Премини към съдържанието
  • Добре дошли!

    Добре дошли в нашите форуми, пълни с полезна информация. Имате проблем с компютъра или телефона си? Публикувайте нова тема и ще намерите решение на всичките си проблеми. Общувайте свободно и открийте безброй нови приятели.

    Моля, регистрирайте се за да публикувате тема и да получите пълен достъп до всички функции.

     

Препоръчан отговор


преди 8 часа, Shiniasu написа:

Да, затова някъде се съветва да бъде избран наистина висок

не, не е това. Ще пробвам с други думи:

не е въпросът до "сравнението с висока летва". . Имам предвид нещо съвсем вътрешно като проблемен казус, генериращ самозаблуда.

Парадоксът на огледалото... е нещо което изведох преди години. Сам го нарекох така, макар че това е фраза, с която други обозначават друго явление (макар че е доста сходно).

Моето значение на фразата е не е до сравнението с външен модел. Става въпрос за явление, което съпътства самостоятелното опознаване на света и всяка екзистенция.

Давам един страничен пример, нямащ нищо общо с будизма. На младини темата за секса и оргазма я бях избрал за важен лакмус за опознаване - както на мен си, така и на всеки, който беше около мен, с достатъчно широки граници за да ми се довери на анкетата и подмине естественото защитно табу. И се сблъсках за първи път там, с този феномен. В примера става въпрос условно за жена, която беше на възраст 35+ и разказа че в младите си години е била доста разкрепостена сексуално. Според нея тогава имала оргазми без проблеми - как да има идея за силата и разновидностите на оргазмите, дори и да експериментира.... И става въпрос че в един момент, при един акт с "нов човек" за първи път открила че имало и други видове оргазъм, както по сила, така и по усещания... Чак тогава си дала сметка че изживяванията дотогава били не точно такива, каквито тя ги мислила години наред - защото вече е налице переспективата на различна опитност. Вече от нея, на предишната е лесно да се сравни, но докато не е налице "другата точка" за сравнение - няма ориентир и самозаблудата е налице, бетонирана с твоята сигурност че си изпитал, че го доказваш многократно, че е валидирано ...

Исках да кажа с това - няма значение дали жената би имала "учител" - - става въпрос за едно от ограниченията на личния опит. Дори и с медитация, колкото и да се "постигат" различни резултати, можеш с лекота да си ги нагласиш. Дори и да е налице страничен учител, критерии - отново са налице самозаблудни капани, защото вътрешните усещания, изживявания, състояния - са вътрешни и всичко се свежда до вътрешни процеси. Субектът е единствения, който му е даден ПЪЛЕН ДОСТЪП (до себе си ).

няма значение дали едно учение задава "висока летва",. Няма как да учиш за твоите състояния. Няма кой да ти казва ТИ КОЙ СИ - въпреки че толкова много хора настояват че "те познават". Те те заблуждават и заблудата пристига до теб самия. И е неизбежно, защото все пак живеем сред социум и се формираме в него като личности и идентичности.

преди 8 часа, Gabriel Bicana написа:

даже на мен си ми пределно ясен,

ма разбира се - всичко и всички са ти пределно ясни. А тоя рамус - най-вече. Будизма - също... Браво на теб!  :)

така - както и да е.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 19 минути, Gabriel Bicana написа:

Абсолютно уважение към Теравада, от моя страна. 

Разбира се. Един голям тибетски учител казваше, че е правилно да говорим за тези учения като за "коренната колесница"  или мулаяна (от санскр. mula, मूल बंध, т.е. корен или източник), а не като за "малката колесница" (хинаяна).

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 25 минути, _ramus_ написа:

ма разбира се - всичко и всички са ти пределно ясни. А тоя рамус - най-вече. Будизма - също... Браво на теб!  :)

така - както и да е.

Споко, няма проблем. Както казах всичко е, в рада на нещата. 

Знам аз, нищо не знам даже. Аз съм най глупавия, нищо не мога да науча. Само хабя въздуха, да го дишам. Изък че съществувам. Понякога не мога да се понасям чак. 😂😂😂

преди 7 минути, dagpo19 написа:

Разбира се. Един голям тибетски учител казваше, че е правилно да говорим за тези учения като за "коренната колесница"  или мулаяна (от санскр. mula, मूल बंध, т.е. корен или източник), а не като за "малката колесница" (хинаяна).

Да така ги наричат, голямата и малката колесница. 

Но ваджраяна е най директния и бърз метод, с него може да се постигне просветение в един живот. 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 10 часа, Gabriel Bicana написа:

Невежеството е незнание на най важното, а именно как да се отнаяш към себе си.

Това за мен пък е доста елементарно, т.е. отношението към себе си. Ти или заставаш зад някой или се оправяш сам. Ако избереш първото, то трябва да проявиш търпение. Ако избереш другото, то трябва да се лишиш от нещо. Едното е лесно, а другото трудно.

Невежеството според мен е в неспособността да вземаш решение. Чакаш друг да решава вместо теб, но да имаш същите облаги.

В основата е да се подчиниш или не. В основата е да осъзнаеш (груба дума) дали има смисъл от страдание и/или лишения. Съблазън (лукавост) или прочие винаги има под формата веднага, сега, всичко най-хубаво, колкото повече по-хубаво  се шири и определено нисшите души се поддават на това изкушение. В това се състои греховността.

