Прав си, свободата е над всичко. Аз имам право да питам, а ти имаш право да не ми отговаряш по същество.

Прав си, свободата е над всичко. Аз имам право да питам, а ти имаш право да не ми отговаряш по същество.

По същество?

Какво е "по същество"?

Според кой?

 

Прав си, свободата е над всичко...

Редактирано 13 юни 201411 г. от rurk (преглед на промените)

Интересен разговор се завърза.

Според мен.

Интересен разговор се завърза.

Според мен.

ок

Е, не е нужно да си бил чак навсякъде, но поне на няколко места, за да можеш да интерполираш и екстраполираш. Иначе само от средата чисто аналитично не става, според зависимият произход е и невъзможно.

Отдавна не бях поглеждал тук

Тук последният подобен e този господин _ramus_ типичен пример, ако това е пример за практикуващ Будист и реализация тук в БГ аз направо нямам думи.

Ако... но,уви- рамус не е будист.  Темата отдавна  няма нищо общо с будизма. Тук практици въобще не участват. Същинския будист теоретизира само около и сред практиката си. Затова коментарите относнобудизма са обикновен фейк. Тук приоритета е приказките да вървят. Приказките - във всякакъв смисъл. За такива хора, приказките, думичките, цитатите и размишленията тук иматбудистски привкус и именно привкуса се дефинира като будизъм. То така или иначе това е и относно всичко сериозно.

Забрави само да кажеш, че това е твоята гледна точка.

 

Според мен, тук пишем най осъзнатите, нищо че не сме всички будисти. На който не му харесва...

 

Може да ни критикува свободно де, трите точки са само за графична изящност.

И кой ще каже кой на колко процента е будист?

Аз например, по религиометъра съм на 95% будист.

И всеки който се интересува от източни религии, до някаква степен е будист.

Така че, не виждам защо някой, който също не е будист, иска да забрани на хората да се интересуват от Будизъм?!Това дори и самият Буда, не би си го позволил...защото той е оставил учението си на всички, които търсят Истината за живота и съществуването.

Редактирано 14 юни 201411 г. от Aumi (преглед на промените)

Забрави само да кажеш, че това е твоята гледна точка.

 

Според мен, тук пишем най осъзнатите, нищо че не сме всички будисти. На който не му харесва...

 

Може да ни критикува свободно де, трите точки са само за графична изящност.

Защо да съм забравил? Може да е МОЯ , може да е ГЛЕДНА, може да е ТОЧКА, но може и да не са точно това... Но кой да каже кое е ИСТИНА, дали е, каква е...

Кое, какво е, дали е, са положения и отговорност на Интерпретиращите. Претенции за каквото и да е, не са моя работа. Най-малкото за осъзнатост.

Редактирано 14 юни 201411 г. от _ramus_ (преглед на промените)

Аз излязох 100 % сатанист, макар и да не бях чел и да не знаех нищо за сатанизма. После чак се заинтересувах и ти ми даде линк с литература, и излезе, че доста добре се вписват възгледите ми в това учение. При будизма обаче има различни школи и много зависи какво разбира под будизъм съставителя на религиометъра.

И кой ще каже кой на колко процента е будист?

Аз например, по религиометъра съм на 95% будист.

И всеки който се интересува от източни религии, до някаква степен е будист.

Така че, не виждам защо някой, който също не е будист, иска да забрани на хората да се интересуват от Будизъм?!Това дори и самият Буда, не би си го позволил...защото той е оставил учението си на всички, които търсят Истината за живота и съществуването.

Трудно е да бъде проумяна птичата пътека в небесата. 

Като нея е пътеката на тези, чиито желания са успокоени, 

които не са погълнати от удоволствия, 

които са осъзнали пустотата и необусловеността на нирвана.

 

Дхаммапада

 

или:

 

Каквото и да научи глупака,

То го прави още по-глупав.

Знанието задръства му главата.

Защото той иска признание.

Място пред другите хора,

Място над другите хора.

„Нека те знаят моите дела,

Нека всеки се обръща към мен за наставление.“

Такива са неговите желания,

Такава е раздутата му гордост.

