преди 2 минути, dagpo19 написа:

Аз ще дам. Саммадиттхи-сутта (Сутра за правилния възглед), Мадждхима-никая oт Пали-канона:

"...

 "– Правилен възглед, правилен възглед", това повтарят хората. Доколко обаче, братя, благородният ученик е въоръжен с правилен възглед...?

– Самите ние, братко, идваме отдалеч при теб, почтенния Сарипутта, за да узнаем смисъла на тези думи. Добре би било, ако достопочтеният Сарипутта ни обясни смисъла на тези думи. Монасите ще запомнят думите му.

– Добре, братя, чуйте ме и запомнете добре моите думи. Аз ще говоря.

...

– ... Ако благородният аскет познае страданието  (дуккха), ако познае възникването на страданието, ако познае унищожаването на страданието, ако познае пътя, който води до унищожаването на страданието, тогава, братя, благородният аскет се въоръжава с правилен възглед, неговият възглед става искрен, той придобива вяра в дхамма и се посвещава на истинското учение."

И т.н. Нямам време, нито мотивация да цитирам цялата сутта, както и безброй други, за да доказвам очевидни и всеизвестни неща.

Да, това е стъпка напред, т.е. някаква насока или разяснение. Не и крайно решение, което може да се ползва от всеки. И аз именно това имах предвид задавайки въпроса.

преди 1 минута, _ramus_ написа:

но цитирането, повторението и позоваването не доказват нищо... Съвсем нищо. Защото се цитира винаги в рамките на самата концепция, която пък е основана на твърдо и неизменно ядро и рамки. Вътре в тия рамки всичко е точно и... какво тогава се "доказва"? И "на кого"?

Става дума, че колегата твърди, че в сутрите отсъства нещо, което там присътва навсякъде. Т.е. става дума за фактологически грешно твърдение, не за интерпретация.

 

 

преди 11 минути, dagpo19 написа:

Става дума, че колегата твърди, че в сутрите отсъства нещо, което там присътва навсякъде. Т.е. става дума за фактологически грешно твърдение, не за интерпретация.

Ами... той се набърбори, изкара си рецитацията .... и вече може да ходи на плажа. Практиката е "плажна медитация" с настояването че "медитацията е доказателство, лек и решение" на всички въпроси. Ако има нерешени - то готовите будистки думички ще оправят всяко друго положение.

Ако не е сутрешното кафе, с благи повторения на сутри, ще е "на плажа". Но пък... така са будистите, медитацията, теравада и "правилните убеждения"... Отгоре на всичко - виждаш че той всичко познава, той е прав, защото е прав-илен. Всичко му е ясно, забелязва, вижда - вероятно пак заради медитацията (в плажен вариант). Дуенето по мускули на плажа ( за каквото всъщност неотменно става въпрос ) е част от "практиката", "учителите" и "будизма".

Между другото - горд съм че съм сред истински новатори... "в будизма". единият е новатор-мадхямик. А другия е новатор сред теравада. Няма друг форум с толкова специалисти, разбирачи и новатори... И ето как ставам грешник - щото се възгордявам, но колегите направо ме вкарват в грях. Грешник си оставам и тва е.

преди 22 минути, _ramus_ написа:

В концептуален смисъл, опорите на цялата концептуалност на будизма, са четирите постулата. Доколко те са 'благородни', и са "истини" - е друг въпрос, но както сред всяка идеология - е нужно те да се приемат за такива до степен - че направо определят "будизъм" що е. Всяка идеология има своите опорни основни моменти и в будизма това са те. Те са оспорими при всички положения, но не и в рамките на системата в която те се приемат за БЕЗУСЛОВНА ИСТИНА и канон.

Да. Това е религиозно-догматичната компонента на будизма. Но по начало, то четирите постулата (четирите благородни истини) не са аксиоматични положения или догми, а твърдения, които този, който се искрено се ангажира с дхарма трябва да изследва самостояелно и да приеме или отхвърли. Ако не направи това, а просто ги приеме като нещо подразбиращо се, то не може да бъде наречен ученик на буда. Това ще е просто религиозен последовател или фен.

 

преди 8 минути, _ramus_ написа:

 

Коментара ми беше за Ши.

преди 12 минути, _ramus_ написа:

Ако не е сутрешното кафе, с благи повторения на сутри, ще е "на плажа".

Дзонгар Кхйенце Ринпоче казваше, че няма теоретична пречка някой да не постигне просветление на плажа пиейки мартини и разпускайки на някой шезлонг. Но и че такъв случай до сега не е известен. 

Шега.

преди 11 минути, dagpo19 написа:

Това ще е просто религиозен последовател или фен.

но те - пак се самонаричат 'будисти'. Виждаш сам.

Освен това - има и още нещо - кажи ми - има ли ... "будист", който като приеме тия ... "твърдения" да ги е отхвърлил после като ги "изследва"? Ти колко хора познаваш такива?