За да се освободят въпросните нисши души обаче има различни способи. Много трудно е една "профилира" душа да тръгне по "правилната пътека". Там метода "морков/тояга" не е удачен. Все пак човек не е животно което да дресираш. ;) Затова и се налага почистване на неговото съзнание. Един от способите е хипнозата. Доста коварен метод. Той доста се използва обаче. Другия е да научиш човек да медитира. Удачен метод, но въпросния трябва да се наблюдава и направлява докато човек не се научи да влиза и излиза от това състояние самостоятелно. В България има доста различни школи, които предлагат начини за усвояване на този метод, но до колко са добронамерени и до колко са можещи въпросните гуру-подобни, а?!

Живеем във времена където сектантството е на мода. Да се чуди човек кое не е такова ... Някои умишлено правят дезориентация. Защо, а?!

Да се подвеждат невежи хора е признак на ниска култура. Да, но да не забравяме нисшите страсти все пак. ;) 

Сблъсквал съм се с хора, които до тридесет годишна възраст са били атеисти и в даден момент са ставали до безкрайна степен набожни. Това е феномен не само в България, а и в цял свят бих се осмелил да твърда. Понякога личната драма с която човек се сблъска не подготвен го запраща в дебрите не на невежеството, а на предразсъдъците. В основата е, че моментното страдание не се изживява, а се пре-пре-живява отново и отново. Изваждането на такива хора от унеса е трудно и изисква доста време.

Една от способностите на човек е способността му сам да се превежда към хипноза. Някъде му викат да се самовнушава.

Прощавайте, че показвам моето невежество, но спрямо моите разбирания човек е вид "хардуер" в който някой му е вкарал "софтуер" още в процеса на изграждането му като вид същество в утробата на майката. Ако майката е подложена на вид стресови ситуации, то човек се ражда с готов набор от предразсъдъци. В последствие въпросните се или увеличават или запазват до момента в който индивида не започне сам да разсъждава, т.е да се осланя на рационалното. Чак след време се явява и ирационалното. ;) Дали въпросното ще се формира от света или в следствие на наследство от своите родители е друга тема.

Няма нищо лошо в хаоса, но да намериш красивото в него е въпрос на умение което не всеки научава. Хората са по-склонни да ползват определен ред и порядък. Всичко се свежда да вземеш своя избор и не съжаляваш за въпросния, а когато си сгрешил, не да си признаеш, не да се предадеш, а да надживееш своето падение и продължиш, не да търсиш и прочие причините за грешките си, а си понесеш отговорността за същите. Когато приемеш въпросната отговорност, то ти вече си на стъпка от истината. Колкото и да бягаш от своята отговорност, то тя ще те гони до дупка. ;) 

Та, какво беше, един християнин поспами в тема за любопитни будисти ... :) Детско пак изпълнение, но е така ... :) 

Дали съм Ви попречил или не ... хм ... какво да се прави ... освен другото ... обичам и да философствам, т.е. да набирам някакъв "софтуер' ... :) Който иска може да го пусне на неговия "хардуер" ... :) Дали е вреден, хм ... само Бог знае ... :)  

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 2 часа, iИ.дИоNд.Ni написа:

та...един християнин да поспами в тема за любопитни будисти ...

преди 2 часа, iИ.дИоNд.Ni написа:

е признак на ниска култура.

И християнин не сте. Просто спамер

преди 2 часа, iИ.дИоNд.Ni написа:

обичам и да философствам,

преди 2 часа, iИ.дИоNд.Ni написа:

Детско пак изпълнение, но е така ...

преди 2 часа, iИ.дИоNд.Ni написа:

да не забравяме нисшите страсти все пак.

ма как ще ги забравяме - вие сте им чудесен изразител и ги напомняте непрекъснато. Така сме спокойни всички че "няма да ги забравим".

Вие сте единствения който може да нарече всичко това 'философстване', с което става ясно че и от философия си нямате понятие - точно както и от християнство, психология, програмиране, хардуер и софтуер. Но във всичките тия вие имате претенции и си ги "философствате" така... на по спам. Пожелавам ви да се разгърнете и в теми за квантова физика, молекулярна генетика, неврофизиология. Не е трудно, и като лек за самота всичко може да свърши работа.

Но да - ниските страсти не трябва да се забравят...


Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 10 часа, Gabriel Bicana написа:

Но ваджраяна е най директния и бърз метод, с него може да се постигне просветение в един живот. 

Буда според легендата също е постигнал просветление за един живот без да следва ваджраяна. Така излиза, че е важен човекът, а не методът.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 5 минути, Shiniasu написа:

Така излиза, че е важен човекът, а не методът.

Според мен - винаги, при всички положения. Подходящ "узрял" човек, може да създаде нов метод (както и е ставало, става и ще става). Струва ми се че едното е производно на другото и не е трудно да се поставят кое, на кое е. Друг е въпросът че методът... служи на други, които като го 'следват'... Но зад, под и над всичко - стои човекът.

Методът - е израз на сбор от принципни положения, като съкратената формула на квадратното уравнение, като условно изведен начин за решаване на дадени задачи и търсени резултати. Нещо като "алгоритъм"... но човешкото развитие не е математика. И намесата на идеологията...

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 6 минути, Shiniasu написа:

Буда според легендата също е постигнал просветление за един живот без да следва ваджраяна. 

