да стигнеш до реалистична духовност.

В отговор на темата "Религия и духовност", не ми се е променило мнението, че религията не съответства на времето и тази духовност, която е налагала и развивала е остаряла. Опитите за обновяване от ню-еич не са в моята посока

Прикачен файл- тест за измерване религиозност/духовност Multidimensional Measure of Religiousness/Spirituality (BMMRS)

Multidimensional Measure of Religiousness.doc

Тук  много добре са описани основните качествата на духовния човек:

 

1. Кои са просветлените хора? Някои от тях са мъже, а някои – жени. Можете да ги видите в манастир или в крайградска къща, в гората или в малко провинциално градче. Вярно, че не са много, но все пак са повече, отколкото си мислят хората. И това не е така, защото просветлението е нещо сложно. Печалната истина е, че повечето хора не искат да се затормозват, за да се измъкнат от блатото на невежеството и страстите.

2. Отначало няма да забележите просветления човек в тълпата, защото той е тих и скромен. Но когато започне ситуацията да се натяга, тогава той се откроява. Когато всички останали изпитват ярост, той ще е пълен с любов. Когато другите са смутени от някаква криза, той ще е все така спокоен, както и преди. В налудничавата борба, в която всеки иска да получи колкото се може повече, той ще стои сдържан и спокоен в ъгъла. Той върви плавно по ръба на острието, той е устойчив сред паниката. Не иска да подчертава различието си, но той просто е освободен от желания и това го прави напълно самодостатъчен. Неговото спокойно присъствие докосва всеки. Неговите нежни, обосновани думи обединяват враждуващите и сближават тези, които вече са обединени. Скърбящите, изплашените и разтревожените се чувстват много по-добре след като са поговорили с него. Дивите животни чувстват душевната му доброта и не се страхуват от него. Дори мястото, където живее – село, гора, хълм или долина – сякаш е по-красиво, само защото той е там.

3. Той не винаги изказва своето мнение или отстоява гледната си точка, в действителност изглежда така сякаш няма никакво мнение и затова хората често го приемат за глупак. Когато той не се тревожи за това, не отмъщава и не злоупотребява или не се присмива, хората си мислят, че нещо не е наред с него. Но на него му е все едно какво мислят хората за него. Сякаш е ням, това е така, защото той просто предпочита да пази мълчание. Действа така, сякаш е сляп, но в действителност вижда всичко, което става около него. Хората си мислят, че е слаб, но в действителност е много силен. Въпреки лъжливия си външен вид, той е остър като бръснач.

4. Лицето му винаги сияе и е спокойно, защото никога не се безпокои за това какво се е случило вчера и какво ще се случи утре. Осанката му и движенията му са изящни и достойни, защото има естествена осъзнатост за всичко, което прави. Приятно е да се слуша гласа му, учтив е, точен и говори по същество. Прекрасен е по начин, който няма нищо общо с външността и красноречието, а с неговата вътрешна благост.

5. Може да има дом, но ако той днес изгори, утре ще отиде на друго място и ще се чувства също толкова удобно. Навсякъде се чувства като у дома си. Тези, които се опитват да намалят броя на собствените си вещи, винаги им се струва, че те са прекалено много. Не е важно колко му се дава на просветления – винаги на него му се струва, че е напълно достатъчно. Разбира се, той също се стреми да удовлетвори жизнените си потребности, но те са много малки. Неговият живот е изчистен и прост, той е удовлетворен това, което среща по пътя си. Най-добрата храна за него е Радостта, най-доброто питие – Истината, най-добрият дом – Осъзнаването.

6. Обикновените хора са шумни като звън на ручей, а простветлените – тихи, като океански дълбини. Просветленият обича тишината и слави тишината. Но това не означава, че никога не си отваря устата. Той е радостен да говори за Дхарма, ако има някой заинтересован да го слуша, макар че той никога не проповядва и не се намесва в спорове и дискусии. Освен това, доколкото той говори само това, което действително знае, всичко, за което говори е автентично, така че тъй наречените „експерти“ просто не го разбират.

7. Умът на просветленият не е нито хаотичен, нито спящ. Когато има нужда да мисли – мисли, когато няма – си позволява да притихне. За него това са инструменти, а не проблеми. Той и досега има спомени, емоции и идеи, но е равнодушен към тях. За него те са просто магична илюзия. Той ги наблюдава по реда на възникването им – как идват и как си отиват. Неговият ум е като чисто небе – преминават облаци, но то си остава просторно, чисто и неизменно.

