преди 8 минути, kipen написа:

"нормалното"

нормата е според... кое?

Според масовия социум - ти си сред свои и всичко е ок. Мен точно това ме интересува - ако го разглеждаш през себе си става по-близо проникването в казуса - защо толкова много хора не израстват "детското" в себе си и неговият дял продължава да бъде основен и значим цял живот, без оглед на цифрите на ЕГН

Ако "нормата" е някакъв идеал, дори като част от идеологични възгледи и описания - то може да си всякакъв. Оценките от типа "нормално" са контекстно зависими и по условието с кое и какво се сравняват.

И все пак да кажа че всичко това има и значение спрямо темата. Защото когато децата обсъждат понежду си резонансни за тях въпроси, компромисът по отношение на нещо си, наречено от тях формално 'духовност' не е нищо духовно. Защото те не са духовни същества, а за тях това са видове фикции и фантазни построения И екзистенцията им няма нищо общо с нещата които си ги "чоплят" за занимавка.

Духовните същества вероятно няма да разглеждат казуса "какво е духовност и чрез кое се проявява", защото за тях това би било нещо напълно естествено и без алтернатива. Заради това няма как да възниква - казуса.

Интересно ми е - защо тогава децата фантазират за духовността, вместо първо да пораснат и сами да се потопят в нея.

Разговори между деца, за света на "възрастните" винаги е смешен за "възрастния". Но го приема по дифоулт с идеята че всичко се надгражда. Обаче ако децата не желаят да порастват и все сила се бетонират срещу процесите на израстване... то "дифоулта' остава само фантастичен.

ДУХовността не е нито философска категория, нито е религиозна, нито е социална. Това е метапонятие - МЕТА - отвъд тия всичките. Това не пречи децата да се вживяват в приказките си за ДУХовността, и нищо в тях да няма каквото и да е общо с "ДУХовността", поради принципа на съответствие, което тук липсва напълно.

преди 9 минути, _ramus_ написа:

нормата е според... кое?

Според масовия социум - ти си сред свои и всичко е ок. Мен точно това ме интересува - ако го разглеждаш през себе си става по-близо проникването в казуса - защо толкова много хора не израстват "детското" в себе си и неговият дял продължава да бъде основен и значим цял живот, без оглед на цифрите на ЕГН

Ако "нормата" е някакъв идеал, дори като част от идеологични възгледи и описания - то може да си всякакъв. Оценките от типа "нормално" са контекстно зависими и по условието с кое и какво се сравняват.

Ами вече интуитивно видях, че най-адекватно за собствените ми търсения по пътя на "да открия себе си" ще е да продължа с въпросите си в раздел "психология". Но отвъд полезното за, което ще си е чисто занимаване с моите характеропатии, все пак в темата не става въпрос за мен.

Благодаря иначе за насоката! Бих искал да я продължим в неква тема в "психологията"!

преди 6 минути, kipen написа:

Ами вече интуитивно видях, че най-адекватно за собствените ми търсения по пътя на "да открия себе си" ще е да продължа с въпросите си в раздел "психология". Но отвъд полезното за, което ще си е чисто занимаване с моите характеропатии, все пак в темата не става въпрос за мен.

Благодаря иначе за насоката! Бих искал да я продължим в неква тема в "психологията"!

 

преди 17 минути, _ramus_ написа:

ДУХовността не е нито философска категория, нито е религиозна, нито е социална. Това е метапонятие - МЕТА - отвъд тия всичките.

Всички казуси идват от човешкия свят. И се пораждат единствено и само сред човеците, вкл и явлението 'дуализъм'.

А всичко човешко се поражда от особеностите и качествата на нещо, което формално е наречено ПСИХИКА.

Няма казус, който да не е психично-обусловен. Няма мнение, което да не е психично-обусловено от автора си.

Няма автор, който да не се самоописва сред всичко, което той поражда. Всяко написано е автограф, при това ПСИХИЧЕН. Точно психичен.

КАКВОТО И ДА СЕ СЛУЧВА, за който и да е човешки субект или група - всичко се случва в главата на човека/човеците в групата. Самозаблудата че вместо да се разглежда в Главата и да е търси първо там, защо, кое какво и колко... се измества "някъде навън, някъде там, някъде в другия" - първосигнална заблуда и е съвсем очевидна и характерна за наблюдение. и извод.

А по отношение на другия аспект, който споменаваш - по-широкомащабния, а не метакомуникативния слой, касаещ защо аз не пораствам.

Да прав си, според мен, но май разглеждаш само един от "каналите" на "механиката", за да се проявява този феномен. А къде е отговорността в системата, за самото й състояние, което възпроизвежда индивиди с подобен поведенчески модел - "деца с ЕГН на възрастни"

преди 4 минути, _ramus_ написа:

 

Всички казуси идват от човешкия свят. И се пораждат единствено и само сред човеците, вкл и явлението 'дуализъм'.

А всичко човешко се поражда от особеностите и качествата на нещо, което формално е наречено ПСИХИКА.