какво имам предвид - ако си в състояние да изследваш на такова ниво, в такива мащаби, в такъв "голям синтез", защо да се занимаваш с "приемане". И защо да е точно 'будизъм' ?

Виждаш сам че масово приемат религиозно-догматичната компонента. После само се самозаблуждават с "валидацията й". Ползите от приемането заглушават и обезсмислят усилията за критично разглеждане. Още повече че... "твърдения", които се преподават ( и усвояват ) главно като догми. Будизма се нарича масово "религиозно-философско учение"... дори в УИКИ. И всичко си върви по шаблона на идеологическата догматика. И няма защо да се променя, защото именно така и именно този начин, това носи полза на религиозните души.

А все пак - нямаше да има будизъм, ако не беше донесъл и социални ползи. Но според мен социалните религиозни аспекти поглъщат и асимилират нерелигиозното ядро. Всъщност - надявам се такова да е "останало"...

В това допринася и че будизма се пренася върху битието на милиони монаси, живеещи в манастири... Според теб - какво може да "възприеме" освен като канон, едно новопостъпващо момче на 6 години, в манастира? Какво може то да 'валидира", като го разглежда "критично". С какво и как ще го осмисля ?

преди 20 минути, _ramus_ написа:

В това допринася и че будизма се пренася върху битието на милиони монаси, живеещи в манастири... 

Чак пък милиони... Много малка част от младите тибетци, за западняците да не говорим, искат да постъпват в манастир и да стават монаси. Тези времена отминаха. Днес в манастири отиват само хора, които имат искрен интерес да следват този вариант на практика (монашеския) или хора, които са напълно объркани, но те не се задържат там.

преди 20 минути, _ramus_ написа:

Според теб - какво може да "възприеме" освен като канон, едно новопостъпващо момче на 6 години, в манастира? Какво може то да 'валидира", като го разглежда "критично". С какво и как ще го осмисля ?

В определен културен контекст приемането на деца в манастирите може да е полезно за социума. Напр. ако са сираци или деца от многодетни семейства, които не могат да се грижат за тях. Малко по-сложно е.

Майка преподаваше в едно училище за деца между 6 и 10 години в Калимпонг, което беше под патронажа на монаси от един от нашите манастири. Там имаше двама или трима монаси, както и няколко светски учители от западни страни, които даваха на децата западно образование в сферите на точните и хуманитарните науки. Монасите им преподаваха основите на буда-дхарма. Децата бяха от Непал, Бутан и Сиким. Имаха семейства от средната класа в тези страни. От тях не се очаква да стават монаси, а просто да получат начално образование.

преди 4 часа, _ramus_ написа:

Винаги си прав... при всички положения...

Дори когато отговорите са безкрайни, е налице предпочитание и скриване на всички останали, само и само да "остане избрания вариант".

Как иначе ще се изразяваш толкова нахакано, толкова убедено, сигурно, с характерния театрален размах... вероятно защото всичко ти е 'в правилното" - един отговор, един вариант, една истина... И понеже тя не е лесно да се изрази - идват цитатите, които само се приемат като готова истина. После на последователя само му остава да я валидира.

И интересно - всеки последовател валидира като истина именно онова, което той е избрал да е такава, сред идеологията която е приел да "следва".  И всичките са 'правилни'ТЕ защото всеки последовател му се струва че няма как да има проблем в учението, особено и в широко-колективен вариант. И всяка валидация не е никаква валидация, всъщност, защото "резуълтата" е предварително предначертан. Дори и при несъответствие е налична задължителна част с обяснения които да премахват несъответствията. И всичко това - за да се усети "идеологизирания" като защитен, в конструирана концептуално и описателно "зона на комфорт"

И да - няма как да разбереш какво не разбираш. Дори не е нужно да го дискутираме. Това е част от религиозния последовател - той никога не би приел че са налице безкрайни неизвестни и безброй относителности.

Моля..? Ти кога си ме видял, аз лично да постна и един цитат? Специално аз? Ти май ни правиш миш маш всички тук. 

"Как иначе ще се изразяваш толкова нахакано, толкова убедено, сигурно, с характерния театрален размах..." 

Хаха.. 😂😂😂Изказвам се нахакано..!! Театрален размах..!! 

Хаха.. Аве Рамусе, ти на един толкова елементарен като мен, не можеш да направиш един що годе добър психо профил, а пък да не говорим по принцип. 

Какво будисти те гонят, ти си се психясал бре. Манее... 

Изък, че си един от "опитните психолози" както ви назовава другия, в неговите сезони. Явно само за толкова ставаш, безлична роля в на някой сапунката. 

преди 4 часа, Shiniasu написа:

Да, това е стъпка напред, т.е. някаква насока или разяснение. Не и крайно решение, което може да се ползва от всеки. И аз именно това имах предвид задавайки въпроса.