Не става дума за легенди, а за информация, която се съдържа в различни източници, т.е. в сутра и в тантра. Там са дадени различни обяснения. Но колкото и различни да са те, то съвпадат в едно и то е, че Гаутама Сидхартха не е постигнал просветление в ЕДИН ЖИВОТ, а след като е следвал пътя на бодхисатва в течение на ЕДНА КАЛПА. Животът, в който постига просветление в Бодгая и бива наречен Буда Шакямуни е кулминацията на пратиката му, която обхваща хиляди прераждания, в които е следвал дхарма. 

преди 14 минути, Shiniasu написа:

Така излиза, че е важен човекът, а не методът.

Важно е методът да съответства на капацитета и предразположенията на човека. В този смисъл, няма най-висш или най-бърз метод. Ако за един практикуващ е добре да следва пътя като монах или като Миларепа, то това не означава, че същото важи за всеки друг. Учение като ваджраяна предполага определен тип предразположеност, както и учение като Дзен или Теравада. Ако човек няма такава предразположеност, то методите ще са безполезни за него.

преди 28 минути, _ramus_ написа:

 Но зад, под и над всичко - стои човекът.

Разбира се.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 26 минути, dagpo19 написа:

Важно е методът да съответства на капацитета и предразположенията на човека. В този смисъл, няма най-висш или най-бърз метод. Ако за един практикуващ е добре да следва пътя като монах или като Миларепа, то това не означава, че същото важи за всеки друг. Учение като ваджраяна предполага определен тип предразположеност, както и учение като Дзен или Теравада. Ако човек няма такава предразположеност, то методите ще са безполезни за него.

Това е така. Проблемът е, че често грешим в преценката кои методи са удачни за нас към момента. Да оставим настрана, че често сме склонни да обявяваме "нашия" метод като панацея за всички. 

преди 29 минути, dagpo19 написа:

Не става дума за легенди, а за информация, която се съдържа в различни източници, т.е. в сутра и в тантра. Там са дадени различни обяснения. Но колкото и различни да са те, то съвпадат в едно и то е, че Гаутама Сидхартха не е постигнал просветление в ЕДИН ЖИВОТ, а след като е следвал пътя на бодхисатва в течение на ЕДНА КАЛПА. Животът, в който постига просветление в Бодгая и бива наречен Буда Шакямуни е кулминацията на пратиката му, която обхваща хиляди прераждания, в които е следвал дхарма. 

Да, знам че не е за един живот. Също както и Миларепа. Той си е имал знанията и уменията. Да, причинявал е вреда, но в последствие сам осъзнава колко безсмислени са били действията му. Иначе Марпа едва ли е щял да му обърне внимание. Ще направя един паралел с християнството където се говори за горещите, студените и тези, които не са нито от едните, нито от другите. Не знам кой как ще го разбере, но ясно е казано, че последните са в най-тежка позиция.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 47 минути, Shiniasu написа:

Буда според легендата също е постигнал просветление за един живот без да следва ваджраяна. Така излиза, че е важен човекът, а не методът.

Това е правилния отговор, що се отнася до Буда. 

 

преди 27 минути, dagpo19 написа:

Не става дума за легенди, а за информация, която се съдържа в различни източници, т.е. в сутра и в тантра. Там са дадени различни обяснения. Но колкото и различни да са те, то съвпадат в едно и то е, че Гаутама Сидхартха не е постигнал просветление в ЕДИН ЖИВОТ, а след като е следвал пътя на бодхисатва в течение на ЕДНА КАЛПА. Животът, в който постига просветление в Бодгая и бива наречен Буда Шакямуни е кулминацията на пратиката му, която обхваща хиляди прераждания, в които е следвал дхарма. 

Но относно методите, не съм напълно съгласен. 

преди 33 минути, dagpo19 написа:

Важно е методът да съответства на капацитета и предразположенията на човека. В този смисъл, няма най-висш или най-бърз метод. Ако за един практикуващ е добре да следва пътя като монах или като Миларепа, то това не означава, че същото важи за всеки друг. Учение като ваджраяна предполага определен тип предразположеност, както и учение като Дзен или Теравада. Ако човек няма такава предразположеност, то методите ще са безполезни за него.

Разбира се.

Да, до накъде на теория може и да си прав. Но, няма безполезен метод, всичките са полезни и действат. Да има хора с предразположеност за който един или друг метод, ще е по ефикасен. Но това не значи че, няма да има ефект дори и да се захване с метод който не е най удобен за него. Може да му е по трудно да го усвой и приложи, но всеки може да научи всеки метод. Защото методите са перфектни, техните, практиките са усъвършенствани от безброй практикуващи, и са развити така че да помагат на всички. Проблемът никога не е в учението, и даже не е в способностите на учениците, всички имаме еднакъв потенциал. Въпросът е в убеденоста във нуждата да се практикува, мотивацията, аз поне така мисля. 

преди 3 минути, Shiniasu написа:

Това е така. Проблемът е, че често грешим в преценката кои методи са удачни за нас към момента. Да оставим настрана, че често сме склонни да обявяваме "нашия" метод като панацея за всички. 

Да, знам че не е за един живот. Също както и Миларепа. Той си е имал знанията и уменията. Да, причинявал е вреда, но в последствие сам осъзнава колко безсмислени са били действията му. Иначе Марпа едва ли е щял да му обърне внимание. Ще направя един паралел с християнството където се говори за горещите, студените и тези, които не са нито от едните, нито от другите. Не знам кой как ще го разбере, но ясно е казано, че последните са в най-тежка позиция.