Единият път води към богатство и слава,

А другият към края на пътя.

Не търси признание,

А следвай пробудените

И сам се освободи.

 

Буда

Редактирано 14 юни 201411 г. от Śūnyatā (преглед на промените)

Ако... но,уви- рамус не е будист.  Темата отдавна  няма нищо общо с будизма. Тук практици въобще не участват. Същинския будист теоретизира само около и сред практиката си. Затова коментарите относнобудизма са обикновен фейк. Тук приоритета е приказките да вървят. Приказките - във всякакъв смисъл. За такива хора, приказките, думичките, цитатите и размишленията тук иматбудистски привкус и именно привкуса се дефинира като будизъм. То така или иначе това е и относно всичко сериозно.

 

Не знам но по думите ти ми звучиш много "издухан". Ти си единственият тук който дава някакви наклони на хората и "им" обясняваш как стоят нещата. А това не би трябвало да правиш или поне не по този начин. Така че в твоя случай по добре да замълчиш и да оставиш хората тук както могат и колкото могат. И да не се оставяш насладата от това колко много ги разбираш да те блазни и изкушава да се развихряш в безмислени обяснения и доминация на мнението си. Ти си само една гледна точка недей да забравяш. 

Защо да съм забравил? Може да е МОЯ , може да е ГЛЕДНА, може да е ТОЧКА, но може и да не са точно това... Но кой да каже кое е ИСТИНА, дали е, каква е...

Кое, какво е, дали е, са положения и отговорност на Интерпретиращите. Претенции за каквото и да е, не са моя работа. Най-малкото за осъзнатост.

 

Както виждам ти става все по трудно да се обясниш на себе си, кой, какво, как. И съответно на другите им е абсолютно невъзможно да разберат. Може би ако зададеш въпроса "защо" го правя ще намериш по интересен отговор. 

 

"Претенции за каквото и да е, не са моя работа"

 

По скоро точно обратното в твоя случай, "претенциите за всичко, са МОЯ работа". 

 

Трудно е да бъде проумяна птичата пътека в небесата. 

Като нея е пътеката на тези, чиито желания са успокоени, 

които не са погълнати от удоволствия, 

които са осъзнали пустотата и необусловеността на нирвана.

 

Дхаммапада

 

или:

 

Каквото и да научи глупака,

То го прави още по-глупав.

Знанието задръства му главата.

Защото той иска признание.

Място пред другите хора,

Място над другите хора.

„Нека те знаят моите дела,

Нека всеки се обръща към мен за наставление.“

Такива са неговите желания,

Такава е раздутата му гордост.

Единият път води към богатство и слава,

А другият към края на пътя.

Не търси признание,

А следвай пробудените

И сам се освободи.

 

Буда

 

 

WOW това е супер точно, браво поздравления. :-)

 

България и Индия са на различни континенти, това са и различни цивилизации. Много е трудно да се предадат вярно идеите от там на език, който всички да разберем тук. Повечето спорове които водим тук във форума, дори стигайки се до откровени нападки, според мен идват именно от "трудността" да се предадат някои източни идеи на език удобен за смилане от европееца. Много е интересен превода на Дхаммапада от английската версия на Томас Байром за издателство "Шамбала" от който си харесах някои цитати които дадох, защото е запазена идеята в поетичен превод, не е преведена буквално, но е представена така, че да може да я "смелим" и тези които не сме с висше образование. Друг такъв майстор е Алън Уотс.

 

И все пак не правилното поведение

Помага по пътя,

Нито ритуали,

Нито учене по книги,

Нито оттегляне в себе си,

Нито дълбока медитация.

Нищо от тези не носи съвършенство и радост.

О, търсачо!

Не се осланяй на нищо,

Докато всички желания не изчезнат.

 

Буда

 

Втората благородна истина ни връща към първата — именно това „вкопчване" е причина за страданието (духкха). Когато така и не можеш да разбереш, че целият свят е една фантасмагория, омайна илюзия, струйка дим, която се къдри наляво и надясно, а ти все се опитваш да я уловиш, значи, много ще ти пати главата. 