8. Макар и да е чист във всяко отношение, просветленият не мисли за себе си дали е по-добър или по-лош от някой друг. Той приема другите такива каквито са, без осъждане или сравнение. Той не е „за“ или „против“ каквото и да било. Не гледа на нещата от гледната точка на добро и зло, чисто и мръсно, успех и неуспех. Той разбира дуалността на света и е излязъл от нейните граници. Той е продължил по-нататък към самсара и нирвана. Излизайки от границите на всичко, той се е освободил от всичко. Няма желания, няма страхове, няма концепции, няма безпокойства.

9. Не много отдавна и просветленият е бил нещастен както всички останали. Как е стигнал до тук? В действителност всичко е много просто. Той престанал да търси причините извън себе си и започнал да търси навътре. Когато погледнал навътре, видял, че с което се самоопределя в това и се вкопчва – тяло, емоции, концепции, проблеми, но всичко това не е той. И затова просто пуснал всичко да отмине. Не лутайки се повече в нереалното, видял реалността, Неродената, Неустановената, Неръкотворната, Необусловената. Сега той пребивава в тази пустота, в тази неограничена свобода и е щастлив през цялото време. Затова е трудно да се определи просветления човек. Другите се опитват да го класифицират като свят, архат, а понякога и глупак. Но той се смее, когато чува тези етикети и нарича себе си „никой“. Как можете да оцените този, който е излязъл от всякакви граници?

10. Тъй като той е изпълнил своята задаача и няма какво да прави повече, голяма част от времето си прекарва седейки спокойно и наблюдавайки собствените си действия. Обикновените хора смятат това за много скучно. „Дайте ми вълнение, разнообразие“ – казват те. Но когато дойде вълнение или разнообразие от това, което не харесват – болест, неуспех, отказ или смърт – тогава изпадат в отчаяние. Ето тогава просветленият излиза тихо напред, за да помага и изцелява. И тъй като той има предостатъчно време, може да се отдадае изцяло на другите хора. Той се докосва до всичко със своята любов.

11. Той е щастлив да чака така до самия край, а когато смъртта най-после дойде, я приема без страх и върви по пътя си без съжаление. Какво става с просветления след смъртта? Учените спорят за това столетия наред. Но вие не можете да видите къде е отишъл просветления както не можете да видите следи след летящите в небето птици. В смъртта, както и в живота, вървящите без пътеки не оставят следи.

 

http://sharebg.eu/как-да-разпознаем-духовно-осъзнатия-ч/

 

преди 11 часа, Търсещ истини написа:

Само че атеистът също може да бъде духовен

Да, може. Въпросният има свои съществени свойства и отношение към явленията и действителността. Аз примерно го оприличавам като религиозен човек, който вярва в рационалното и/или вид идеал на друг атеист или атеисти. Атеистът отрича съществуването на Бог и всичко произлизащо от вярата в него. 

Единствената разлика по отношение на мирогледа на атеиста спрямо друг който вярва в Бог, е че атеистът е по-агресивен по отношение на налагането на своето мнение, че само и единствено неговото отношение към действителността е правилно. Същия обаче по-лесно може да се манипулира. 

Известен е факта, че във всяка една религия има не до там вярващи в същата, а така също и сред атеистите има частични усещания за съществуването на Бог. 

Един духовен човек знае как да постъпи спрямо дадено явление което се е случило в действителността. Вярващия в Бог ще се осланя на същия при непознаване на същността на явлението, докато атеистът ще започне да изследва въпросното, за да може да го контролира. В кибернетиката има един принцип: Колкото по сложна е системата, то тя по-трудно се контролира и вероятността от грешка (повреда) е много по-голям сравнение с една елементарна система. Всеки вярващ в Бог ще спре в даден момент, докато атеистът ще продължи и е по-вероятно последствията на същия не само да повредят системата, а даже и да я разрушат. Приемайки, че човечеството е сложна система от взаимодействия между отделните общества, индивиди, то вероятността атеистът да е този който да погуби този свят е огромна. 