Защо грешим в преценката за себе  си? Защото се надценяваме, мислим се за нещо повече от което сме. И вместо да започне от началото, човек например с шамата, започва направо с тумо медитация. Защо се надценяваме? Защото се мислим за много интелигентени, иска ни се много да сме. Защото интелекта играе много лоша шега, в контекста на практиката имам предвид. Както казах, всички методи и ученията перфектни, в тях няма проблем. Проблем е в невежество, незнанието за точно това важно нещо в нас самите, което те ти помагат да реализираш. 

Относно Миларепа, ваджраяна и тантра. Той е типичен пример за силата на ваджраяна, как може да се извърви пътя в един живот от 0 до 100. Без да имаш кармични предпоставки. Напротив даже, от много дълбоко невежеството и вредно съществуване, до пълно просветление. 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 20 минути, Shiniasu написа:

че често сме склонни да обявяваме "нашия" метод като панацея за всички. 

или пък последователят - да се идентифицира с метода, като за това основна роля има идеологичния аспект.

за пример - нали вече видяхме как някои ... списващи се обявиха за мадхямици... Нямало техен аз, това било илюзия... Подобно е налице и от други списващи, по някои други "религиозни теми".

Това е примерът как последователят се идентифицира с метода. Все пак - б удизмът, по практическата си същина, е система от методи. Налични са и други методи, различни от будизма. Но друго си е да се представиш като "будист", като повтаряш и пействаш будистки слова. И да - същия вярва че именно "методът" който следва, е панацеята за всичко и всички... или пък си вярва и в други илюзии... но за вярващия в тях са "истина"(та му).

Разделенията на различните типологии ИСТИНА, която Камен направи по-горе... също са концептуални, с познавателна цел и границите между тях са доста относителни. Но пак - зад всичко стои ЧОВЕКА. Няма човек - няма да ги има "истините", защото на вселената няма защо да са й нужни такива.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 15 минути, _ramus_ написа:

или пък последователят - да се идентифицира с метода, като за това основна роля има идеологичния аспект.

за пример - нали вече видяхме как някои ... списващи се обявиха за мадхямици... Нямало техен аз, това било илюзия... Подобно е налице и от други списващи, по някои други "религиозни теми".

Това е примерът как последователят се идентифицира с метода. Все пак - б удизмът, по практическата си същина, е система от методи. Налични са и други методи, различни от будизма. Но друго си е да се представиш като "будист", като повтаряш и пействаш будистки слова. И да - същия вярва че именно "методът" който следва, е панацеята за всичко и всички... или пък си вярва и в други илюзии... но за вярващия в тях са "истина"(та му).

Разделенията на различните типологии ИСТИНА, която Камен направи по-горе... също са концептуални, с познавателна цел и границите между тях са доста относителни. Но пак - зад всичко стои ЧОВЕКА. Няма човек - няма да ги има "истините", защото на вселената няма защо да са й нужни такива.

Симптомите които описваш, са точно такива и това се прави от много хора. Но това не е каквото трябва, това си е една игра на ума, както всичко останало което прави човек. Не се различава с нищо от неосъзнстата активност и автоматизация на неежия ум, който не се съобразява какво си причинява. Той не осъзнава какво прави, такъв човек просто замества обектите, но не и начина по който се отнася. Дали ще караш ферари или ще "караш" духовността, е едно и също. Страстта, желаните, вкопчването, са същите както към джантите, газовото както към духовната наслада и слава. Много хора не разбират това и си мислят, че като са силно убедени, значи че е правилно. Но да си убеден само не е достатъчно, важното е да си правилно убеден. А правилно убеден е човек който е преценил правилно, което се е убедил правилно. А това без разбиране за нуждите необходими за правилно развитие, няма как да се разбере. И за това си остава само една игра, но без никакъв ефект. Просто поредното нещо с което ума замества и се ангажира и занимава излишно. 

Такива дела се наричат, не плодородни, не водещи до просветление. 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
на 20.02.2020 г. в 21:24, dagpo19 написа:

По-нататък  майтри и каруна имат за обект феномените, а накрая нямат обект. В Мадямакааватара Чандракирти обяснява тези три аспекта на майтри и каруна в подробности. Който има интерес може да прочете.

Тоест как така нямат обект? Това ми идва като виджнянавада тълкуване, вероятно имаш предвид недвойствено възприятие? Щом няма обект, няма и субект - за тези, които виждат пустотата, но изтълкувана като липса на субстанциална разлика между възприемащ и възприемано. Може би има различни коментари... Прасангика по-скоро описват това състрадание като активност на ум, отделен от възприемане на дхармите и индивидите в крайностите съществуване-несъществуване и т.н., но обект има. 

Питам защото по принцип ума и умствената активност са едно и също (а състраданието и любовта би трябвало да са вид умствена активност) и понеже ума/неговата активност по определение в двата си аспекта - първият е пораждане на познавателна видимост, вторият е познаването ѝ - винаги има обект. 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 1 час, Gabriel Bicana написа:

А правилно убеден е човек който е преценил правилно, което се е убедил правилно.

зад всяка самозаблуда са налични именно тия критерии. Всеки сред самозаблудата си настоява именно това. Именно това е и нейният капан, в който се зацикля. Не е възможно УБЕЖДЕНИЕ ДА Е ПРАВИЛНО, извън самият субект, който да вярва че именно определено убеждение е "правилното". 