Няма казус, който да не е психично-обусловен. Няма мнение, което да не е психично-обусловено от автора си.

Няма автор, който да не се самоописва сред всичко, което той поражда. Всяко написано е автограф, при това ПСИХИЧЕН. Точно психичен.

Таман видях и предния ти пост! Напълно подкрепям тази теза. Ама не е лесно да се отработят някой "съдържания", поради силния афект, с който сме си ги "прикрили" в подсъзнанието.

преди 13 минути, kipen написа:

А къде е отговорността в системата

системата не може да носи отговорност. И никога "няма такава'. Никоя "система" не се интересува от отделния си индивид, при достатъчно числено натрупване. Колкото повече численост, за системата отделното й звено става с "все по-малко значение и важност".

Системата започва да се държи като живо същество, в което отделната личност е просто клетка - тя се заражда, системата я поддържа, за да се поддържа в баланс самата тя. Клетката загива - бива замествана. Една клетка - не е нищо за системата. Много клетки - поражда се защитен импулс и сработват механизми за възвръщане на баланса - изработват се нови клетки, например.

Въобще СИСТЕМАТА не се интересува от самата личност. Именно заради това в човека е налице  вродено качество - ИНДИВИДУАЛНОСТТА... Но това е друга тема... за други хора.

СИСТЕМАТА не се грижи за отделната си клетка повече от това тя да функционира в рамките на самата система. Ако си има нещо повече... само да не пречи на "системата". Ако почва да пречи - си има механизми, които пораждат съпротивата на цялата система и ако клетката не се "поправи' да не пречи на системата - системата я елиминира и замества с друга. Ето това е "отговорността на системата"

ИНДИВИДУАЛНОСТТА - няма място и роля за "системата". Нещо повече - дори влиза в дисонанс с нея, след определено насищане на значението и приоритета на "индивидуалността".

И вече - синтеза, в рамките на зададения казус:

Системата се интересува именно от твоето "непорастване", защото повечето са "като теб" и въз основа на числеността си те формират "нормалното" (като за според тях си).

Ако си разрешиш да пораснеш - няма как да се впишеш в "системата"... Заради това тук всеки напира да говори за всичко друго, но не и за "себе си", щото си няма идея, своя идея, няма опит, има бариери и съпротиви. Няма значение че всъщност всички приказки се пораждат именно и заради точно това 'себе си'.

преди 10 минути, _ramus_ написа:

системата не може да носи отговорност. И никога "няма такава'. Никоя "система" не се интересува от отделния си индивид, при достатъчно числено натрупване. Колкото повече численост, за системата отделното й звено става с "все по-малко значение и важност".

Системата започва да се държи като живо същество, в което отделната личност е просто клетка - тя се заражда, системата я поддържа, за да се поддържа в баланс самата тя. Клетката загива - бива замествана. Една клетка - не е нищо за системата. Много клетки - поражда се защитен импулс и сработват механизми за възвръщане на баланса - изработват се нови клетки, например.

Въобще СИСТЕМАТА не се интересува от самата личност. Именно заради това в човека е налице  вродено качество - ИНДИВИДУАЛНОСТТА... Но това е друга тема... за други хора.

СИСТЕМАТА не се грижи за отделната си клетка повече от това тя да функционира в рамките на самата система. Ако си има нещо повече... само да не пречи на "системата". Ако почва да пречи - си има механизми, които пораждат съпротивата на цялата система и ако клетката не се "поправи' да не пречи на системата - системата я елиминира и замества с друга. Ето това е "отговорността на системата"

Ето това е най-обезсърчаващият ме факт! Разбира се това е проекция/ отражение и на вътрешно "съдържание", ама някак си това качество на системата просто е доста трудно за интегриране. 

Някакъв съвет би ли дал, Рамусе?

Щото си мисля, че доста хора ги вълнува това, но някак си, на мен се падна да задам въпроса.

преди 24 минути, kipen написа:

Някакъв съвет би ли дал Рамусе?

Щото си мисля, че доста хора га вълнува това, но някак си на мен се падна да задам въпроса.

не. не бих дал съвет. Наивно е да го давам. Самата идея че се търси такъв съвет, говори за детска характеристика. Все едно "дете да попита възрастен" за съвет - как да порасне.

Детска характеристика е също че се ползват думички като "вълнува, обезсърчаване, трудно"...

Опита не може да се компенсира със съвети, дори и да бъдат последвани ясно и точно. А за порастване и израстване/развитие - такива съвети (като рецепти) е наивно да се представят. Няма значение че такива са непрекъснато в търсене, прелагане и циркулация - но именно в "системата от деца". И че всяка религия (като системна идеология) залага именно на "рецепти" как да направя живота си по-щастлив... или да направя така, че да не страдам, да не ми е тъжно, да не изживявам негативизми. Пък да останат само "позитивизмите".