Напълно налогична престава напудрена с един куп очаквания, което просто няма как да ти направи нещо смислено. През цялото време само въртиш и сучиш, и разобеждаваш какво кое не било. Без ти самия да имаш нещо на което ти да базираш всички съмнения. Същия като Рамус, само негативни неща.

Не осъзнаваш ли как това пречи? Върши ли ти работа, и за какво? 

преди 4 часа, _ramus_ написа:

В концептуален смисъл, опорите на цялата концептуалност на будизма, са четирите постулата. Доколко те са 'благородни', и са "истини" - е друг въпрос, но както сред всяка идеология - е нужно те да се приемат за такива до степен - че направо определят "будизъм" що е. Всяка идеология има своите опорни основни моменти и в будизма това са те. Те са оспорими при всички положения, но не и в рамките на системата в която те се приемат за БЕЗУСЛОВНА ИСТИНА и канон.

Ами оспори ги от предпочитано от теб положение, всъщност достатъчно е да оспориш само първата за страданието, това обезмисля оспорването на останалите три. 

преди 5 часа, dagpo19 написа:

В общи линии, то това имам предвид. Който има интерес да прочете Мадямакаавтара. Посоката на дискусията не предполага да обсъждаме толкова специфични философски теми, предвид, че освен мен и теб, то друг едва ли е чел Чандракирти или коментари върху неговата шастра.

Ставаше въпрос дали има "други", които да са обект на състрадание, нали. Ти докара нещата накрая просто до "майтри и каруна без обект" - и юруш на маслините за Рамус. Защо да се трепе и за кого? За някакви си недостоверни отражения, които даже не е ясно на какво са отражения. 

преди 4 часа, dagpo19 написа:

Дзонгар Кхйенце Ринпоче казваше, че няма теоретична пречка някой да не постигне просветление на плажа пиейки мартини и разпускайки на някой шезлонг. Но и че такъв случай до сега не е известен. 

Шега.

Дзонгар е голям учител, той е единственият който прави Дхарма "модерна", актуална за нашите условия, така да се каже. По начина по който я представя той самия, без да губи никаква връзка с традицията. 

Точна но плажа на коктейл бара, на шезлонга, с едно разхладително питие. Както аз направих днес, направо нирвана. 😂😂😂

Виж къв гъзар е, а? 😂

преди 17 минути, Gabriel Bicana написа:

 

Напълно налогична престава напудрена с един куп очаквания, което просто няма как да ти направи нещо смислено. През цялото време само въртиш и сучиш, и разобеждаваш какво кое не било. Без ти самия да имаш нещо на което ти да базираш всички съмнения. Същия като Рамус, само негативни неща.

Не осъзнаваш ли как това пречи? Върши ли ти работа, и за какво? 

Ама разбира се, че е нелогична. Прочиташ какво е правилен възглед в сутрите и веднага всичко ти става толкова ясно, че повече няма накъде. 

"Не осъзнаваш ли как това пречи?" - на мен не ми пречи. А така ти от своя страна имаш възможност да посочиш невежеството ми. Сигурно е важно за теб. 

преди 20 минути, Shiniasu написа:

Ама разбира се, че е нелогична. Прочиташ какво е правилен възглед в сутрите и веднага всичко ти става толкова ясно, че повече няма накъде. 

"Не осъзнаваш ли как това пречи?" - на мен не ми пречи. А така ти от своя страна имаш възможност да посочиш невежеството ми. Сигурно е важно за теб. 

Спокойно, не те опреквам в нищо. 

Не е така, както казваш и изкарваш. Защо не можеш даже и за момент да препдпожиш, даже и теоретично. Че може някой наистина да има правилно разбиране? По принцип е лесно да се разбере, за човек който също е разбрал. Личи си, по отношението и начина по който се отнася. Но трябва да усетиш, кое е автентичен. А да разпознае човек, автентичното. Трябва сам да го има и да го е оставил да бъде при него. 

Насочи съмнението ти, към собственото ти съмнение. Виж какво ще стане. 

преди 2 часа, Gabriel Bicana написа:

Дзонгар е голям учител,

Да. Коментарите му върху Мадхямакааватара на Чандракирти и ньондрото на Лонгчен-нийнгтик са две от нещата, които чета от време навреме. Много добри обяснения и инструкции има там.

Това са сериозните неща, които преподава Дзонгар Кхйенце Ринпоче, както и коментарите върху Бодичаряаватара на Шантидева, а не книжките за гуруто, който пие бърбън на плажа и т.н. Тези книжки и учения са за начинаещи, за дечица.

 

преди 2 часа, Gabriel Bicana написа:

той е единственият който прави Дхарма "модерна", актуална за нашите условия, така да се каже. По начина по който я представя той самия, без да губи никаква връзка с традицията. 

Не.