Убеденият човек... е проблем за себе си. Убедеността е проблем за развитието му, защото тя винаги предполага вкопченост, подбор на нещо, пред друго - за целите на компенсация на дефицити.

Убежденията са котва за обърканите моменти в житейските пътища, но когато това не са само преходни моменти, а се превърнат постоянни, убежденията вършат цялата работа на компенсация по острото усещане за дефицитите - и като цели, и като проекции, като компенсация  която често изгубените наричат "търсене на смисъл", предназначение, ... и нещо "някъде отвъд мен си"...

Именно заради това религиозните идеологии са толкова масови - защото чудесно запълват масови потребности. будизмът също не се е спасил да е кошница и пълнеж за социалните проблеми. Огромен брой човешки материал, хилядолетия наред, бива  ползван за задаване на цели, да обособи смисъл, да зададе посока, да обясни проблемите, битието, живеенето... Това са социалните му цели и в това отношение няма никаква разлика с другите масови идеологии. Особено това се отнася до планинските народи в районите на средна азия и северна индия.

Как да се запълни битието на толкова хора със смисъл, при положение че живеят в местата с едни от най-тежките условия на планетата. нали те трябва да съществуват, а само физическото оцеляване не е достатъчно... Именно битие, което да е обяснено че "не е единствено:", че има награда, за спасение, при определени условия, ако се направи това и това, така и така... Че има и смисъл отвъд самата екзистенция - като се обрисува, обясни и опише подробно - за логиците и по-менталните - по ментален начин. За по-емоционалните - по емоционалния им начин.

Умелото различаване на същината на будизма като метод за вътрешно развитие,от идеологическите хилядолетни наслагвания е доста проблемно, при положение че са вече толкова преплетени. И е съвсем ясно защо за масовите хора е важен именно идеологичния момент и попиват ритуалности, възприемат ги като канон, защото жаждата и нуждата от "правилното" е направо "животоопределяща за тях".

преди 3 минути, witness написа:

винаги има обект. 

винаги е налице нещо, в РОЛЯТА НА ОБЕКТ. самото понятие ОБЕКТ - в случая е само като РОЛЯ, за концептуални цели. Роля - в смисъл съзнанието е нужно да се ОБЪРНЕ и дефинира "СПРЯМО НЕЩО", което то приема за ОТВЪН.

Вече няколко пъти изразих и виждането си защо ОТВЪН - не е възможно да е обективна реалност. Има рефлексия от нея, но тя винаги е имагинерна величина, предполага се, но няма смислено положение РЕФЛЕКСИЯТА ДА Е ЕКВИВАЛЕНТ на ОТРАЖАЕМОТО. ОТРАЗЕНОТО никога не е ОТРАЖАЕМОТО. Картата никога не е територията. Пътникът, дори и на "територията" никога не му е възможно да я ВЪЗПРИЕМЕ различно от ограниченията които са налице спрямо възприятието му.

ДРУГИТЕ - в случая на този контекст, са само като "РОЛЯ", защото сред твоя психичен свят "ДРУГИТЕ" с които ти дори и да имаш реален обмен, винаги те са само отражението в твоето съзнание.

Приемането за еквивалент между отразеният образ като сбор от сигнали, породени от контекста, е по два плана. Първият е първосигнален - това тече инстинктивно. Но това е ограничено в рамките на определени условия. Извън тях - вече е неадекватно и неговата инерция поражда самозаблуда.

Вторият план - е заради концепцуални цели. В тях "СЕ ПРИЕМА" до някаква степен че е налице "съответствие". Това дава известни възможности за осмисляне, в даден диапазон, но приемането на това АПРИОРИ, е част от една самозаблуда. Приемането за 'степен на съответствие' - между ОТРАЗЕНОТО и ОТРАЖАЕМОТО - вече е един рационален подход, но това означава че лишава субекта, който го разбира, от възможността да го ползва като котва, опора и патерица в изгубванията си. Лишава го и от опростено мислене - защото приемането на условност и относителности в опорни положения, силно ги усложнява и така се застрашава ролята им да са "опори за идентификация" и спасение от неизвестното и изменчивото. А за мнозинството това е проблем...  

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 52 минути, witness написа:

Тоест как така нямат обект? Това ми идва като виджнянавада тълкуване, вероятно имаш предвид недвойствено възприятие? Щом няма обект, няма и субект - за тези, които виждат пустотата, но изтълкувана като липса на субстанциална разлика между възприемащ и възприемано. Може би има различни коментари... Прасангика по-скоро описват това състрадание като активност на ум, отделен от възприемане на дхармите и индивидите в крайностите съществуване-несъществуване и т.н., но обект има. 

Питам защото по принцип ума и умствената активност са едно и също (а състраданието и любовта би трябвало да са вид умствена активност) и понеже ума/неговата активност по определение в двата си аспекта - първият е пораждане на познавателна видимост, вторият е познаването ѝ - винаги има обект. 