Детството просто трябва да се израсне. То самото е предпоставка и подготовка за това израстване. Въпроса е - че се блокира... от всеки един, масово... и си го предават синхронно, резонансно едни на други... А точно екзистенциалните проблеми не се решават с "блокаж" да си останем всеки в главите си, а в процеса на развитието и израстването.

-----------------

Проблемът не е това че са налични 'много деца". Проблемът е, че се фантазират че са 'възрастни'. Имитират и подражават тяхната идея за 'възрастния' . Те се изгубват на кой свят принадлежат по съответствие, с това сред кой свят живеят някъде в главата си.

Това са базови проблеми и пораждат огромни бъркотии и още по-голямо "изгубване". И се довежда до криза в детския свят, а неговата численост го прави "глобален". И изход от кризата не се вижда... Дори и в сегашните промени - децата реагират по детски, съвсем примитивно... какво значение има че могат да ползват някои заучени думички, че имат фантазии, след като довеждат същите до параноичност.

Инструмента (респ фантазията, изживяванията, въображението и дори мисленето ) - както вече ШИ посочи - е само пособие. Той не извършва действието, не се интересува в каква посока - дали ножа ще отнеме живот, или ще спаси живот чрез хирургическа операция, ножа е само посредник на намерение, на отражение, на осмисляне и осъзнаване, на посока и нагласа... и още много друго, но не и ножа.

По същия начин се съотнасят и думичките, писането тук, игрите - те нямат отношение сами по себе си, а са зависими от намерение, ниво, отражение, нагласа и... липсата на осъзнаване.

Иначе и думичките ( те са като "ножа", само инструмент ) си приличат - тия на Възрастния и на Децата. Разликата не е в думичките, а в казаното/написаното с тях.

преди 2 минути, kipen написа:

Ето това е най-обезсърчаващият ме факт!

Не е така. Просто моделът на система, който се разглежда е недоразвит.Системата не е нещо отделно от съставящите я индивиди и не може да се развива без развитието на последните. И тук не става въпрос за развитието на отделни единици - по-развитите просто ще заемат по-ключови позиции свързани с функционирането на системата, но разликата между тях и останалите ако стане прекалено голяма, то комуникацията няма да е на нужното ниво и системата няма да може да функционира на нужното ниво. Ако системата е достатъчно високоорганизирана така, че всеки да изпълнява дадени функции, то несправянето на едно звено може да предизвика необходимост от пренареждане, което да засяга доста голяма част от системата. Всичко зависи разбира се за колко висше звено в механизма става въпрос. Но така или иначе всичко е в зависимост от нивото на развитие на индивида. Ясно е, че при някои позиции има пълно отъждествяване на индивида с цялото. 

преди 7 часа, kipen написа:

Ауми, ще ме прощаваш, но Ленин да разговаря с равина Ашлаг,

Ако бате ви Бойко и други политически лидери, разговарят и общуват с равини, защо Ленин да не  го е правил?

 

преди 1 час, _ramus_ написа:

Самата идея че се търси такъв съвет, говори за детска характеристика.

Когато си фокусиран върху търсещия съвет, а няма критична оценка върху собствената реакция, и доколкото вече те познавам, няма и да има подобна,

преди 1 час, _ramus_ написа:

Това са базови проблеми и пораждат огромни бъркотии и още по-голямо "изгубване". И се довежда до криза в детския свят, а неговата численост го прави "глобален". И изход от кризата не се вижда... Дори и в сегашните промени - децата реагират по детски, съвсем примитивно... какво значение има че могат да ползват някои заучени думички, че имат фантазии, след като довеждат същите до параноичност.

И въпросът се свеждаше не до психологическото обяснение за "приземяването" в реалността на "Детето". Дори, ако се търси още по-сложно, по-символично проявление на тази форма на Духа в човека, то и "ампутираната" от елементарно човешко съчувствие Мари-Луиз фон Франц, с детайлизирането й на Юнговото понятие "Puer aeternus/ puella aeterna" е достатъчна. А дефинирането като "Проблемът" на пуера, па е показателно за парадигмата й.

Кат гледам и ти си "преждевременно остарял" и си се превърнал в практичен човек, който се съобразява с условията, който касаят неговото си индивидуално развитие, и не си губи времето да се замисля на чий труд се дължат условията за състоянието на системата, и съвсем естествено избягваш да назовеш отговорността за това състояние на социалната система. Е, като не я виждаш, а само виждаш качеството на системата, няма и да търсиш отговор. Остава па да дадеш и съвет как се интегрира нещо, което не "виждаш", щото било "детска фантазия"

За да не съм празнословен в оценката си, ще ти посоча синхничността в поста на Шиниацу

преди 1 час, Shiniasu написа:

Системата не е нещо отделно от съставящите я индивиди и не може да се развива без развитието на последните.

И въпросът се свеждаше до това "Защо се е стигнало до това състояние на системата, та да има толкова "деца", ""потребяващи" системата".