Дзонгар Кхйенце Ринпоче имитира изказванията и отчасти поведението на  Трунгпа Ринпоче, но много плахо и неубедително

Съвсем други са тези учители от тибетската традиция, които преподават ваджраяна. Те са познати само в много тесен кръг.  

преди 3 часа, Gabriel Bicana написа:

Ти кога си ме видял, аз лично да постна и един цитат? Специално аз? Ти май ни правиш миш маш всички тук. 

ма как ще съм 'видял" ... Обаче, айде и да те светна, че плажната медитация... нещо... те избива към самозабрава:

 

преди 8 часа, Gabriel Bicana написа:

Е, кай да не? Там не се казва само "правилно" но и какво правилно. 

Благородният осмократен път (пали: арийо атангико магго, санскрит: аряташтанамарга ^[1]) е един от основните принципи в учението на Буда, който го описва като път, водещ до прекратяване на страданието (дукха) и до постигането на Просветление или Нирвана ^[2]. Благородният Осмократен път изкоренява алчността, омразата и заблудата, а също така води до прозрение за истинската същност на явленията (реалността). За Благородния Осмократен път се отнася четвъртата от Четирите Благородни Истини на Буда. Първият елемент от Благородния Осмократния път е, от своя страна, разбирането на Четирите Благородни Истини. Той е известен също като Средния път.

Всичките осем елемента на пътя започват с думата „правилен“, което превежда думата samyañc (на санскрит) или самма (на пали). Това означава завършеност, сплотеност и съгласуваност, и може също да подсказва за усещанията за „съвършеното“ или „идеално“.^[3] „Самма“ се превежда като „пълноценен“, „мъдър“ и „способен“.

Мъдрост (санскрит: праджна, пали: панна)	1. Правилна гледна точка	9. Правилно върховно знание
	2. Правилен стремеж	10. Правилно върховно освобождаване
Нравственост (санскрит: сила, пали: сила)	3. Правилно говорене
	4. Правилно действие
	5. Правилен начин на живот
Концентрация (санскрит и пали: самади)	6. Правилно усилие
	7. Правилно мислене
	8. Правилна концентрация

Ей - на, точно преди плажа... Да кажеш че е било отдавна - мнеееее - само няколко часа разлика. Два съседни коментара... и вече "нямат връзка през автора си".

Мдаааам - всичко това говори само по себе си за автора си. Байдъуей - както и това:

преди 2 часа, Gabriel Bicana написа:

Защо не можеш даже и за момент да препдпожиш, даже и теоретично. Че може някой наистина да има правилно разбиране?

Освен все по-зачестяващи груби правописни грешки, смисловите недомислици стават все повече. Например това цитирано изречение. Значи има въпрос към някого... обаче същия въпрос към себе си е напълно неприемлив и абсурден. Не зная защо си решил, че като се появиш в темата, вече като го няма твоя "възлюблен", който ти направи "отхвърляне" и не можеш да му простиш - и сега се появяваш, ползваш момента да си понаплюеш "колегата" и... даже ползваш и рамус - каква "градивна критика бил направил". Ноооо - сега като си изгрял, нали се сещаш че попадаш веднага в нейния фокус. И ето - гледай какво "излиза" от аналитичния анализ.

И така - защо ТИ не можеш да предположиш, (което винаги е само на "теория") че ти самият нямаш дори идея какво означава "ПРАВИЛНО" и че без условност и подходящ контекст, няма как да е налице "ПРАВИЛНОСТ"?

И - налице е едно предположение за вероятен отговор, който се извежда от синтеза на написаното от теб - "защото няма как да разбирам кое не разбирам", "не ме интересува кое не разбирам, а най-важното за мен е кое разбирам и кое съм приел да е "правилното', защото с това мога да се вея по форуми, между ходенето на плаж и ходенето на работа".

Нахакаността за която говоря винаги се свежда до непрекъснатото утвърждение "кое е правилното", а не обратното. Никой смислен човек не напира да доказва непрекъснато онова, което така или иначе вече е приел да е "правилно". Той така или иначе го е приел, защото го е осмислял. Разбира се, че по този начин става уязвим, приемането на вече изведено и подадено наготово, конструирана концепция , сглобена именно с тази цел, винаги се реализира някакъв тип вкопчване. Заради усещането за полза... УСЕЩАНЕ!!!

Но оня, което не го е осмислял и вниквал задълбочено, вкл и критично, непрекъснато манифестира колко е правилно онова, което е  приел и въпросите за съмнението, несъответствията и критичността - въобще ги няма. Ако ги има - те са винаги спрямо "друго правилно - на някой друг", но не и на "своето" - своето винаги е "правилната истина".

преди 3 часа, witness написа:

Ами оспори ги от предпочитано от теб положение

няма никакъв проблем. Отгоре на всичко - вече съм го направил. При това - многократно. Извън системата в която тия основни положения са канонични и са "стълб" около който се върти идеологичната част, те са оспорими при всички положения. Дори не е толкова "академичен" казуса.

