преди 18 минути, M.Николов написа:

Тоест от ваша гледна точка няма и как да бъде признат за месия.

Кратко и ясно, благодаря!

Говорим за кръвна връзка и това че ние не го познаваме като пророк и машиях в иудаизма.

Това не означава,че той не може да бъде  приеман като  такъв от  хората от други вероизповедания.Иисус също няма кръвна връзка с Давид,но това не пречи да е един от уважаваните пророци в Ислям.

Освен това хората на иудаизма и хората на Исляма имат един и същи бог. Това мисля е по-важно.

Евреите винаги са били по-добре посрещани  и  закриляни от хората на Исляма, отколкото от християните. При гоненията в Испания и учредяването наInquisición española , създадена специално срещу евреите, повечето от тях, бягайки от геноцида намират убежище в Мароко, Египет, Тунис  и Османската империя и са живеели добре.

преди 1 минута, valkiria1 написа:

Казвам,че ние не го познаваме като пророк и машиях.

Именно

преди 10 минути, valkiria1 написа:

Освен това хората на иудаизма и хората на Исляма имат един и същи бог. Това мисля е по-важно.

Бог не е ли един?
 

преди 6 минути, valkiria1 написа:

Евреите винаги са били по-добре посрещани  и  закриляни от хората на Исляма, отколкото от християните. При гоненията в Испания и учредяването наInquisición española , създадена специално срещу евреите, повечето от тях, бягайки от геноцида намират убежище в Мароко, Египет, Тунис  и Османската империя и са живеели добре.

Не мислиш ли, че това е свързано по-скоро с историческите процеси протичащи в християнските страни по това време.В момента много евреи ли живеят в мусюлмански страни?

преди 15 минути, valkiria1 написа:

Иисус също няма кръвна връзка с Давид,но това не пречи да е един от уважаваните пророци в Ислям.

Но също непризнаван от евреите за месия.

преди 31 минути, M.Николов написа:

Но също непризнаван от евреите за месия.

евреите месияни вярват ,че той е чакания Машиях.

преди 31 минути, M.Николов написа:

 

Бог не е ли един?
 

Месияните и християните вярват в един триединен Бог(Отца и Сина и Светия Дух). Хората изповядващи иудаизъм и Ислям не вярват в триединен бог.

преди 31 минути, M.Николов написа:

 

Не мислиш ли, че това е свързано по-скоро с историческите процеси протичащи в християнските страни по това време.

по скоро икономически.

преди 31 минути, M.Николов написа:

В момента много евреи ли живеят в мусюлмански страни?

 

след ВСВ много от евреите /включително и такива  от България/  са направили  алия в Исраел.

Тези,които са останали в Мароко, Тунис и днешна Турция са живеели добре, а днес техните потомци са в елита на управлението на тези страни и част от тяхната интелигенция.Евреинът Андре Азулай, например е съветник на краля на Мароко и пр..и пр...

преди 8 минути, valkiria1 написа:

Месияните и християните вярват в един триединен Бог(Отца и Сина и Светия Дух). Хората изповядващи иудаизъм и Ислям не вярват в триединен бог.

Объркваш ме...тогава би трябвало да има поне два Бога или просто това е в резултат на различни човешки интерпретации?

 

преди 12 минути, valkiria1 написа:

Тези,които са останали в Мароко, Тунис и днешна Турция са живеели добре, а днес техните потомци са в елита на управлението на тези страни и част от тяхната интелигенция

Мислех, че в САЩ е най-голямата еврейска общност извън Израел, и че там живеят най-добре.

преди 14 минути, valkiria1 написа:

евреите месияни вярват ,че той е чакания Машиях.

Какъв процент от евреите е това?

преди 16 минути, valkiria1 написа:

Тези,които са останали в Мароко, Тунис и днешна Турция са живеели добре, а днес техните потомци са в елита на управлението на тези страни и част от тяхната интелигенция.Евреинът Андре Азулай, например е съветник на краля на Мароко и пр..и пр...

Може ли пример и за Турция, някой в управлението?

преди 16 минути, M.Николов написа:

 

Мислех, че в САЩ е най-голямата еврейска общност извън Израел, и че там живеят най-добре.

Николов,

ти попита за евреите в страните с изповядване на Ислям. Това, което сега казваш е друго.