Много е удобна позицията на застаряващото вече поколение, че те са си казали каквото е нужно, ама пустите "деца" не могат да вденат, а каквито са "децата" е резултата от "мъдростта на родителите", а тяхната "мъдрост" пък е продукт на "мъдростта на техните родители".

В обществена система, в дадена държава, в която "децата" се роят и не се трансформират във "възрастни", са "изпуснати юздите" на образованието, но и същевременно липсва позитивния пример от "възрастните". А това е показател и за незаинтересованост за развитието на системата от тези, които имат възможността да предават опита си - "възрастните". А това пък, от своя страна, е показател за "прекършен колективен дух", който е бил носещият фундамент за идентичността на народа в тази държава. А пък, "прекършеният колективен дух" винаги е резултат от изместване на "центъра на реално управление" извън самата държава. 

В тва отношение е показателен и необмисления пример с "тиквеното продължение на Бай Тошо" от предния пост на Ауми.

П.п. даде се пример за психологическата обусловеност на всеки казус, ама гат си живееш в изолирания свят, в който ти не си съзнателен, че и ти допринасяш като цяло за системата, също е признак на "Детето". Полетялият във фантазийният свят "puer aeternus", отразен прекрасно във формата на перфекционизираният "Малък Принц", полетял сред звездите и от тази "Космическа" перспектива да забравя, че и той като другите хора като се изсере мирише.

Диалектичността е до етапа, когато дойде и тетралектичността.

преди 37 минути, kipen написа:

Много е удобна позицията на застаряващото вече поколение, че те са си казали каквото е нужно, ама пустите "деца" не могат да вденат, а каквито са "децата" е резултата от "мъдростта на родителите", а тяхната "мъдрост" пък е продукт на "мъдростта на техните родители".

В обществена система, в дадена държава, в която "децата" се роят и не се трансформират във "възрастни", са "изпуснати юздите" на образованието, но и същевременно липсва позитивния пример от "възрастните". А това е показател и за незаинтересованост за развитието на системата от тези, които имат възможността да предават опита си - "възрастните". А това пък, от своя страна, е показател за "прекършен колективен дух", който е бил носещият фундамент за идентичността на народа в тази държава. А пък, "прекършеният колективен дух" винаги е резултат от изместване на "центъра на реално управление" извън самата държава. 

В тва отношение е показателен и необмисления пример с "тиквеното продължение на Бай Тошо" от предния пост на Ауми.

П.п. даде се пример за психологическата обусловеност на всеки казус, ама гат си живееш в изолирания свят, в който ти не си съзнателен, че и ти допринасяш като цяло за системата, също е признак на "Детето". Полетялият във фантазийният свят "puer aeternus", отразен прекрасно във формата на перфекционизираният "Малък Принц", полетял сред звездите и от тази "Космическа" перспектива да забравя, че и той като другите хора като се изсере мирише.

което всъщност разкрива че това с "въпроса и съвета" беше чисто лицемерие и обикновена игричка. И продължаваш да ме заиграваш в нея - така, заради сърбежа.

Не ме интересува нито "тая държава", нито детската градина, нито драмите по някакъв си "прекършен дух", глупостите за образованието и че било причина за проблемите, нито другите фантазии "кое било причината" на някого си, за нещо си.... при положение че същия няма нищо общо с духовността и понятието продължава да си трещи заради изтрещелите по съвсем други работи.

Вече зададох въпрос, който лекотата на вълновите ти движения, с лекота подминаха. А той е - защо детския свят не се събуди при детството си, а се занимава по форуми с фантазии по "духовности"? какви - ами "детските представи" за нещо си, дето не е от детския свят, нито от света на системата или "прекършените духове"? 

Илии пък - защо точно ТИ - като "социално и обществено ангажиран" не намериш проблемите някъде при себе си, както го правят "възрастните", а веднага си се разпрострял сред "тоя или оня, тая или оная причина". Твоят свят не е изолиран, щото не ти стиска да се изолираш. И просто не ставаш за да останеш сам... И не ми наричай това "отговорности"... щото са си точно същите - по детски.

Ама това било, онова било... а няма изход от детските проблеми, освен израстването им. Проблемите на системата са заради участниците в нея. няма някой, който да не е проблемен... просто няма. Като няма - цялата система е "проблемна", като тях. И проблемите в системата - са проблемите на "системните". Но те са упорито зареяни "някъде там", навсякъде другаде, но не и при тях си. Но иначе са много отворени да изброяват кое е детското и кое какво било и че "пак миришело същото" - и пак по детски, с изхвърлянията и имитацията на интелигентност.

ОТГОГОВОРНОСТ в моят свят се нарича когато  стигнеш до положение че системата е проблемна, защото си проблемен ти. Че от теб почват всички 'проблеми'. И че не са проблеми на системата, а са човешките детски проблеми, най-вече твоите собствени, защото нито една система не може да реши каквото и да било "отвътре в твоят вътрешен двор", а дечицата сте с някаква идея че вие сте "като набедени квартиранти" в него, а не собственици и управители. И фантазиите колко сте "самотни лодки сред безбрежни океани и бури, удавници и взаимни спасителни пояси и корабокрушенци, игрите на мъдреци, помагачи, защитници, мисио-нери и месианци, герои...