Има неточности в самия въпрос, затова не се получава и отговара. Те са и не са едно и също, едното е неговата същност, друго неговото изражение. Например слънцето, самото слънце е едно а изрсженето му като светлина и топлина които излъчва, друго. В основата си са едно и също, но и също различни. Състрадание и мъдрост са израженията на основната природа на ума, като лъчите и топлината на селцето. А основата му е празнотата, същността му. Празнотата е основа, без нея не може да има нищо друго, тя е фон на който всичко може да се проявяви, и е основата на всички проявления, които също са пусти. Но не значи че ги няма и не съществуват, напротив. Колото са пусти толкова са и истински. Това е което се проявява в ума на всеки. Но един реализирал празнотата практик, установил се в тази основа на ума, усеща изначалното излъчване на празнотата, както осещаш топлината и светлината на лъчите от слънцето. Любовта е част от състраданието, изначално мъдрост и безгранично страдание са двете изражения. 

Това човек как ги нарича, няма значение чак толкова, важното е да ги усети и преживее. Само така се разбира това за което се говори. 

преди 1 час, _ramus_ написа:

зад всяка самозаблуда са налични именно тия критерии. Всеки сред самозаблудата си настоява именно това. Именно това е и нейният капан, в който се зацикля. Не е възможно УБЕЖДЕНИЕ ДА Е ПРАВИЛНО, извън самият субект, който да вярва че именно определено убеждение е "правилното". 

По тази логиката, целия осморен благороден път, е пък към заблудата. Защото всяка от осемте точки, започва с правилно. 

Ти не правиш разлика, между това което си мисли някой за правилно и истински правилното. Защото все едно трябва да е правилно, не може всички грешно "правилно" да са разбрали. Затова вместо да се чуди човек кое е правилното, се доверява на едно учение което вече е казало кое какво е. И се стреми човек, това правилно да разбере само. А не да разбира правилно по принцип всичко. Говорим за едно единствено нещо, правилно разбиране на ученията. Не за нещо друго. 

Но това за теб е грешно, което отново показва, че да е или мисли за много интелигентен човек, е само пречка. Пропускат се много лесни и елемнтани неща, защото се мисли, че на са достатъчни за неговата интелигентност. 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 22 минути, Gabriel Bicana написа:

По тази логиката, целия осморен благороден път, е пък към заблудата. Защото всяка от осемте точки, започва с правилно. 

Започват с "правилно", но без да определят какво е правилно. Т.е. посочва се на кое следва да се обърне внимание, без да се дава готов отговор как, защото еднозначен такъв няма. 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 1 час, witness написа:

Тоест как така нямат обект? Това ми идва като виджнянавада тълкуване, вероятно имаш предвид недвойствено възприятие?

В общи линии, то това имам предвид. Който има интерес да прочете Мадямакаавтара. Посоката на дискусията не предполага да обсъждаме толкова специфични философски теми, предвид, че освен мен и теб, то друг едва ли е чел Чандракирти или коментари върху неговата шастра.

преди 3 часа, Gabriel Bicana написа:

всички имаме еднакъв потенциал.  

Еднаквият потенциал или буда-природата, обаче, не означава еднаква способност за разкриване на този потенциал във всеки конкретен случай. Това е, което наричам "различен капацитет". Във всички учения от индо-тибетската традиция тази дистинкция (разграничение) се прави имплицитно или експлицитно. Напр. в лам-рим текстовете (като "Скъпоценният орнамент на освобождението" на Гампопа или Ламрим ченмо на Дзонгкапа) се различават поне пет състояния на просветления потенциал (времено прекъснат, неопределен, на шраваките, пратйекабудите и бодхисатвите), които имат и подвидове. Отделно се прави разграничение между практикуващи с низши (обичайни), средни и висши способности.

Може да прозвучи странно за някого, но Миларепа дори не попада в категорията на практикуващите с висши способности, както показва епизода от неговата биография (намтар), когато получава учения на нивото на маха ати (дзог чен). По това време (това е преди да срещне Марпа) Миларепа се оказва напълно неспособен да ги разбере и практикува. Този епизод показва и нещо друго, което се нарича (кармична) предразположеност или връзка с определен тип учения, към които имаме склонност и с които сме се срещали и сме практикували в предишни животи. Това е нещо строго индивидуално и една от задачите на учителя (особено във ваджраяна) е да установи това и да ни насочи имено към тези практики, които са подходящи за нас, с които имаме връзка и които ще проработят най-бързо. 

Тези обяснения са много общи, схематични и условни. Просто ми се ще да създам някаква представа за сложността на въпроса, който коментираме.

 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 4 минути, Shiniasu написа:

Започват с "правилно", но без да определят какво е правилно. Т.е. посочва се на кое следва да се обърне внимание, без да се дава готов отговор как, защото еднозначен такъв няма. 

Е, кай да не? Там не се казва само "правилно" но и какво правилно. 

Благородният осмократен път (пали: арийо атангико магго, санскрит: аряташтанамарга [1]) е един от основните принципи в учението на Буда, който го описва като път, водещ до прекратяване на страданието (дукха) и до постигането на Просветление или Нирвана [2]. Благородният Осмократен път изкоренява алчността, омразата и заблудата, а също така води до прозрение за истинската същност на явленията (реалността). За Благородния Осмократен път се отнася четвъртата от Четирите Благородни Истини на Буда. Първият елемент от Благородния Осмократния път е, от своя страна, разбирането на Четирите Благородни Истини. Той е известен също като Средния път.

Всичките осем елемента на пътя започват с думата „правилен“, което превежда думата samyañc (на санскрит) или самма (на пали). Това означава завършеност, сплотеност и съгласуваност, и може също да подсказва за усещанията за „съвършеното“ или „идеално“.[3] „Самма“ се превежда като „пълноценен“, „мъдър“ и „способен“.