Така, че драги търсещ истината, вярата в Бог не контролира човечеството, а го предпазва от самоунищожение. В случая е без значение как е създаден този свят и съществуването на Бог. По-важно е човечеството, а не индивида или дадена общност. До момента в който един атеист не се намества в "божествения" свят, няма никакъв проблем въпросния да не изповядва вярата в Бог.

До колко може да гарантираш, че всеки атеист има моралност?! 

Слагайки духовността на атеиста над духовността на вярващия в Бог, то въздигаш вид морал (това също е категория) с неизвестни характеристики. 

Напълно разбирам, че ти изнамираш свои си характеристики било то на духовността, морала, етиката и осмисляш живота си в това издирване, но за болшинството хора по-практично и в рамките на своя живот не ги вълнува неизвестността. Те вземат дадените им известности, ползват ги и изживяват този живот по начин приет от миналото, а какъв ще е си зависи от какво човек е прочел или са му казали. 

Успех! 

преди 5 минути, iИ.дИоNд.Ni написа:

Единствената разлика по отношение на мирогледа на атеиста спрямо друг който вярва в Бог, е че атеистът е по-агресивен по отношение на налагането на своето мнение, че само и единствено неговото отношение към действителността е правилно. 

Не можеш да сложиш под общ знаменател нито всички религиозни, нито всички атеисти.

Защото много религиозни доказват непрекъснато своята агресивност.

преди 5 минути, iИ.дИоNд.Ni написа:

Същия обаче по-лесно може да се манипулира. 

Най-лесно се манипулират хората с религиозно съзнание, които приемат на вяра всичко свързано с техните религии и религиозни писания.
Така че, това че атеистите можели лесно да се манипулират, е доста наивно и смешно като се има предвид колко лесно се манипулират и настройват едни срещу други хора от различни вероизповедания.

преди 8 минути, iИ.дИоNд.Ni написа:

Приемайки, че човечеството е сложна система от взаимодействия между отделните общества, индивиди, то вероятността атеистът да е този който да погуби този свят е огромна. 

Въпреки че атеистите не вярват в Бог, по-голяма вероятност има религиозните да унищожат света и те са доказвали това неведнъж през хилядолетията и днес. В името на своите измислени богове, те са клали и проливали реки от кръв, правят го и днес. Има много заблудени религиозни хора, с промито съзнание, които са готови да унищожават всичко в името на своите идеали наложени им от криворазбраната им религиозност.

преди 3 минути, Aumi написа:

Защото много религиозни доказват непрекъснато своята агресивност.

До колко въпросните религиозни извършели агресия са приели напълно религиозните схващания?! 

Не всички религиозни човеци спазват каноните на съответната религия. Именно хора с изразен атеизъм до степен мания пораждат във вярващия в Бог агресивност.

Изключваш варианта на съществуване на лицемерството.  Добре знаеш, че същото към днешна дата е доволно разпространено. 

Стигаме до това: До колко даден човек е откровен в своето изповедание?! 

Видях, че правиш тъждество между просветени хора и духовни. Да, просветените са част от духовността, но не цялата. До колко въпросните обаче имат отношение по определени явления в действителността които не могат да се обяснят?! Да, на явленията които са известни имат отговори, но има и такива които не могат да се обяснят. Същите правят апроксимация на същото към известни явления, но до колко въпросните са точни?! 

Примерно: Вчера в един филм бе показан феномена "Възкръсването на Лазар:. От някъде, нещо след 10 минути след настъпване на смъртта задейства сърцето. Как един просветен човек ще обясни това?! Има и случаи след много повече минути, като дори на възвърналия се човек не е повреден мозъка. 

Духовен да си е нещо над да си просветлен.  Не отричам, че просветлените нямат духовност, но и извън тях в един обикновен непросветен и/или непросветен има духовност! 

преди 1 час, iИ.дИоNд.Ni написа:

Един духовен човек знае как да постъпи спрямо дадено явление което се е случило в действителността. Вярващия в Бог ще се осланя на същия при непознаване на същността на явлението, докато атеистът ще започне да изследва въпросното, за да може да го контролира. В кибернетиката има един принцип: Колкото по сложна е системата, то тя по-трудно се контролира и вероятността от грешка (повреда) е много по-голям сравнение с една елементарна система. Всеки вярващ в Бог ще спре в даден момент, докато атеистът ще продължи и е по-вероятно последствията на същия не само да повредят системата, а даже и да я разрушат. Приемайки, че човечеството е сложна система от взаимодействия между отделните общества, индивиди, то вероятността атеистът да е този който да погуби този свят е огромна. 