Разбира се - "черитите основни твърдения" на будизма... са интерпретируеми. Аааа - изненада. В това е и част от магията им. Те се задават и веднага след това се постановява "КАК Е НУЖНО ДА СЕ ИНТЕРПРЕТИРАТ". Това е елементарен подход, но той винаги сработва. Но сработва при... познай кои и за кого.

И нещо повече - вече се посочи че един от принципите в мадхямика (доколкото си спомням от инфото на Камен) се използва подход, при който се довежда до абсурд всяка система от убеждение при опонент. Но... будизма за толкова много хора е точно със стойността на "система от убеждения". Нещо повече - идеологичната част формира именно такава система от убеждения, защо тогава да не се приложи и подхода на НАГАРДЖУНА (ако не бъркам) и спрямо тази система?

Дори още нещо - все в един момент е нужно да се остави патерицата на убежденията и вярването - за всяка система за вътрешно развитие. С нея може да се започва и в началните етапи на даден субект, това има смисъл. Но все някога е нужно да се остави - въобще ако е налице практическо развитие. Именно това е похватът който имам предвид - не само да доведеш до абсурдност системата на вярване и убеждения на опонента, а това да можеш да го реализираш и спрямо собствените си устои, като добиеш куража да се лишиш от тях (всички, вкл и "будистките" ) .

Отгоре на всичко - за това има и съответни думички в будистките писания... Обаче, както се каза по-горе от Камен - "не са за деца и начинаещи", може би защото не са много... "будистите" които дръзват да излезнат от канона и да пуснат патериците му. 

преди 22 минути, _ramus_ написа:

 да пуснат патериците му. 

Ми, ок, дайте осемте соджонг обещания, заедно с мен.. 

 

преди 6 часа, Gabriel Bicana написа:

Всъщност си един, завистлив, издребнял, скъсан нещастник. 

поредното изпълнение на един и същ сценарий. По-горе беше написано посланието - "ама не мога да разбера защо не разбирате, явно си трябва практика и... медитацията е най-важното...

Е - явно преди нея има и по-важни неща, щото думичките нямат никакво покритие.   Значи са чужди думички и готови заучени клишета. Поредното дежавю. Самсара дрънка на кухо като чалга-парче на плажа.

И нещо друго - когато са за към сродните авери, заради личните цели, "критиката на рамус е градивна". Но когато същата е насочена към личното творчество - и се изригват простотиите. Мадхямикът поне можеше да я сдържа и беше по-интелигентен в отстояването си, независимо от естествената повторителност. 

преди 11 часа, Gabriel Bicana написа:

Спокойно, не те опреквам в нищо. 

Не е така, както казваш и изкарваш. Защо не можеш даже и за момент да препдпожиш, даже и теоретично. Че може някой наистина да има правилно разбиране? 

Някой може да го има. 

Ти сигурен ли си, че правилно разбираш какво е "правилно разбиране"? Защото виждам предимно наготово-заучени отговори, които може да са верни в определен контекст, т.е. необходимо е да се разбере при какви обстоятелства и в какъв смисъл са валидни. Колкото до съмнението, аз съм си оставил място за такова. Тук също не трябва да се изпада в крайности, според мен. 

Когато си допуснал нещо като възможно, без да го приемаш за факт, за истина, още повече за крайна истина, то и съмнението вече е различно. То е само сянка. Погрешното допускане не е заблуда, не е грешка. Заблуда става след като забравим, че е само предположение. 

преди 11 часа, _ramus_ написа:

И нещо повече - вече се посочи че един от принципите в мадхямика (доколкото си спомням от инфото на Камен) се използва подход, при който се довежда до абсурд всяка система от убеждение при опонент. Но... будизма за толкова много хора е точно със стойността на "система от убеждения". Нещо повече - идеологичната част формира именно такава система от убеждения, защо тогава да не се приложи и подхода на НАГАРДЖУНА (ако не бъркам) и спрямо тази система?

Дори още нещо - все в един момент е нужно да се остави патерицата на убежденията и вярването - за всяка система за вътрешно развитие. С нея може да се започва и в началните етапи на даден субект, това има смисъл. Но все някога е нужно да се остави - въобще ако е налице практическо развитие. Именно това е похватът който имам предвид - не само да доведеш до абсурдност системата на вярване и убеждения на опонента, а това да можеш да го реализираш и спрямо собствените си устои, като добиеш куража да се лишиш от тях (всички, вкл и "будистките" ) .

Посочило се е нещо, подочул си нещо, но то не се отнася до каквото си мислиш. И не е нужно да му се придава толкова универсален характер. 