 

Алън Уотс 

Мъдростта е една според мен. Идеите на будизма се срещат и сред западните религии и западната философия. Идеята за отрицанието например. Това е интересна идея, чието правилно разбиране я прави идентична с идеята за свободата. Също и с идеята за пустотата представляваща потенциал. 

 

Има и по дълбок смисъл в примера с двоичното побитово отрицание, който дадох в темата за прераждането. Там 2 е отрицание на 5, но ако дадем пример с други числа между 0 и 7 ще видим, че трибитовото отрицание на всяко число събрано със самото число е равно на 7. Или отрицанието се явява допълнение до безкрайност или до най голямото. 

 

И във философията на зависимият произход е така. Когато отречеш нещо не получаваш нищо, а получаваш допълнението на същото това нещо. Или всяко нещо си има свое собствено нищо. Да нямаш сол не е като да нямаш захар. 

Аз май по рождение съм като Буда 

Здрасти Мойра,

 

Има начин да се провери дали това твърдение е напълно валидно. Ако човек няма никакви смущаващи емоции към никого и нищо дори под форма на леко отвращение, неприязън или пък привързаност, а възприема всички същества и ситуации еднакво, без никакви пристрастия, антипатии или симпатии, ако е искрено загрижен за другите постоянно (по 24 часа), ако е готова да им дари не само материалните си притежания, но даже и тялото си, както и цялото си щастие и заслуга, то е достигнал поне 1-то бодхисатва-бхуми (ниво). Това отношение към другите в завършена форма може да се прояви само, когато има директно и стабилно преживяване на пустота на трите сфери (възприемащия, обекта на възприятие и самото възприятие¹). Мъдростта, която схваща пустотата и състраданието са неразделни.

Ще ти разкажа една история, която илюстрира това. Ламите от традицията на манастира Миндролинг (един от 8-те главни Нийгма-манастири) имат навика, когато рецитират текст наречен Благородният крал на молитвите на превъзходното поведение, познат и като Пожелателните молитви на Самантабхадра (сaнскр. Bhadracaryapranidhanaraja, тиб. Phags pa bzang po spyod pa'i smonlam gui rgyal po – това е последната част от Гандавюха сутра, която на свой ред е последния раздел от Аватамсака сутра), да спрат за кратко след следната строфа:

 

Светилата на света², които все още не са се появили,

един след друг всички ще се просветлят напълно, ще завъртят колелото на Дхарма,

и ще демонстрират състоянието отвъд страданието, абсолютния мир.

Нека съм свидетел на присъствието на всички тези защитници.

 

На това място те изразяват своята почит към майстор Дхарма Шри. През 18-ти век, когато в Тибет нахлува монголската армия и разрушава много будистки реликви и манастири, включително и манастира Миндролинг, Дхарма Шри бил пленен. Завързали го за един кон и го влачили по земята. Майсторът рецитирал този текст и когато стигнал до този ред издъхнал. Така възникнала традицията, когато се стига до този ред да се прекъсва и да се изразява почит към Дхарма Шри, за да се припомни примера на този велик майстор, който не изгубил своята добросърдечност, състрадание и бодхичита сблъсквайки се с жестокостта и ненавистта на монголците. Това е пример за бодхисатва, който е трансформирал ситуацията на страдание в съвършено безпристрастна толерантност и състрадание.

––––––––––––––––

1 Санскритските термини, които се употребяват най-често са grahya-grahaka или буквално "схващано" (познавателния обекt) и "схващаш" (познаващото съзнание).

2 Т.е. Будите, които ще се появят в бъдеще.

________________

ПП Опитах да изчета постовете, които съм пропуснал, но след първите няколко, в които започвате да се карате и да си доказвате един на друг кой колко знае и разбира, реших, че няма смисъл да си причинявам това.