Иначе, да. В САЩ е най-голямата еврейска диаспора. Живем добре. И както е известно  евреите са с голямо влияние в политиката,  финансите  и каквото се сетиш.

преди 18 минути, M.Николов написа:

Объркваш ме...тогава би трябвало да има поне два Бога или просто това е в резултат на различни човешки интерпретации?

 

Е, християнство, какво да го правиш.......

преди 19 минути, M.Николов написа:

Какъв процент от евреите е това?

 

 нямам представа ,защото не ме интересува.

преди 20 минути, M.Николов написа:

Може ли пример и за Турция, някой в управлението?

преди време ми беше попаднала тази статия :

https://www.dw.com/bg/ако-не-беше-турция-ни-очакваше-аушвиц/a-36222088

 

 

 

Духовност и характерови особености

Както коментирах, смятам духовното за съответстващо на дейността на мозъка. Една особеност се състои в това, че духовното не се отнася за темперамента и характера, макар те да са психични явления. Изглежда за разбирането ни е оказало влияние това, че те са в по- голяма степен вродени, отколкото да се постигат целенасочено. Имам предвид, че  флегматичност, сприхавост, свадливост и т.н. са индиферентни по отношение на духовното. Такива характери могат да бъдат и духовни, и не. По повод последната особеност, свадливостта, един тиран развратен бил казал, че по- добре да живееш в ъгъла на тавана отколкото в палат със свадлива жена. Това може и да е глупост между глупците, но все пак е човешко мнение. Ап. Яков смята, че характеровите особености могат да бъдат повлияни и духовните хора е добре да избягват споменатата свадливост и свързаната с нея лъжа гл. 3

Цитат

13. Който между вас е мъдър и изкусен, нека покаже чрез своето добро
поведение делата си в кротост и мъдрост.
14. Но, ако в сърцето си имате горчива завист и свадливост, не се хвалете
и не лъжете против истината:
15. това не е мъдрост, която слиза отгоре, а земна, душевна, бесовска;
16. защото, дето има завист и свадливост, там е неуредица и всичко лошо.
17. А мъдростта, която иде отгоре, е първом чиста, после мирна,
снизходителна, отстъпчива, пълна с милосърдие и с добри плодове,
безпристрастна и нелицемерна.

Е, християнските проповеди са за християните, но въпроса за свадливостта, агресивността, нетърпимостта към чуждо мнение са спорни за т. нар. духовност.

преди 6 часа, M.Николов написа:

Може ли пример и за Турция, някой в управлението?

Във всички управления, във всички държави има хора с еврейски произход, без значение, че тези хора,  са приели имена съответстващи на държавите в които живеят.
Не само в Турция, САЩ или у нас.

 

преди 5 часа, Търсещ истини написа:

Духовност и характерови особености

Както коментирах, смятам духовното за съответстващо на дейността на мозъка. Една особеност се състои в това, че духовното не се отнася за темперамента и характера, макар те да са психични явления. Изглежда за разбирането ни е оказало влияние това, че те са в по- голяма степен вродени, отколкото да се постигат целенасочено. Имам предвид, че  флегматичност, сприхавост, свадливост и т.н. са индиферентни по отношение на духовното. Такива характери могат да бъдат и духовни, и не. По повод последната особеност, свадливостта, един тиран развратен бил казал, че по- добре да живееш в ъгъла на тавана отколкото в палат със свадлива жена. Това може и да е глупост между глупците, но все пак е човешко мнение. Ап. Яков смята, че характеровите особености могат да бъдат повлияни и духовните хора е добре да избягват споменатата свадливост и свързаната с нея лъжа гл. 3

Е, християнските проповеди са за християните, но въпроса за свадливостта, агресивността, нетърпимостта към чуждо мнение са спорни за т. нар. духовност.

Интересно е, че даваш препратки към религиозни източници, търсейки в тях принципи на духовността.

В религиозните писания се говори по-скоро за добродетели и за морал. Те също са качества, които са присъщи на духовните хора. Но моралът е доста размито понятие и моралът за едни общества, не е приет като морал за други.

 

преди 1 час, Aumi написа:

Интересно е, че даваш препратки към религиозни източници, търсейки в тях принципи на духовността.

Имам сериозни основания. 

Първо, и до днес, религията определя мисленето на много хора. Сутринта разпространиха новина, че хората на запад искат отпадане на медицинските забрани и в църквите да има служби.