Първо, въпросният подход в логиката принадлежи не на Мадхямака въобще, а на едно от подразделенията ѝ - Прасангика. Второ, целта му е не да обори цялата система от убеждения на опонента (защото така би отхвърлила и собствените си възгледи, предвид това че това са спорове между будистки школи все пак), а да покаже абсурдните логически следствия на някое конкретно твърдение, което прасангика смята за неправилно. И така да доведе до правилното - целта на подхода е да се стигне до валидно изводно познание. 

Гелуг-прасангика винаги отхвърлят тълкуванията на други школи, че те изобщо не правят никакви твърдения и целта е единствено да се отиде отвъд всякакви възгледи, концепции, системи от убеждения. Те твърдят определени неща и държат на коректното концептуално схващане на Двете Истини (относителната и абсолютната) по простата причина, че го смятат за определящо при не-концептуалното постижение на пустотата. Имат си причини за това... и т.н. 

преди 11 часа, _ramus_ написа:

няма никакъв проблем. Отгоре на всичко - вече съм го направил. При това - многократно.

Оборил си многократно истината за страданието? Къде? Във фантазиите си? Аз честно казано даже се съмнявах, че знаеш за какви "опровержими постулати" говориш и дали си ги запомнил подред. Постулатът, че самсара е универсално страдание впрочем не е някакво нововъведение на Буда, има го в индийската философия много преди това. Под някаква форма присъства в юдаизма и в християнството. 

 

Искам да добавя нещо - въпреки че аз те "заговорих" по повод четирите според теб "догми" на будизма, не искам да ми отговаряш повече, за което се извинявам. Отговорите ти са като тресавище от противоречиви несвързани мисли в повечето случаи, особено когато засягат конкретни въпроси, за които е нужно първо все пак да се осведомим. А ти не го правиш, понеже не ти е нужно. Ми, какво да се прави... може да съм задръстена, но не мога да изчоплям с такава лекота като теб само от собствената си "библиотека" нужните (само според мен) отговори. По това доста си приличате със Сирена, колкото неугледно да ти звучи. Първо пишете, после даже не мислите какво сте написали.

преди 19 часа, dagpo19 написа:

Да. Това е религиозно-догматичната компонента на будизма. Но по начало, то четирите постулата (четирите благородни истини) не са аксиоматични положения или догми, а твърдения, които този, който се искрено се ангажира с дхарма трябва да изследва самостояелно и да приеме или отхвърли. Ако не направи това, а просто ги приеме като нещо подразбиращо се, то не може да бъде наречен ученик на буда. Това ще е просто религиозен последовател или фен.

Но забележи, че Рамус не само ги е изследвал, но ги е опровергал и то многократно. Не просто отхвърлил, а опровергал публично тук... Ти вярваш ли му, спомняш ли си кога и къде го е направил? Все пак, общите приказки и локуми с неясен референт не са точно "опровергаване". 

Това е нагледен пример как някой лъже сам себе си и си вярва. Ама вярва здраво.

Което не е важно, разбира се, важното е да сме толкова, ама толкова напреднали - фантазьори. 

Преди говореше нещо за обидите като кукички. Кукички могат да бъдат и ласкателствата, и то много по-трудни за откачане. 

преди 52 минути, witness написа:

не искам да ми отговаряш повече,

дали искаш или не искаш - това не ме интересува особено. Не съм дядо Коледа, все пак и не чета писъмца с желания на един или друг.

Като пишеш въпрос, или ползваш думите ми за казус, или което и да е друго - решавам какво, дали и кое ще напиша.

Това че имаш някакви проблеми, забележки, хрумки, аналогии или виждания - са си твоя работа и както виждаш нямам претенции. 

Колкото до СТРАДАНИЕТО - аз със истини не се занимавам. Ако не си способна да четеш какво пиша, играй си на оборване. За мен постулата за страданието не е никака ИСТИНА, а само постулат. И е твърде "РАЗЛИЧНА ФОРМАТА', за да го оприличаваш в юдаизма и християнството, защото в превода думичката СТРАДАНИЕ е твърде с различен пълнеж. В религиозен план е подходяща, защото търсенето на спасение е винаги заради усещане за страдание на който и да е субект.

Философията е практика по размишления, а не по фантазии. Трудността да се отделят двете е сложен казус и не е за всеки.  Няма никакъв проблем да се подложи всеки постулат на критичен анализ. Умението е не да се подбира кое да се анализира критично, защото това е хитра игра заради лична полза.

За мен битието не е СТРАДАНИЕ. Самсара е върховната възможност за развитие на съзнанието. Трудно ми е да допусна че хора които имат задълбочено разбиране, могат да стигнат до "отвращение и отрицание спрямо САМСАРА", още повече че сами са затънали в нея и пораждането за СТРАДАНИЕ е заради нерешени конфликти - ВЪТРЕ В СЕБЕ СИ.