Мъдростта може да е една, но западния начин на мислене не е достигнал до нейната същност. Дори да създадеш най-мощния компютър, не правиш услуга на никого, ако не е осъзнат корена на цялата илюзия. Съществуването за западния индивид е безумна и безсмислена надпревара, подобно на хамстер във въртележка, и води до неврози и психични отклонения. Непрекъснато условности се приемат за твърди факти, което води до нескончаем и порочен кръг от недоразумения.

 

Съгласно Палийския канон Буда е отричал реалността на каквото и да било субстанционално его, но той не е отричал и не е утвърждавал възможността от предишни и последващи "животи". Той го е считал за несъществено, защото се е интересувал от освобождението на човека не от физическия свят, а от егоцентричното състояние на съзнанието. 

той не е отричал и не е утвърждавал възможността от предишни и последващи "животи".

Напротив. Не само, че е утвърждавал прераждането, а и го е поставил в центъра на своето учение, както може да се види, когато се изучат 12-те звена на зависимото възникване или се прочетат джатаките, които са част от Пали-канона.

Незнам за другите, Скепс, но за мен е истински късмет да мога да чета нещета, които пишеш, дректно препредвани от същнския Будизъм.

Незнам за другите, Скепс, но за мен е истински късмет да мога да чета нещета, които пишеш, дректно препредвани от същнския Будизъм.

Ами, опитвам да съм полезен, макар че наистина познанията ми да са крайно бедни. Глади е написала един пост по-назад в темата, в който е посочила някои полезни за четене книжки. Особено "Врата към знанието" на Мипам Ринпоче е добре да се изчете, дори и да няма възможност да се получи коментар върху текста. Тя обобщава цялата Абидхарма и я предава в един достъпен вид.

Здрасти Мойра,

 

...

 

Здравей!

Радвам се, че си тук отново и ти благодаря за интересната информация, която ме накара да забравя за пороя навън.

Разбрал си, че се шегувам.

Здравей!

Радвам се, че си тук отново и ти благодаря за интересната информация, която ме накара да забравя за пороя навън.

Разбрал си, че се шегувам.

Разбира се. Знам, че се шегуваш.

Напротив. Не само, че е утвърждавал прераждането, а и го е поставил в центъра на своето учение, както може да се види, когато се изучат 12-те звена на зависимото възникване или се прочетат джатаките, които са част от Пали-канона.

От чисто състрадание би ли обяснил, какво точно от човек след физическата му смърт, ще се прероди? Радвам се, че отново си тук, зареден с нови знания, но ако може по-ясно, че джатаките ги няма на български и не всеки може да ги прочете. 

 

По-добре е някой да се събуди в калта, отколкото да сънува как лети в рая. Защото пътя му нанякъде "отвъд калта", започва именно със събуждането си сред нея...

Проблема на спящия е  че е готов да умре, но да не се събужда. Обикновено това само по себе си е приличен, макар и общ, критерий.

 

По принцип водя само интелигентни разговори. С интелигентни разговарящи. Много лесно се различават. Другото дори не го забелязвам. Няма как - иначе е само загуба на време, а то не е безкрайно.

 

Ужасно се дразнят на това точно определен тип хора. И те самите се изписват. Толкова проста и обикновена провокация - а при тях сработва всеки път.

Отгоре на всичко е самата "истина" и дори не се налага да играя - хора, които се скъсват да ми дават съвети, поучения, с упражненията си в ирония, без дори да са в състояние да прочетат концентрирано 20 реда... Да напишат 5 реда, с над 20 правописни грешки... С претенциите че дори погледнали и вече "разбрали", осъзнали...

Хора, некомпетентни сред онова, което коментират, а насосани с розовите духовни балони на "трябването", на заученото и прочетеното по социалните популярни канали, само защото било направено за  тях за да си го дъвчат и плюят като за между тях си.

Хора, свикнали да имитират и подражават, изгубени в собствения си филм, сред който свободата да сънуват по модел и шаблон, и само по "слободията" им ще ги познаете...

И те са с "мнение" за всичко, по всичко... Ама толкова нахакани, колкото смешно го играе обикновен подрастващ тинейджър, на "голям, важен, знаещ и можещ". Поне за пред театъра и филма (си).