По-принцип повечето от разсъжденията в мнението намирам за верни, но тук сякаш изпадаш в крайност. Аз вярвам в Бог и в същото време когато не познавам нещо, се стремя да го опозная и разбера. И вярвайки в Бог, аз вярвам, че той няма да ме остави в позицията на невежата, ако положа нужните усилия от своя страна, а ще ми "подскаже" по един или друг начин това, което е във възможностите ми да разбера за момента, а с времето и всичко останало, което не разбирам. Т.е. аз мога да приема незнанието си, но в същото време се чувствам задължен да превърна това незнание в знание. И мисля, че това е и волята на Бог. 

За управлението на сложни системи, то всичко опира до това да не се надценяваме. В стремежа си да развием една система, да я изцедим докрай за да може тя да им носи възможно най-голяма полза, хората понякога наистина стигаме до свръхусложняване генериращо все повече и различни проблеми, като добавеният ефект от всичко това става все по-назначителен. В крайна сметка всичко е в резултат от невъзможността да се задоволят желанията на хората и решението не е по-силите на науката и икономиката. 

В същото време поддържам позицията, че хората трябва да си поставят постоянно предизвикателства за да се развиват. Ако човек се ограничава до простото и лесното, това не е вариант. Просто тярбва да се намери правилният баланс и правилното решение. В случая с човешките потребности е ясно, че те няма как да бъдат задоволени, защото в процеса на задоволяването им ще възникват нови и нови. Високият жизнен стандарт ще накара хората да пожелаят още по-висок такъв, на който нито една икономика, колкото и да е добре организирана, няма да издържи. Т.е. решението трябва да се търси не само в създаване на по-адекватен икономически механизъм, но и в друга посока (свързана с разбиране на механизма на възникване и действие на желанията и контролирането им). 

преди 2 часа, Shiniasu написа:

сякаш изпадаш в крайност

Не разбрах кое те навежда на тази мисъл, но не мисля, че човек трябва да се чувства задължен да превърне своето незнание в знание. Принципно човек придобива своите знания или по емпиричен способ или наготово. Може да положи усилие, но същите са ограничени от неговата физиология. Така, че това което ти наричаш "изпадане в крайност" реално маркира материалността. Все пак съм от плът и кръв и определено не ми е чужда крайността, но тя е до толкова до колкото знам, че може и да сгреша. Според моите възгледи, да, понякога съм "по-твърд" в своите убеждения (изпадам в крайност = по твоите убеждения), но не се страхувам да сгреша. Не бих си позволил да твърдя каква е волята на Бог, защото реално тя е изразена вече в създаденият от него свят в който живеем, а до колкото мога да съм господар над същия е невъзможност, защото той е и на другите, затова и се разпростирам над територията която в момента обитавам. Ето в коя крайност съм "изпаднал".  За какво ми е да знам какви явления има извън същата?! 

О, да, разбирам, за да може да предвидим сблъсъка на космическо тяло със Земята и по този начин да спасим човечеството или пък разпространение на човечеството в космоса, щото при това възпроизводство капацитета на земята не ще стигне.  Може вулгарно да звучи, но определено неща които не са свързани с този свят не ме вълнуват. 

преди 3 часа, Shiniasu написа:

В същото време поддържам позицията, че хората трябва да си поставят постоянно предизвикателства за да се развиват.

Това определено не е моята позиция. Да, разбирам я, но не я споделям. Според мен на човек му е достатъчно да облекчи своите усилията и заживеят по-добре от своите родители. Всеки в даден  момента достига "Своята еманация", а така също и вид амортизация на физиологията си.  Достатъчно му е да си поставя цели съобразени с възрастта си, после да изготвя план и в последствие да го следва. Това е свързано с начина по който е възпитан същия от своите родители.

преди 4 часа, Shiniasu написа:

Просто тярбва да се намери правилният баланс и правилното решение.

 Трябва, но не на всеки се удава.

Само един въпрос: Как човек ще избира предизвикателствата?! 

Модното предизвикателство е следното: За минимум време максимум богатство. 

п.п. Не ги броих колко пъти си ползвал думата "трябва", но същата едно време бе ползвана от партийните секретари. Да, трябва, да така трябва да се постъпи, трябва, трябва .... работете, да само и единствено чрез полагане на усилие ще постигнем резултати. 