Второ, видяхте, че проблеми с духовното- душата се свързват с божественото

Трето, монаси са разработвали проблемите на духовността отдавна, още във времената на "Мрачното средновековие"

Четвърто, Библията е популярен източник на човешка мъдрост, който е признат от повечето от дискутиращите тук и написаното там има авторитет.

на 13.11.2020 г. в 19:27, Търсещ истини написа:

темата е за духовното

темата е просто огледало на участващите в нея. Разбира се, че това е нивото на "разбирането" за нещо, за което те не разбират. Именно заради  заглавието остава за коментари първата му думичка. И само на базата на нея се фантазира за "втората".

В край на сметка просто се фантазира на основата на "свещени писания", заучени схеми, смесени с емоционално-чувствени "пледоарии" ... и разбира се - всичко това е с шел на уверения, утвърждения, всеки на неговото си.

Религиозността се защитава именно от последователите й и няма как от същите да се очаква те да имат критично мислене и отношение. Такова е налично спрямо всичко, което довежда до конфликт с личното вярване на някого, но не като мислене и вникване, а като защитно инстинктивно сработване.

Невъзможно е религиозен последовател да има критично мислене спрямо своят избор на модел, описание и концепция за следване. Естественото пристрастие по принцип в религиозността става основополагащо и водещ елемент. Той задава рамката на мисленето, представите, въображението. Готовата приета картина на света служи за патерица и предлага лесно и бързо удобство и служи непрекъснато като опора и отправна точка (които аз наричам "житейски патерички" ) ... като зад всичко това стои несъзнаваният и инстинктивен стремеж към полза.

преди 1 час, Търсещ истини написа:

Първо, и до днес, религията определя мисленето на много хора. Сутринта разпространиха новина, че хората на запад искат отпадане на медицинските забрани и в църквите да има служби.

Второ, видяхте, че проблеми с духовното- душата се свързват с божественото

Трето, монаси са разработвали проблемите на духовността отдавна, още във времената на "Мрачното средновековие"

Четвърто, Библията е популярен източник на човешка мъдрост, който е признат от повечето от дискутиращите тук и написаното там има авторитет.

Това не са аргументи за каквото и да било:

1. религията определя мисленето... Религията е нищо сама по себе си - тя е просто нарицателно. РЕЛИГИЯ... е просто човешко психично явление, което по определен начин съпътства човешкия начин на живот. 

Дали е на "много хора" - само ще се усмихна, без да коментирам.

От друга страна - много е точно че "нещо определя мисленето... на някого". Това е сложен, но доста показателен казус - при рационалните хора процесът на МИСЛЕНЕ - като израз на високоорганизиран когнитивен синтезен процес - определя всичко останало. Докато в случая - в религията и сред всякакъв вид готов приет модел, именно той определя мисленето и задава неговата рамка, опорнии точки, координати... И дотам.

2. ВИДЯХМЕ... че някои "виждат" каквото си фантазират. И още "Проблемите на духовното" - не са проблемите на душата. Има класическо и естествено неразбиране за разликата между ДУХ и ДУША, я тя е качествена и бърканицата идва именно от задължителната когнитивна рамка, която всяко "последователство" задава.

3. Както вече споменах - монасите "разработват' който и да е казус само и единствено сред рамката която предварително са приели. Освен това - каквато и да е монашеска "разработка" не е валидна за нищо отвъд монашеството... А края на изречението в твърдението - че "още във времената ..." не е вярно въобще.

4. Библията е просто информационен източник. Доколко е популярен - може би, все пак е "свещен канон" на хора които от хиляди години разпространяват патеричката си по света. Предлагат се лесни и готови решения, чрез елементарен когнитивен похват - първо се прави описания на битието... че и чак отвъд него, после се предлагат "решенията" или изходите от екзистенциалните проблеми. Всичко е наготово и това го прави магнетично за избор на житейска стратегия. Това че е "рамка" не интересува никого, най-малкото защото когато един човешки индивид се усеща уязвим, наранен, несигурен и оцеляващ - той не се интересува от рамки, а от изход от тези си състояния.

А иначе - "повечето дискутиращи" тук - разбира се че я признават като 'свещено писание'. И за тях това не е просто АВТОРИТЕТ, а е с "абсолютна стойност", като е и задължителен "договор" в сделката по приемането на всякакви форми на идеологичност - текстова рамка и скелет, около които се завърта цялостната "приказка".