И всеки друг проблем - почва и свършва именно в главата. И понеже сте "системни" си проектирате в "системата от вас си". Няма каква система да бъде друга - освен проблемна. И като е такава няма да мрънкате, щото си е вашата и нямате избор, нито алтернатива. И нито бягство, нито лаладжийстване или чесането на сърбежи или други детинщини ще променят нещо това статукво.

преди 37 минути, kipen написа:

Диалектичността е до етапа, когато дойде и тетралектичността.

а някаква друга "лектика" - 8, 16... що да не Окталективност... или хексалектика... Б@си етапите - направо валят един след друг. Голуеми обяснения, високи изФърляния, направо гейзери - като с "математическите теории, дето..."

Бай ти "даскала' я подхвърля тая "тетралектика" още отпреди над 10 години, вкл и в Изворите.ком. Дето писа самотно в нея, сред самотните проповеди "колко е велика". И... нищо. Идат възрастовите кризи и цялото дракане и дрънкане, с изхвърлянията... почват назад... Назад - до детинщините, дето са маскирани, с илюзиите че са като за "възрастен".

преди 6 минути, _ramus_ написа:

което всъщност разкрива че това с "въпроса и съвета" беше чисто лицемерие и обикновена игричка.

Сори, че го приемаш така, щото наистина исках да разбера как да огранича "прекалената" ми на моменти съпричастност към чуждото страдание. Виждал съм, а и съм страдал от лицемерно представено страдание на хора, които последствие, като се развият събитията, неминуемо "лъсват" лъжите им, а не ми стиска да ги "слупотесам", но пък съм виждал, че го преживяват, ама се спукват да ми се мазнят да им дам пак по-лесно парче от обществената баница, щото ми се налага да контролирам това! 

Но се сблъсквам и с истински страдащи хора. А като правя анализ на системата, има толковва недостатъци водещи до подобно страдание, които виждам и имам проблем с Приемането им за естествени. Не мога да се примиря с това!!! За това исках съвет как се интегрира това!!! Ама май, в нагласата си за критика, "ловиш други инфо канали".

Но все пак, явно в яростната ти критика, все пак ми даде некви насоки, Благодаря!

П.п. не съм подминал констатацията ти за акта на съзнателното наблюдаване и манифестирането на материята. Знам, че този квантовомеханичен феномен е в основата на мирогледа ти и определя до голяма степен поведенческата ти стратегия. За това и подпитах чрез констатацията ми, че всички елем.частици проявяват вълнови свойства, ама ти го подмина...

 

преди 3 часа, _ramus_ написа:

системата не може да носи отговорност.

Избяга от въпроса за да можеш да си надрънкаш наизустения "User Manual". Въпросът беше за отговорността В системата, а не за отговорността НА системата! Системата сама по себе си може и да не носи отговорност, но всяка една система се състои от отделни индивиди, които носят съвсем конкретна отговорност за правилното функциониране на системата. Правилното функциониране на всяка система се дефинира още при създаването и. И когато определени части от нея, пречат на правилното и функциониране, те се подменят с качествени. Това важи за всички системи- политически, обществени, технически... всякакви!

преди 13 минути, Belhor написа:

всяка една система се състои от отделни индивиди

това са глупости и ти нямаш дори основи за думичките които ползваш. Първо прочети какво означава думичката "ИНДИВИД", а и от същата произлиза думичката "ИНДИВИД-ДУАЛИСТ, индивид-дуалност. Щото тия общи понятия, дето ги редиш вървят за кръчмата и тия около масата.

Всяка една система е сбор от личности, не от индивиди. Личностите са формирани именно от системата. Няма как да бъде иначе.Няма как "детската" система, да е съставена от индивиди, макар че дори и да се приеме хипотетично - личностите с "детски ъкъл" в нея щяха да са отново със същите проблеми, защото тия проблеми са проблеми на етапността и растежа. И трябва да се преминат. Който не ще - си стои така проблемен. И така през кризи... докато не му дойде "друг ъкъл" и нянакви остатъци от кураж

Индивид - значи че е минал отвъд личностното си социално задаване и определяне. Заради това е тая думичка, а не да си правиш традиционните гаргари  заради неграмотия.

Останалото след цитираното горе - е просто поредица от заучени клишета, чрез принципни положения. Вечния проблем на дечицата, дето са с идеята колко са големи, велики, важни и значими... щото няма как да не са и щото много им трябва да е така.

Гле'ат филми, клипчета и се дракат и въздигат по сайтове, форуми колко са правни и как точно от мераците им зависи всичко в "системата".

Иначе - имало принципи - системата, индивиди, дето те да сменяли, като не можели да носят отговорност, щото децата имали права и само те имат права и системата е направена само според тях си и щенията им.