 

Принципа е никога не давай да разбере на някого че е посредствен. От друга страна - точно посредствените имат най-голям проблем с това. И са готови да преминат през всичко за да докажат обратното.

 

Тия са просто бял цвят на монитора ми тук... Минават и заминават. Минаха и заминаха, ще идват и заминават... Поредните са налице.

Въпрос на липса на резонанс -- както за мен, така и за тях. Така че стига загуба на време и усилия - дори и да са налице и други нечии "сърбежи"...

И поне от уважение към темите на сериозните хора стига с тоя спам с тоя уличен манталитет, като че ли вселената е клюкарница или забавачка. Личните пристрастия, мнения и залитания не са центъра на тази тема пък и никой сериозен човек не се заминава с тия атавизми. 

 

Оставете сериозните хора да пишат в сериозните теми - няма нищо по-полезно от това. За всички... За общите приказки и брътвежи си има специално отделени социални теми, в които е "напоено" със съответни коментатори. Елементарна хигиена е нужна... не че някой от вас го интересува нещо, освен настървението му по игрите си. Не, че и има избор всъщност...

Редактирано 16 юни 201411 г. от _ramus_ (преглед на промените)

От чисто състрадание би ли обяснил, какво точно от човек след физическата му смърт, ще се прероди?

Ако трябва да останем в дискурса на Тхеравада, то в Махавагга I.6. 38-46 напр. се казва:

38. Тялото (рупа), монаси, не е Азът (Атман). Защото ако тялото беше Азът, тогава то нямаше да страда от болести и по отношение на него човек би могъл да каже: "Такова трябва да бъде моето тяло, такова не трябва да бъде моето тяло". Но тялото не е Азът, затова то е изложено на болести и по отношение на него не може да се каже: "Такова трябва да бъде моето тяло, такова не трябва да бъде моето тяло".

От 39 до 41 Будата по същия начин доказва на монасите, че другите четири агрегата (скандхи), т.е. усещането (ведана), възприятието (самджня), нагласите (самскара) и съзнанието (виджняна) не са Азът.

42. След това Възвишеният продължил:

– Как мислите, монаси, вечно ли е тялото или невечно?

– Невечно, господарю!

– Невечното, обаче, страдание ли е или щастие?

– Страдание, господарю!

– След като невечното е страдание и представлява една изложена на промени дхарма, правилно ли е да го разглеждаме с мисълта: "Това е мое, това съм аз, това е моят Аз"?

– Не е правилно, господарю.

С други думи, ако Азът е идентичен с агрегатите (скандхите), то той би имал техните характеристики – непостоянство, което поражда страдание. В 43-44 Будата доказва същото за другите четири агрегата.

45. Затова, монаси, каквито и телесни [форми], усещания, възприятия, нагласи или съзнания да е имало, да има сега и в бъдеще, без разлика дали в нас или в другите, дали фини или груби, възвишени и долни, далечни или близки, всички те не са мои, не са идентични с мен, не са моят Аз. Така трябва да се разглеждат нещата от онези, които притежават истинска мъдрост.

46. Който разглежда така нещата, монаси, този сведущ и благороден аскет се отвръща от телесните форми, усещането, възприятието, нагласите или съзнанието. Отвръщайки се от тях, той се освобождава от страстите (клеша). Чрез преустановяването на страстите той постига освобождението. И в освободения възниква знанието за неговото освобождение: "Прекратено е прераждането, завършено е святото отричане, постигната е целта; няма повече връщане в този свят", така разсъждава той. 

–––––––––––––––––

Въпросът какво се преражда е поставен некоректно. Има ментален контиунитет или поток от моменти на осъзнаване, който е безначален и безкраен, но в него липсва някаква солидна, неизменна същност или субстанционално Его. Това е най-общото обяснение. Прочие, вижда ми се несериозно да доказвам, че Будата е преподавал, че има прераждане, както и карма. Без приемането на прераждането, идеята за карма, както и тази за освобождението от цикличното екзистиране (самсара) губят всякакъв смисъл.

Редактирано 16 юни 201411 г. от scepsis (преглед на промените)