на 14.11.2020 г. в 9:19, Shiniasu написа:

Ти не вярваш в съществуването на метафизични, духовни светове отвъд видимият физически свят.

вярването в 'светове', някакви си... не прави въпросните 'светове' съществуващи. Вярването в нещо - никога не е "нещото". От друга страна - когато едно "нещо се определя от вярването в него' е доста странно... но и несериозно, поне за мен.

условието всяко нещо да се разглежда само и единствено в рамката на вярването в него - е несериозно и винаги ще опира до естествената рамка по отношение на възприятието и отражението - като сделка за всеки приемащ "вярването" като основа за екзистенцията си.

И сега - условието всяко нещо да се определи от рамката и предварителните си постулати, лишава Приелият го от развитие. Нещо повече - най-важното за всяко общуване стават "рамките" и системите от предварителни опорни точки. Това лишава всеки религиозен индивид от "визия' отвъд лично-приетия си когнитивен хоризонт. Вместо това цялото му поведение се насочва и отдава за стабилизация на неговата конструкция, според която той се охарактеризира и рефлексира като идентичност.

преди 8 часа, Търсещ истини написа:

Както коментирах, смятам духовното за съответстващо на дейността на мозъка. Една особеност се състои в това, че духовното не се отнася за темперамента и характера, макар те да са психични явления.

В това поле на убежденията ти, до момента има доста философски дискусии в света. На-общо са обединени в два потока - Материализъм и Идеализъм. 

Или по-конкретно: Материализмът - "Битието определя Съзнанието"; Идеализъм - "Съзнанието определя Битието".

По този начин, по който си си оформил както го нарича _ramus_  - "модела ти", , трудно би излезнал от циклажа "духовното не се отнася до... еди какво си". Защото хората преди нас са мислили доста и са стигнали до окрупняването на целия анализ до предните две философски течения.

По тази линия, ако "духовното" е съответстващо на мозъка и неговото функциониране, то асоциираш нещо трансцендентно с орган на тялото, а не с организма.

Паралелно на това, темперамента, който е генетично обусловен, понеже отразява начина на работа на висшата нервна система, а пък тя е производна на генотипа, го "разделяш" от духовното, но също така и характера. А той характера е формиран при взаимодействието на човека с околната среда, а това включва и "духовното" в качеството му на "дейността на мозъка".

Т.е. искам да ти посоча, че според мен си си създал собствен лууп на мисълта, в който можеш да си циклиш доста.

преди 7 минути, kipen написа:

мислили доста и са стигнали до окрупняването на целия анализ до предните две философски течения.

това не е вярно - "течения" по отношение на "МИСЛЕЩИТЕ" са много повече...  

както и че понятието ДУХОВНО(ст) произлиза от корена си ДУХ, а не от ДУША. Думичката с второто е ДУШЕВНОСТ. Бъркотията идва главно от безсилие и дефицит във вникването на тия два корена. Същото безсилие и дефицит - са в основата на това двете думички да се приемат за синоними и еквивалентни.

Не осъждам, нито негативизирам - просто уточнявам. Разбирането на понятието ДУХ (овност) е израз на доста високо ниво на абстрактност и неговото неразбиране не е по никакъв начин осъдително или основание за ирония.

преди 40 минути, _ramus_ написа:

Готовата приета картина на света служи за патерица и предлага лесно и бързо удобство и служи непрекъснато като опора и отправна точка (които аз наричам "житейски патерички" ) ... като зад всичко това стои несъзнаваният и инстинктивен стремеж към полза.

_ramus_ , бих искал дате попитам нещо, над което доста съм циклил - мотивацията.

Доколкото съм логически коректен в разсъжденията си, не знам, но винаги, когато съм дълбал в мотивацията да се прави каквото и да е, стигам до два основни инстинкта - за самосъхранение и стадния. Но май има и трети, който съм срещал някой да го описват като инстинкт за растеж и развитие.

Според теб как стоят нещата по отношение на инстиктогенната основа на психиката ни? 

преди 7 минути, kipen написа:

Според теб как стоят нещата по отношение на инстиктогенната основа на психиката ни? 

сложно.

За всеки казус е наличен път, който отразява Пътуващия по него. Не казусът - ПЪТНИКЪТ се отразява в него, чрез възприемането и разбирането си относно казуса. Това е принципно положение, като пиша доста есенциално и нямам идея дали въобще това ще стигне до вас.