Ти си никой в тая "система". няма как да си някой, защото всичкото с което мериш света, си го получил именно през системата на принципа - щот така ми е по-лесно и точно тва ми требва.  И системата ще дава основи, но тия, дето ще ползват основите, за да се развият и сами да си направят такива "основи" и после да надграждат... пак да сменят и пак да надграждат... Мнееее - що да се бъхтя - аз имам права и ще си играя колко съм велик в някаква си система. И отговорностите в нея ще са само за всеки друг, но не и за мен. Щото глей колко много й давам на системата - одъ на раотъ, глеам дица, бъхтам жинъта кат ни мъ слушъ и пия с аверите в кръчмата, ма си плащам и дан'цити де - кво друу искът.

преди 23 минути, _ramus_ написа:

И продължаваш да ме заиграваш в нея - така, заради сърбежа.

Не ме интересува нито "тая държава", нито детската градина, нито драмите по някакъв си "прекършен дух", глупостите за образованието

Тук е моментът да добавим друг поглед. Хомо луденс= играещият човек. Да си възрастен е крайно положение- опитен и знаещ всичко. Да си играещ е смелост, при която си винаги си на път, израстваш, но никога не си авторитет за другите.

преди 10 минути, Търсещ истини написа:

Да си възрастен е крайно положение- опитен и знаещ всичко

това "поглед ли е"? Крайно положение - за кого и според кое. Голема смелост е това - играещия. най-смелия... направо мерна ениница за "смелите'.

Да си смел, означава че думите дето ги пораждаш имат смисъл и се връща при теб. Думички с игрички... са просто игрички на Играещи и думите са просто инструменти за играта им. Да си играеш с нещо си... го може всяко "дете", нито е умение, нито е развитие - ако не се излиза от игрите. 

При децата играта е част от израстването - влизат във взаимнодоговорен филм, слагат си условия, изживяват се по сценариите... Това е отработване и част от растежа. Но отиват на училище и се налага да засаждат дървета по трудово. В смисъл - налага се да спират с играта на нещо си, излизат... Докато пак влезнат, но пак излизат. И пак са деца... докато чрез игрите придобият умения за "онова отвъд игрите". Не само при хората е така - всички висши бозайници имат поведение на "игри" при малките. Но само при хората е "психично обусловено" и в главата си никога не излизат от "играта и заигравките".

преди 1 минута, _ramus_ написа:

това "поглед ли е"? Крайно положение - за кого и според кое. Голема смелост е това - играещия. най-смелия... направо мерна ениница за "смелите'.

Това е смелостта, да те считат недорасъл, драги.

преди 5 минути, _ramus_ написа:

това са глупости и ти нямаш дори основи за думичките които ползваш. Първо прочети какво означава думичката "ИНДИВИД", а и от същата произлиза думичката "ИНДИВИД-ДУАЛИСТ, индивид-дуалност. Щото тия общи понятия, дето ги редиш вървят за кръчмата и тия около масата.

Всяка една система е сбор от личности, не от индивиди. Личностите са формирани именно от системата. Няма как да бъде иначе.Няма как "детската" система, да е съставена от индивиди, макар че дори и да се приеме хипотетично - личностите с "детски ъкъл" в нея щяха да са отново със същите проблеми, защото тия проблеми са проблеми на етапността и растежа. И трябва да се преминат. Който не ще - си стои така проблемен. И така през кризи... докато не му дойде "друг ъкъл" и нянакви остатъци от кураж

Индивид - значи че е минал отвъд личностното си социално задаване и определяне. Заради това е тая думичка, а не да си правиш традиционните гаргари  заради неграмотия.

Останалото след цитираното горе - е просто поредица от заучени клишета, чрез принципни положения. Вечния проблем на дечицата, дето са с идеята колко са големи, велики, важни и значими... щото няма как да не са и щото много им трябва да е така. Иначе - имало принципи - системата, индивиди, дето те да сменяли, като не можели да носят отговорност, щото децата имали права и само те имат права и системата е направена само според тях си и щенията им.

Въртиш- сучеш и все към "личностите с детски акъл залиташ". Индивид е всеки един, личност е индивид надмогнал индивидуалните си дефицити. Научи го тоя български, че лъжеш неграмотните с пасквилите си. Че пък после и математика за 3 ти клас те чака.

Детската градина не е система. Тя е детска градина- част от система, в която децата са гости. И разбира се че не всяка система се състои от личности, много системи дори не се състоят и от части, а от уравнения например. Които отговорно изпълняват своята част от задачите, за да работи тя правилно. Така че драги, всяка една система всъщност е съвкупност от добре разпределени отговорности! Отговорност В системата!!! В противен случай може да бъде потърсена отговорност НА системата, което означава тя да бъде изхвърлена като неработеща.

преди 44 минути, Belhor написа:

Индивид е всеки един, личност е индивид надмогнал индивидуалните си дефицити.