Мъдрост (санскрит: праджна, пали: панна) 1. Правилна гледна точка 9. Правилно върховно знание
2. Правилен стремеж 10. Правилно върховно освобождаване
Нравственост (санскрит: сила, пали: сила) 3. Правилно говорене  
4. Правилно действие  
5. Правилен начин на живот  
Концентрация (санскрит и пали: самади) 6. Правилно усилие  
7. Правилно мислене  
8. Правилна концентрация

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 3 минути, Gabriel Bicana написа:

Е, кай да не? Там не се казва само "правилно" но и какво правилно. 

Естествено. Това е Четвъртата благородна истина, т.е. тази за пътя. 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 9 минути, Gabriel Bicana написа:

Е, кай да не? Там не се казва само "правилно" но и какво правилно.

Дай пример. Да кажем с правилната гледна точка или правилния стремеж. 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 4 минути, dagpo19 написа:

В общи линии, то това имам предвид. Който има интерес да прочете Мадямакаавтара. Посоката на дискусията не предполага да обсъждаме толкова специфични философски теми, предвид, че освен мен и теб, то друг едва ли е чел Чандракирти или коментари върху неговата шастра.

Еднаквият потенциал или буда-природата, обаче, не означава еднаква способност за разкриване на този потенциал във всеки конкретен случай. Това е, което наричам "различен капацитет". Във всички учения от индо-тибетската традиция тази дистинкция (разграничение) се прави имплицитно или експлицитно. Напр. в лам-рим текстовете (като "Скъпоценният орнамент на освобождението" на Гампопа или Ламрим ченмо на Дзонгкапа) се различават поне пет състояния на просветления потенциал (времено прекъснат, неопределен, на шраваките, пратйекабудите и бодхисатвите), които има и подвидове. Отделно се прави разграничение между практикуващи с низши (обичаайни), средни и висши способности.

Може да прозвучи странно за някого, но Миларепа дори не попада в категорията на практикуващите с висши способности, както показва епизода от неговата биография (намтар), когато получава учения на нивото на маха ати (дзог чен). По това време (това е преди да срещне Марпа) Миларепа се оказва напълно неспособен да ги разбере и практикува. Този епизод показва и нещо друго, което се нарича (кармична) предразположеност или връзка с определен тип учения, към които имаме склонност и с които сме се срещали и сме практикували в предишни животи. Това е нещо строго индивидуално и една от задачите на учителя (особено във ваджраяна) е да установи това и да ни насочи имено към тези практики, които са подходящи за нас, с които имаме връзка и които ще проработят най-бързо. 

Тези обяснения са много общи, схематични и условни. Просто ми се ще да създам някаква представа за сложността на въпроса, който коментираме.

 

Да но, кое определя по точно. Не неспособността да научи, а неспособността да се убеди и мотивира да научи. Всеки може да се научи на всичко, няма невъзможни неща. Както казах, трудно е но, не невъзможно. При липса на друг метод, ако човек има само един метод, но той не му подхожда. Какво означава, че не трябва да се захваща с практиката ли? Всичко което е учение и будизъм, трябва да се практикува. 

А що се отнася до Миларепа, това е била част от неговата Карма през която трябва да мине и пречисти. Това е част от ученето, да не можеш да разбереш учението. Той просто не е намерил правилния човек който да го научи и благодарение на това, че не е успял първоначално, е успял в последствие. Той и от Ммарпа е бягал и не е разбрал защо го бие и кара да върши луди неща. Но накрая го възпява с възхвала, своя учител. Всичко е строго индивидуално, с всеки. Затова завизи за кое говорим, конкретно или по принцип. 

преди 3 минути, Shiniasu написа:

Дай пример. Да кажем с правилната гледна точка или правилния стремеж. 

Ами правилна гледна точка, е всяка гледна точка която те насочва към учението. Киято те мотивира правилно и да искаш да практикуваш. Правелен стремеж е само, стремежа който ти е необходим да усвойш и практикуваш постигане на просветление. Само и единствен в този контекст правилно. Както казах и на Рамус. Не да се разбира правилно всичко, а да се разбере правилно само и единствено учението. За това е този път, тези наставления.

Разбираш ли? 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 1 час, Gabriel Bicana написа:

Затова вместо да се чуди човек кое е правилното, се доверява на едно учение което вече е казало кое какво е.

затова будизма е и религиозна система, защото е нагласено да подава идеология, като "правилна'. някои именно това наричат будизъм. За мен - това е идеологичния ( и религиозния ) му аспект. Дори и не толкова философски. Описаното в цитата е точния изказ на религиозен последовател, търсещ винаги ползата, по лесния начин. Получаващ от идеологията цел, смисъл, предназначение и посока на битието си.

Колкото до "правилното"

преди 21 минути, Gabriel Bicana написа:

Това означава завършеност, сплотеност и съгласуваност

няма нищо общо с "правилно". Думата ПРАВИЛНО, произлиза в българския език, от корена ПРАВ (право, прав си, в смисъл :истината казваш"). Има съществена разлика в значенията , спрямо социалната конотация на "ПРАВ-илно", която за теб е водеща и ползвана", която е насочена към, значението на "това е ИСТИНАТА".