А в целия този смисъл - САМСАРА е утробата сред която се изгражда развитието. Като се достигне до зрелост - следва 'раждане' и напускане на повторителните движения. Нито са нужни убеждения, нито убеждаване за това - то е процес. Нужни са на религиозните души за да си намерят някъде подслон, за да получат липсващия им пълнеж, стойност, значимост и посока - все дефицити, свързани с екзистенцията.

Не ми е нужно да имам постулат, който да обявя за правилен, защото няма такъв, ако не е контекстуално зависим?

Не ми е нужно да съм УБЕДЕН, че нещо си било правилно. То или е, или не е, а винаги е и двете, като е контекстуално зависимо. Аз нямам проблем с относителността, нито с убеждения - ползвам ги и ги хвърлям когато не са потребни, защото вкопчването в тях ми носи застой.. На който му трябва застой - се вкопчва. Не е толкова трудно да се забележи на кой му е нужно.

Несъответствено е религиозна личност да търси АРГУМЕНТИ и да настоява за това. Ти си приела това без аргументи, без дори да се замислиш - само заради ползата. После вече - е само игри на аргументи. Не е аргументи че "нещо си го имало там, тук или за тия или ония". Не е аргумент да се повтарят думички в рамките на концептуалната система сред която са измислени постулатите за да се навърже на тях цялата концепция.  Не са аргументи тросванията, емоционалните изблици на неволство, гняв или агресия, несъгласия или разни логически завъртулки от защитен характер.

 

преди 2 часа, _ramus_ написа:

поредното изпълнение на един и същ сценарий. По-горе беше написано посланието - "ама не мога да разбера защо не разбирате, явно си трябва практика и... медитацията е най-важното...

Е - явно преди нея има и по-важни неща, щото думичките нямат никакво покритие.   Значи са чужди думички и готови заучени клишета. Поредното дежавю. Самсара дрънка на кухо като чалга-парче на плажа.

И нещо друго - когато са за към сродните авери, заради личните цели, "критиката на рамус е градивна". Но когато същата е насочена към личното творчество - и се изригват простотиите. Мадхямикът поне можеше да я сдържа и беше по-интелигентен в отстояването си, независимо от естествената повторителност. 

Не каза, аз сутри цитирал ли съм? 

Не, никога. Два пъти само съм цитирал уикипедия. Аз лично винаги съм избягвал, не защото не мога, а защото не искам. 

Мен ли вземаш за критерии, какво ти представа мадитацията на теб? 

Точно това си което съм ти написал. 

Ама ти си го знаеш най добре. 

преди 58 минути, witness написа:

Но забележи, че Рамус не само ги е изследвал, но ги е опровергал и то многократно. 

За Рамус не знам, но нека припомня Праджняпарамита Хридая Сутра: "Няма страдание, няма произход на страданието, няма прекратяване на страданието, няма път, няма мъдрост, няма постижение и няма не-постижение."  Разбира се, не казвам, че Рамус има предвид същото, за което става дума в сутрата.

Между другото, честит Лосар (тибетската Нова година)!

 

преди 2 часа, Shiniasu написа:

Някой може да го има. 

Ти сигурен ли си, че правилно разбираш какво е "правилно разбиране"? Защото виждам предимно наготово-заучени отговори, които може да са верни в определен контекст, т.е. необходимо е да се разбере при какви обстоятелства и в какъв смисъл са валидни. Колкото до съмнението, аз съм си оставил място за такова. Тук също не трябва да се изпада в крайности, според мен. 

Когато си допуснал нещо като възможно, без да го приемаш за факт, за истина, още повече за крайна истина, то и съмнението вече е различно. То е само сянка. Погрешното допускане не е заблуда, не е грешка. Заблуда става след като забравим, че е само предположение. 

Не са заучени отговори, точно при мен няма такива работи. Аз съм толкова глупав, че не мога да науча и запомня нещо с цел само да го говоря или повтарям. Аз нищо не уча за да помня, аз само поглеждам вътре и виждам какво и го казвам. А то винаги е там, това което ми се е случвало, така че нямам нужда да се налага да помня нещо. И всичко това съм се убедил че е така, по себе си. Аз на нищо друго и никой не вярвам, за това кое как се усеща. Само след като го приложа на себе си и видя как действа, какъв е ефекта само тогава му вярвам. Основно знам на всяка деструктивна емоция, как се усеща и какъв е ефекта. Затова на фона на това, това "правилно разбиране" лесно се усеща какъв ефект има. Веднага сменя приоритетите и насочва в положителна посока. Може би аз съм го усетил така, поради голямото ми замърсяване, и усещането е по лесно да се осъзнае. Някой с по положителни нагласи на ума, и достатъчно за него позитивни неща, не може да го усети може би. Защото няма "нужда" (не че нема, всеки има, но да не я усеща още) и затова да не може да усети действието и ефекта. Но повярвай ми, когато си на зор и се намираш загубен в ума си, едно подобно разбиране, помага много, което го прави правилно. И така знам, че също е помогнало и на много други, от по себе си усетен ефект. В това няма нищо извънземно, напълно нормално случващо се. 