ох, душица. Ма здравата ги е надмогнал... Ма какви глупости ръсиш, точно като в "оная тема" де... Прескачаш от ник на ник... и "надмогваш дефицити отсякъде" - като Хамлет на Гьоте, майнишкия гугъл и ритуалните "ритания" по форуми и темички. Направо си "пример" за надмогванията на дефицити.

преди 44 минути, Търсещ истини написа:

Това е смелостта, да те считат недорасъл, драги.

добре, щом казваш. няма по-смели от тия, дето ги считат (кои? ) за недорасли.

Едно дете е просто в "детски етап" от развитието си. Странно - според кого е "недорасло"?

преди 44 минути, Belhor написа:

В противен случай може да бъде потърсена отговорност НА системата, което означава тя да бъде изхвърлена като неработеща.

Изхвърлена - от кого бре. Как уравнението ще изхвърли математиката? Как рибката ще си смени сама водата в аквариума... или в морето? Как новородено ще си сменя то само родителите, или пък "ще им търси отговорност" - щото не "функционират по неговото ок"?

И не - просто напираш да се играеш на интелигент, докато си внушаваш колко си велик спрямо "системата".

Системата с нищо не ти е длъжна. Ти в нея си обикновено нищо. Ама - съвсем обикновено. Една обикновена "безименна клетка, някъде из далака", сред няколко милиона като теб - по цвят, функции, качества и роля. Част от микрона, сравнена със 170 см (примерно) Нещо си дето се смята за "едно" сред система от "много милиони".

Именно заради този "дефицит" се напъваш по форумите. И именно по форумите, щото заигравките чудесно вървят в тях. Иначе си много велик, много важен, направо правиш системи, разваляш ги, сменяш ги, конструираш ги... докато не ти изнася. Направо вселената смени, че и тя, мамка й... само ти "намига" с кофти жестове.

И вземи стани от тоя гейминг, че се изпростява от толкова игри. А накрая все трябва да спиш и да ходиш на работа, или пък друго... Докато пак седнеш пред монитора и се потопиш в гейма и нужната си роля и място да си велик, важен, мъдър и героичен. Особено с няколко аверчета от 'сходния отбор"  - мрънкачи и революционери в едно, всеки от всеки по-велик, сред някаква си 'система' дето да си играете да сваляте, нареждате и подбирате - щото системата не била достатъчно "отговорна" спрямо вас.

Добре че се налага да ходите в тоалетната и по физически нужди, а не само по виртуални.

Айде дървения философ съвсем заряза темата и пак започна да обсъжда участниците в нея. И да изтрещи както винаги. Как уравнението щяло да изхвърли математиката??? Ами да кажем че имаме грешно уравнение в дадена система. Това ще доведе до сгрешен резултат на цялата система. Кой ще изхвърли системата ли? Този който я ползва, ако този който я е създал не успее да намери грешката. На ползвателя, неработеща система не му трябва!

Както се е случило и при теб душко, едно грешно ( или няколко) уравнение те е накарало да изхвърлиш математиката от собствената си система. За твое нещастие, това спира базисни функции на Главния процесор. Това от своя страна е причината да наизустяваш, а не да научаваш дадена... философия дори.

 

преди 1 час, _ramus_ написа:

...

 

 

Каквото и да е надрасъл човек, винаги му остава още много за надрасване. Особено ако си е поставил висок идеал. Кой какво бил надмогнал, ама другия защо още не го е направил... без изобщо да става ясно дали и защо изобщо това е нещо положително... Но и да е, другият не е задължително да е на същата вълна и да е в период в който да го интересува същият проблем. 

Много често се случва някой който е (или си мисли, че е) постигнал нещо, просто да спре да търси повече, оставайки да лежи върху "лаврите си". За такъв човек понякога може да е успокояващ контрастът с другите. 

преди 2 часа, Търсещ истини написа:

Това е смелостта, да те считат недорасъл, драги.

Смелостта е да си поставиш високи цели и да ги следваш с всички сили. Другите не е изключено да те сметнат за неуспял, защото те самите са постигнали своите си постни стремежи... А дали хората нямащи идеал всъщност не се страхуват от вероятния провал при невъзможността да го следват и реализират? ... 

преди 24 минути, Shiniasu написа:

Каквото и да е надрасъл човек, винаги му остава още много за надрасване.

Ооо, в случая ставаше въпрос за най- обикновени дефицити, като надрасването им по- скоро означава да живееш с тях, без да им позволиш да се превръщат в комплекси. Нещо като свикване.

преди 36 минути, Shiniasu написа:

Много често се случва някой който е (или си мисли, че е) постигнал нещо, просто да спре да търси повече, оставайки да лежи върху "лаврите си". За такъв човек понякога може да е успокояващ контрастът с другите.

Според мен "успокоението" в "контрастът с другите" на такъв човек не е причината за проявяваното поведение. Чисто защитен механизъм е за прикриване от очите на другите, ама не се осъзнава това., Мотивация, почти изцяло произтичаща от подсъзнателни "несмлени" съдържания, до които обаче няма почти никакъв съзнателен достъп, а и интуицията е потисната, поради придобилото огромни размери его, което вече се идентифицира с количеството знание, но не и с качеството на това знание.