 

преди 19 часа, iИ.дИоNд.Ni написа:

Не бих си позволил да твърдя каква е волята на Бог, защото реално тя е изразена вече в създаденият от него свят в който живеем, а до колкото мога да съм господар над същия е невъзможност, защото той е и на другите, затова и се разпростирам над територията която в момента обитавам. Ето в коя крайност съм "изпаднал".  За какво ми е да знам какви явления има извън същата?! 

Ще споделя едно малко наблюдение, нищо повече. Включваш се в разговорите от позицията на християнин и конкретно православен, но говориш като езичник. Всъщност това е масово явление. Излиза, че те интересува само господаря на този свят и каквото ти е отделено от него, няма нищо лошо. Но какво стана с "моето царство не е от този свят"? В край на краищата християнство без Христос е празна работа. 

преди 1 час, witness написа:

 Но какво стана с "моето царство не е от този свят"? В край на краищата християнство без Христос е празна работа. 

На никой ,царството не е от този свят.Човешкия живот е само разпределение ,,кой как ще си прекара вечността след смъртта" . 

преди 4 часа, Anzhel Dimitrov Dimitrov написа:

Човешкия живот е само разпределение ,,кой как ще си прекара вечността след смъртта" . 

това бог ли ти го нашепна или го видя в някакво клипче? Че много объркано стана,а и ти си послъгваш доста произволно.

преди 1 час, _ramus_ написа:

това бог ли ти го нашепна или го видя в някакво клипче? Че много объркано стана,а и ти си послъгваш доста произволно.

Това ми е разбиране от поне 20 години,Господ само потвърди ,че е правилно.

 

преди 10 часа, witness написа:

но говориш като езичник.

Не мисля, че ти изповядваш православието, защото щеше да употребиш друго, а не езичник. 

Както и да е.

Казваш, че без Христос, то християнството щяло да е "празна работа".  Няма начин да не се усмихна.  

п.п. Аз съм обикновен мирянин, а не от клира. Мога да си позволя по-волен изказ, а не да е по канона. Кои по-точно мои слова са езически с което уронвам православието?! 

преди 9 часа, Anzhel Dimitrov Dimitrov написа:

На никой ,царството не е от този свят.Човешкия живот е само разпределение ,,кой как ще си прекара вечността след смъртта" . 

Няма никакво разпределение и прочие.   Казано е: След като този свят свърши, то Божия син ще е съдника. До тогава твоята душа ще е редом до Бог или не. Всички праведни ще получат вечен живот, а тези които не са, ще получат вечно забвение.

Брчтчет, ай къ свърши тоя свят пъ ке видим къде ти си "прекарваш" вечността, за сметка на тоя живот, а я где ще съм.   

преди 4 часа, Anzhel Dimitrov Dimitrov написа:

Това ми е разбиране от поне 20 години,Господ само потвърди ,че е правилно.

Разбиране???

ма браво на "Господ", че е "потвърдил"...!!! 

Нееее, няма такъв друг форум, просто...

преди 18 часа, iИ.дИоNд.Ni написа:

Не мисля, че ти изповядваш православието, защото щеше да употребиш друго, а не езичник. 

Какво друго? 

преди 18 часа, iИ.дИоNд.Ni написа:

Казваш, че без Христос, то християнството щяло да е "празна работа".  Няма начин да не се усмихна.  

В смисъл? Някак като че ли на себе си говориш, но все пак е отговор към мен. Не съм ясновидец обаче, за да го разбера. Ако искаш, поясни защо се усмихваш. 

преди 18 часа, iИ.дИоNд.Ni написа:

п.п. Аз съм обикновен мирянин, а не от клира. Мога да си позволя по-волен изказ, а не да е по канона. Кои по-точно мои слова са езически с което уронвам православието?! 

Няма езически слова, има езическо отношение, такова едно доволно от света и вечните му кръговрати, такова едно добре наместено под слънцето и с добре изравнена с околната среда температура. Такова едно сигурно в наличието на собствената си безсмъртна душа.

преди 20 часа, _ramus_ написа:

Нееее, няма такъв друг форум, просто...

 В който всички са  израстнали духовно, но това явно е недостъчно за  да  преодолеят  примитивизма на буквалните тълкования.