Защото само не теория, нещата остават абстрактни, и се пропуска истинските им функции. И те не случайно са написани така. 

преди 13 часа, dagpo19 написа:

Да. Коментарите му върху Мадхямакааватара на Чандракирти и ньондрото на Лонгчен-нийнгтик са две от нещата, които чета от време навреме. Много добри обяснения и инструкции има там.

Това са сериозните неща, които преподава Дзонгар Кхйенце Ринпоче, както и коментарите върху Бодичаряаватара на Шантидева, а не книжките за гуруто, който пие бърбън на плажа и т.н. Тези книжки и учения са за начинаещи, за дечица.

 

Не.

Дзонгар Кхйенце Ринпоче имитира изказванията и отчасти поведението на  Трунгпа Ринпоче, но много плахо и неубедително

Съвсем други са тези учители от тибетската традиция, които преподават ваджраяна. Те са познати само в много тесен кръг.  

Но, не са тези непознатите учители които публично правят формата на будизма сега по света. От публичните фигури, който оставят масовите впечатления, той е един от малкото, свжи учители. Което го прави много добре. Въпреки че, в последно време все по обърнат е към традицията, от колото към света. И си има добро обяснение за това. 

преди 11 минути, dagpo19 написа:

За Рамус не знам, но просто нека припомня Праджняпарамита Хридая Сутра: Няма страдание, няма произход на страданието, няма прекратяване на страданието, няма път, няма мъдрост, няма постижение и няма не-постижение. 

Между другото, честит Лосар (тибетската Нова година)!

 

Да им е честита. 😉

: Няма страдание, няма произход на страданието, няма прекратяване на страданието, няма път, няма мъдрост, няма постижение и няма не-постижение. 

В крайна сметка, няма нищо. 

Само още не разбирам, защо е нужно цялото това страдание, че и усилията да се освободи от него човек. За да разбере накрая, че всъщност няма нищо. 

🤔

преди 1 час, _ramus_ написа:

За мен битието не е СТРАДАНИЕ. Самсара е върховната възможност за развитие на съзнанието. Трудно ми е да допусна че хора които имат задълбочено разбиране, могат да стигнат до "отвращение и отрицание спрямо САМСАРА", още повече че сами са затънали в нея и пораждането за СТРАДАНИЕ е заради нерешени конфликти - ВЪТРЕ В СЕБЕ СИ.

А в целия този смисъл - САМСАРА е утробата сред която се изгражда развитието. Като се достигне до зрелост - следва 'раждане' и напускане на повторителните движения. Нито са нужни убеждения, нито убеждаване за това - то е процес.

Добре, предположих какъв може да ти е аргумента. Казваш, стига се до зрелост и следва напускане на процеса на (принудително) повторителните движения, защото универсалността на страданието е в неговата принудителност, то не се случва по наша воля. Но от какво следва, какво представлява тази така наречена от теб "зрелост"? Щом тя не е осъзнаване на базата на целия ти досегашен опит на ущърбността на самсара, на това, че всичко в нея е пропито с конфликти и дефицити, които ти също носиш и си им подвластен (освен, ако не говориш от позицията на излязъл от самсара), което е т. нар. отричане на самсара, разочарование от самсара? Зрелостта е точно това и нищо друго; а че е единствената възможност за развитие на съзнанието е вече друг извод, но той няма отношение към отричането от самсара и още повече - към желанието да я напуснеш. Защо да я напускаш, че да желаеш това и на другите, щом тя е върховна възможност? Такъв възглед и отношение към цикличното съществуване владял обществото в Индия по времето на Буда и той е започнал с първата благородна истина. И най-вече, с пояснението коя е причината да не я напускаш - желанието да оставаш в нея и невъзможността, заради незнание какво представлява причината за страданието, да я погледнеш по този начин. 

преди 19 минути, dagpo19 написа:

За Рамус не знам, но просто нека припомня Праджняпарамита Хридая Сутра: Няма страдание, няма произход на страданието, няма прекратяване на страданието, няма път, няма мъдрост, няма постижение и няма не-постижение. 

Между другото, честит Лосар (тибетската Нова година)!

Още един излязъл от самсара. Честито и на теб.

преди 7 минути, witness написа:

Още един излязъл от самсара.

Не съм. Споко.

Let it go въпросния Рамус. Няма необходимост темата отново да се завърта около личността му, нали?

преди 4 минути, dagpo19 написа:

Не съм. Споко. 

Пиеш ли по един разхладителен коктейл от време на време? 😂

Аз, да. 

Самара не може да се напусне докато е жив човек, дори и да е постигнал просветление. Самара се напуска по време на смъртта.