Конкретно - мотивацията е част от психичната картина "отвътре" сред всеки човешки индивид. Докато общото ниво на същия индивид е инстинктивно-зададено, като приоритет - неговата мотивация също се определя от същото това ниво.

Все пак т.н. "психика" е налична и определяща много преди да се появи възможността за по-сложна когнитивна обеработка и отражение. Така, че принципното положение че човешката личност се формира при задължителен фон от инстинктивизми в базата си. Респективно - и в т.н. "мотивационна система". Същата пък се определя от т.н. "ЦЕННОстна система", която определя йерархичността на мотивационната. Ценностите... се задават от социалната среда, наготово... Това е един от задължителните елементи между сделката "ЛИЧНОСТ-СОЦИУМ" и е начин по който социума задава и определя самата личност.

Тия казуси не са мисловни, а за да се навлезе в дълбочина се изискват доста психологически когнитивни и социологични познания и задължително минимално ниво в самопознание. И не става с "въпроси и отговори" по форуми. Това не ги прави безсмислени, но не и да са път или начин за... нещо сериозно.

преди 8 минути, _ramus_ написа:

както и че понятието ДУХОВНО(ст) произлиза от корена си ДУХ, а не от ДУША. Думичката с второто е ДУШЕВНОСТ

Благодаря, че го формулира толкова кратко, щото аз се уплаших като нов във форума да споделя критиката си, а и е толкова абстрактно, че ме хвана шубе докат се опитвам да се аргументирам да не се оплета в собствените ми думи.

преди 9 минути, kipen написа:

формулира толкова кратко,

Не го правя за първи път - по-напред в темата вече съм списвал и други варианти на такова уточнение. Не че някой им обръща внимание... защото няма как разискващите тук да минат отвъд личната си рамка на възприятие и отражение. Не само че "няма как да минат", но и упорито се съпротивляват дори на идеята че такава рамка съществува, и че нейното изучаване, разискване, вникване... и пробив, би довело до разширяване и... респективно до някакво развитие.

Всъщност никой тук не се интересува от развитието си, а най-вече битката е за непрекъснато валидиране на "истинността на личните опори и вярвания, които участниците са се научили да защитават чрез имитация на логика и смисленост. В друг раздел на форума съм пуснал тема за различните методи за заблуда, манипулация и самозаблуда. Също никой не се интересува от това, въпреки че именно в раздел религия е точният пример за нивото, ролята и повторяемите средства за самозаблудите. Обаче няма кой и защо да се интересува от това, защото ролята на самозаблудата е да носи усещане за лична полза. Именно това определя и стремежа към нея, конструирането и после - защитаването и отстояването й. Самозаблудната картина се превръща в основа на самата личност чрез изместване и реконструкция на нейната идентичност.

Това не е само в тази тема, а в целия форум. Въпрос е на масова нагласа.

Все пак "отлепването" от Егото не е лесна работа. Не, че аз съм успял да се отлепя, щото и предното "аз" в изречението ми е пак Егото ми. Но си мисля, че всеки си "върви" с неговото си "време" ...

Извинявам се, че не съм преглеждал по "назад хронологично"!

Имам и още въпроси, щото рядко се намира хора, с които да се обсъждат подобни казуси! Но днес все пак е понеделник...

Нещо против да продължа с въпросите по-нататък във времето?!

преди 1 минута, kipen написа:

Нещо против да продължа с въпросите по-нататък във времето?!

това е свободен форум, тук никой няма нужда от "разрешения". Кой и как ползва 'свободата' говори много за самата личност.

Нямам против...

преди 2 минути, kipen написа:

Извинявам се

Няма нужда от извинения ( идва от корена ВИНА!!! ), нито има нужда от каквито и да са форми на "учтивости" или залитания по "добри обноски или нрави". Това, разбира се е спрямо мен и не е валидно спрямо други. Аз съм директен човек и е директен и прям подходът ми към себе си и живота ми. ( респективно - и към другите ).

Благодаря! На мен обществено възприетия еталон за "висша култура" във взаимоотношенията ми е някак отдалечаващ, товарещ излишно, лицемерен дори.

А щом и те нямаш нищо против да го караме мо-та-мо, мога само да се радвам!