В концептуален смисъл, опорите на цялата концептуалност на будизма, са четирите постулата. Доколко те са 'благородни', и са "истини" - е друг въпрос, но както сред всяка идеология - е нужно те да се приемат за такива до степен - че направо определят "будизъм" що е. Всяка идеология има своите опорни основни моменти и в будизма това са те. Те са оспорими при всички положения, но не и в рамките на системата в която те се приемат за БЕЗУСЛОВНА ИСТИНА и канон.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 13 минути, dagpo19 написа:

Естествено. Това е Четвъртата благородна истина, т.е. тази за пътя. 

Какво има да не може да се разбие, аз това не разбирам. Единствения отговор е, че липсва практика. И за пореден път ще се окажат прав, аз най грешния и невеж. Хахаха 

Без медитация, нищо не става. От мен да го знаете. 😂

Уф днеска пекна, отиване на плаж. Приятна дискусия. 😉

преди 2 минути, _ramus_ написа:

затова будизма е и религиозна система, защото е нагласено да подава идеология, като "правилна'. някои именно това наричат будизъм. За мен - това е идеологичния ( и религиозния ) му аспект. Дори и не толкова философски. Описаното в цитата е точния изказ на религиозен последовател, търсещ винаги ползата, по лесния начин. Получаващ от идеологията цел, смисъл, предназначение и посока на битието си.

Колкото до "правилното"

няма нищо общо с "правилно". Думата ПРАВИЛНО, произлиза в българския език, от корена ПРАВ (право, прав си, в смисъл :истината казваш"). Има съществена разлика в значенията , спрямо социалната конотация на "ПРАВ-илно", която за теб е водеща и ползвана", която е насочена към, значението на това е "ИСТИНАТА".

В концептуален смисъл, опорите на цялата концептуалност на будизма, са четирите постулата. Доколко те са 'благородни', и са "истини" - е друг въпрос, но както сред всяка идеология - е нужно те да се приемат за такива до степен - че направо определят "будизъм" що е. Всяка идеология има своите опорни основни моменти и в будизма това са те. Те са оспорими при всички положения, но не и в рамките на системата в която те се приемат за БЕЗУСЛОВНА ИСТИНА и канон.

Само да питам нещо набързо преди да тръгна. 

А тогава каква е истаината, ще ни кажеш ли най накрая. Защото само казваш кое не е, но никага не какваш какво е. Каква е истина и кое правилното тогава? 

Лек ден. 😋

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 7 минути, Gabriel Bicana написа:

Единствения отговор е, че липсва практика.

И за пореден път ще се окажат прав,

Винаги си прав... при всички положения...

Дори когато отговорите са безкрайни, е налице предпочитание и скриване на всички останали, само и само да "остане избрания вариант".

Как иначе ще се изразяваш толкова нахакано, толкова убедено, сигурно, с характерния театрален размах... вероятно защото всичко ти е 'в правилното" - един отговор, един вариант, една истина... И понеже тя не е лесно да се изрази - идват цитатите, които само се приемат като готова истина. После на последователя само му остава да я валидира.

И интересно - всеки последовател валидира като истина именно онова, което той е избрал да е такава, сред идеологията която е приел да "следва".  И всичките са 'правилни'ТЕ защото всеки последовател му се струва че няма как да има проблем в учението, особено и в широко-колективен вариант. И всяка валидация не е никаква валидация, всъщност, защото "резуълтата" е предварително предначертан. Дори и при несъответствие е налична задължителна част с обяснения които да премахват несъответствията. И всичко това - за да се усети "идеологизирания" като защитен, в конструирана концептуално и описателно "зона на комфорт"

И да - няма как да разбереш какво не разбираш. Дори не е нужно да го дискутираме. Това е част от религиозния последовател - той никога не би приел че са налице безкрайни неизвестни и безброй относителности.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 3 минути, Shiniasu написа:

Дай пример. Да кажем с правилната гледна точка или правилния стремеж. 

Аз ще дам. Саммадиттхи-сутта (Сутра за правилния възглед), Мадждхима-никая oт Пали-канона:

"...

 "– Правилен възглед, правилен възглед", това повтарят хората. Доколко обаче, братя, благородният ученик е въоръжен с правилен възглед...?

– Самите ние, братко, идваме отдалеч при теб, почтенния Сарипутта, за да узнаем смисъла на тези думи. Добре би било, ако достопочтеният Сарипутта ни обясни смисъла на тези думи. Монасите ще запомнят думите му.

– Добре, братя, чуйте ме и запомнете добре моите думи. Аз ще говоря.

...

– ... Ако благородният аскет познае страданието  (дуккха), ако познае възникването на страданието, ако познае унищожаването на страданието, ако познае пътя, който води до унищожаването на страданието, тогава, братя, благородният аскет се въоръжава с правилен възглед, неговият възглед става искрен, той придобива вяра в дхамма и се посвещава на истинското учение."

И т.н. Нямам време, нито мотивация да цитирам цялата сутта, както и безброй други, за да доказвам очевидни и всеизвестни неща.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Добавете отговор

Можете да публикувате отговор сега и да се регистрирате по-късно. Ако имате регистрация, влезте в профила си за да публикувате от него.

Гост
Напишете отговор в тази тема...

×   Вмъкнахте текст, който съдържа форматиране.   Премахни форматирането на текста

  Разрешени са само 75 емотикони.

×   Съдържанието от линка беше вградено автоматично.   Премахни съдържанието и покажи само линк

×   Съдържанието, което сте написали преди беше възстановено..   Изтрий всичко

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави ново...