Често се сблъсквам с такива хора, но рядко са високо образовани, а иначе имат остър ум, ама разумът като качествена проява на функционирането на ума не е развит, поради едностранчивост. За сметка на това имат силно развита воля , но проблемът им, "успокоението в контраста" идва, когато са загубили цели, към чието преследване да се впуснат. И така "започват да смучат" внимание, чрез индуциране на драми. Дали с преекспониране на властта, до която често се домогват с лекота, дали с излишно иронизиране, а най-кофти варианта е когато и власт нямат - тогава могат да стигнат и ниво "махленски клюкарки"!

Аз, самият съм попадал в "клопката" на подобна идентификация на Аза.

преди 4 часа, _ramus_ написа:

преди 4 часа, Търсещ истини написа:

Това е смелостта, да те считат недорасъл, драги.

добре, щом казваш. няма по-смели от тия, дето ги считат (кои? ) за недорасли.

Едно дете е просто в "детски етап" от развитието си. Странно - според кого е "недорасло"?

Да. Отмятам се.

преди 20 часа, Aumi написа:

Ленин. За такава държава на справедливостта са мечтали всички поколения угнетени. Фабриките, заводите, земята ще преминат в ръцете на работниците и селяните. Ще създадем наша народна милиция, народна червена армия, партията ни ще се нарича комунистическа партия на работниците и селяните, борещи се за свобода, равенство и независимост на угнетените по целия свят.

 

ТИХ СТОН НА ВЪЗТОРГ СЕ ПРОКРАДВА СРЕД СЛУШАТЕЛИТЕ.

 

РАВ АШЛАГ ВДИГА РЪКА.

Ленин. Да, другарю в религиозно облекло.

Рав Ашлаг. Много са ми близки идеите ви.

Ленин (към всички). Обикновено ме посрещат с кучета, и нашите попове, и вашите равини!

Рав Ашлаг. Вие говорите за братство, равенство, любов. Няма нищо по-висше от това.

 

Откъс от киноромана "Кабалист" на Семьон Винокур

 

 

 

https://www.faceook.com/naukatakabala

 

Вече ми се изгуби бройката от коя страна разглеждаш религиите.Обаче преди време  те посъветвах да разглеждаш критично източниците, които посочваш.

Защото тази среща на Ленин с рабаи даян  Йехуда Ашлаг ,никога не се е състояла. Повтарям, никога !!!  Ашлаг е роден в Полша. Емигрира в Исраел . Единственото възможно място за среща между двамата е в Лондон. Поради обаче разминаване в годините на пребиваванито им там и тази възможност отпада. Рабаи Ашлаг е по известен като Баал аСулам / Владетелят на стълбата/ и неговото творчество и дейност е насочено изключително към Кабала. Той е най-великия кабалист на всички времена. Той е бил и социално насочен човек и наистина е поддържал идеите на работническото движение, но срещите му са били изключително в Исраел и са отбелязани всички такива с известни дейци, но Ленин не е сред тях. Сред тях са Давид Бен-Гурион, Залма Шазар, Моше Садех, Хаим Арлозоров, Моше Арам, Ме'ир Яари, Яаков Хазан, Дов Садан и великият поет Хаим Нахман Вялик.

http://www.kabbalah.info/bg/библиотека/баал-асулам/баал-а-сулам

 

Не знам каква е целта ти  и какво подкрепяш с този си пост ,но е поредният несериозен. Така тежест в дискусия не се продобива. Ясно е,че темата на романа е среща на три поколения, но автора е наблегнал ,че тази среща е телепатична , а не реална. Още с  първия израз на Ленин :"Да, другарю в религиозно облекло." времето спира  и е ясно,че става въпрос за нещо, което е едно голямо нищо.

 

 

преди 19 часа, Търсещ истини написа:

Рави не ми направи добро впечатление.

Има си хас да ти направи. Твоите словесни еквилибристики и всеизвестно  вече празно дърдорене, подкрепено  с активното ти незнание и непознаване на източниците които коментираш срещу човека , който единствен в света е достигнал 125-степени на духовно просветление.

 

преди 17 часа, Търсещ истини написа:

Ето това ме подразни у автора- Винокур. Той си противоречи в думите на рави.

нов смях. Няма цитирани думи на автора. Има "цитирани" думи на Ленин и рабаи Ашлаг.В този "диалог", автора си мълчи. В крайна сметка трябва да уточниш :кой не ти харесва автора или рабаи ?Хубаво е да  опиташ да насочиш другаде въображението си. Тук в религиите се излагаш яко.

----------------------------------------------

Поредната партенка, която така ентусиазирано обедини празните дърдорковци. Произволни вярвания, подкрепени с нула доказателства, изсмукани от пръстите и никога непотвърдени от действителността  . Ако някой очаква в този смисъл смислени дискусии жестоко се лъже....