А иначе попитах не от учтивост, а щото доста често разговорите по тази тема хората ги възприемат като "навлизане в личното пространство" и се задействат едни "пси защити", дето не върви после разговора!

преди 4 минути, kipen написа:

щото доста често

разговорите " в тази тема" са просто израз на Списващите в нея. Каквито са Списващите - такива са и "разговорите им". В този смисъл комуникацията на всеки доста точно го охарактеризира, както и той самия чудесно прави своя когнитивен автограф, с всяка своя думичка... Вкл - и на личността си.

Навлизането в личното пространство е неминуемо и аз нямам проблем с него. Все пак зад всички форми на мотивация (!!! ) стои именно "личността", като същата стои и зад всичко останало. Но ако въпросите са повече уклон на психологични казуси, то ги пиши в раздела "психология".

преди 15 часа, Aumi написа:

За кое?

 

За религията и духовността. В Ошо няма нито духовност, нито религия, а само отрицание и плуване по течението, замазани с лигави въздишки по съмнителни красоти.

преди 6 минути, Belhor написа:

Ошо няма нито духовност

и това го изплюва поредното никче на автор, за който "думичката ДУХовност" му е на нивото на отражение на прокариот.

Политическите и вирусни набези на въпросния... вече не могат да съберат широката му "ДУШевност". Ма "духовен", ма "религиозен"...

преди 3 минути, _ramus_ написа:

и това го изплюва поредното никче на автор, за който "думичката ДУХовност" му е на нивото на отражение на прокариот.

Политическите и вирусни набези на въпросния... вече не могат да съберат широката му "ДУШевност". Ма "духовен", ма "религиозен"... Колкото Хамлет на Гьоте.

Ти Ауми ли си? Да напомням ли, че темата не е за моята скромна личност? И ако в отговор към въпросната, съм намесил Ошо в смисъла на темата, то какво намесваш ти освен собствените си комплекси? Аз не съм "духовен водач" (нищо че като станах кум, попа рече, че съм "духовен баща" на младото семейство    ), ти също не си. Нека не се самообсъждаме. Знам мнението ти за мен, ти знаеш моето за теб. На останалите едва ли им пука...

преди 20 часа, kipen написа:

Именно! На мен за това ми е странно, че не се разглежда и естетическия аспект на духовността. А и прекаленото експониране на вярата в Бог, понякога си мисля, че е близка до фанатизма.🤔

В смисъл, че за 2 дни четох единствено защитни тези, а не анализи на същността на религията и духовността и разликата им.

Ако вярата в Бог е прекалена, то тя наистина е не само близка, но си е фанатизъм. Но това важи не само за вярата в Бог, а за всеки възглед. Но има един малък проблем с оценката за това, кога нещо става прекалено. Освен това вярата си има и своята негативна полярност и възниква въпросът, дали опитвайки се да избегнем прекомерната вяра няма да изпаднем в нейната противоположност (което също е крайност).

преди 24 минути, Shiniasu написа:

Но има един малък проблем с оценката за това, кога нещо става прекалено.

не може да има никакъв проблем - с това. Нито е малък, нито е голям.

Просто всичко опира до отправната точка за сравнение, според която се "прави оценката". С нея всичко написано по този коментар - отпада като валидация, защото преднамерено в него не задаваш никаква отправна точка. Така с нейната манипулация всеки може да си издокара каквито си поиска "оценки", както и да си изфантазира и преживее "малки или големи проблеми".

Предпазливостта и умереността са нещо чудесно, особено когато са защитна стратегия.

преди 1 час, Belhor написа:

че темата не е за моята скромна личност

в тема за религия... няма как да не участва личността. И не просто "УЧАСТВА" а именно тя определя всичко. каквото и да се говори за религия - всичко опира до личността и избора й да намери своята защита, подслон, своите опорни точки и да ги ползва за своя "скелет". Доколко въпросната твоя личност е "скромна" - е съвсем лицемерно, точно от теб, а и е написано, макар и в 'друга тема".

Личността и религиозността са тясно обвързани понятия и не е трудно да се разбере защо точно "колежката" си избираш да "ковеш". Нейната логическа и смислова уязвимост са напълно очевидни, макар че тя си има заучени защити и за нея отстояването е основната й цел за участие сред форума. И ще ти го докаже с лекота.

Обаче - не само тя е така... Не само тя... И не само ти ...