преди 1 час, sound написа:

Абстрактно.

Абстрактно означава нещо, което има неопределено значение. Затова будистите като цяло не обичат абстрактната терминология. Предпочитат да се изразяват конкретно, често използват и парадоксално-материалистичен подход към духовния живот. 

Реалност, например, не е будистка дума, те използват други думи за обозначаване на това, което е. Тази дума не е предпочитана поради обширното си значение, затова се явява абстрактна. 

преди 50 минути, witness написа:

Не е ли обратното - сетивата наблюдават постоянни неща, а непостоянството им е логически извод, нещо от рационалната ни част. Част от нас наблюдава и вярва в едно, друга вярва в обратното. 

Като сравняваме опита с филм, представи си, че не знаеш как става фокуса с действието на екрана. Какъвто е нашият случай с неразбирането как функционира светът, ние и т.н. Няма как да знаеш, че наблюдаваш отделни кадри и ти, наблюдаващият, ги свързваш в непрекъснато действие, ако не ти кажат. А ако кадрите не бяха нещо постоянно, нямаше да е възможен никакъв филм, а извън примера с филмите съвсем нищо. Непостоянното не е възможно без нещо постоянно. 

Не само постоянно, но и с определени самостоятелни собствени характеристики.

В поста ти не виждам пример за постоянен обект или субстанция. Характеристиките също са относителни, спрямо други такива, а не са константи.

Виждам, не виждам, почти очевидно е  -  ама ще оспамим темата за ислям наистина. Интересно какво казват ислямските богослови за природата на времето. Освен, че е подчинено на Аллах. 

преди 23 минути, Śūnyatā написа:

пример за постоянен обект или субстанция

Лентата, да кажем, като пример за субстанция. Все трябва да има нещо, нали. В моя филм има засега, макар тя самата по общо мнение, да е напълно безкачествена, невидима и тайнствена. 

преди 1 час, witness написа:

Не е ли обратното - сетивата наблюдават постоянни неща

Това твърдение няма никакъв смисъл, ако допуснеш, че трите, т.е. наблюдателят, наблюдаваното и процеса на наблюдаване са взаимозависими и взаимоопределящи се.

Между другото, сетивата регистрират, но не осъзнават. Осъзнават петте сетивни съзнания. Ако тактилното съзнание е изключено напр., то аз може да те погаля, но ти няма да усетиш нищо.

И т.н.

преди 1 час, witness написа:

Лентата, да кажем, като пример за субстанция.

Ставаше въпрос за постоянен обект или субстанция. Лентата остарява, разпада се, взаимодейства си със средата, електрони сменят позициите си, всичко в нея се променя. Това че ти я виждаш като постоянен обект е илюзия, плод на несъвършенството на сетивата ти. Разгледай я с електронен микроскоп и ще се убедиш, че текат безспир процеси на преобразуване на веществата и елементите.

преди 3 часа, dagpo19 написа:

Между другото, сетивата регистрират, но не осъзнават. Осъзнават петте сетивни съзнания.

Да, моя грешка. Исках да кажа, че сетивните съзнания живеят в свой неконцептуален свят, а той е в някакъв смисъл безвременен. Те регистрират нещо, без да му налагат етикети и го предават на следващата инстанция, боравеща с понятията и логиката. Като правило, сетивните съзнания, емоциите и интелектът живеят в различни светове. Какво прави човешкият разсъдък от данните на сетивата вече зависи не само от наследствеността и такива фактори, но и от възпитанието му. 

преди 2 часа, Śūnyatā написа:

Лентата остарява

Лентата беше сравнение, от примера с филма. Разбира се, че не смятам буквално филмовите ленти за вечни и неизменни субстанции. 

Впрочем, дори преобразуването предполага някакви образи... но в това явно никой не може досега да те убеди)

преди 5 часа, Sleda написа:

 

 

За образите които възникват в мозъка като отражение на околния свят, мога да приема горе подчертаното мнение. Но винаги за мен възниква следния въпрос: След като анатомически, био-химически и като геном, мозъкът на всички хора от всички раси( може и примати) е еднакъв в 99.90%, защо хората са тотално различни? Приемам, образът, например на една червена ябълка, се появява, вследствие на електро-химични процеси 99.9% еднакъв във всички мозъци. Но воля, характер, емоции са различни, даже при еднояйчни близнаци.

 

По мои наблюдения уникален характер имат дори котките, не само хората и приматите. Може би в емоционално отношение висшите бозайници не са различни от нас, съвсем същите чувства на привързаност и омраза, любопитство и т.н. Те само че не могат да налагат изводи от разсъждения върху опита си, веднъж записан в тях. Например не разбират смъртта. Котките могат да чакат и търсят децата си сякаш вечно, кучетата стопаните и приятелите си. 

Всяко отделно животинче от една порода и дори котило има собствен темперамент, походка, глас, по-смело е или по-плахо, относително по-съобразително или глупаво. Като всеки нас. 

преди 3 часа, witness написа:

Да, моя грешка. Исках да кажа, че сетивните съзнания живеят в свой неконцептуален свят, а той е в някакъв смисъл безвременен. Те регистрират нещо, без да му налагат етикети и го предават на следващата инстанция, боравеща с понятията и логиката. Като правило, сетивните съзнания, емоциите и интелектът живеят в различни светове. Какво прави човешкият разсъдък от данните на сетивата вече зависи не само от наследствеността и такива фактори, но и от възпитанието му. 

Лентата беше сравнение, от примера с филма. Разбира се, че не смятам буквално филмовите ленти за вечни и неизменни субстанции. 

Впрочем, дори преобразуването предполага някакви образи... но в това явно никой не може досега да те убеди)

 

Цитат

По мои наблюдения уникален характер имат дори котките, не само хората и приматите. Може би в емоционално отношение висшите бозайници не са различни от нас, съвсем същите чувства на привързаност и омраза, любопитство и т.н. Те само че не могат да налагат изводи от разсъждения върху опита си, веднъж записан в тях. Например не разбират смъртта. Котките могат да чакат и търсят децата си сякаш вечно, кучетата стопаните и приятелите си. 

Всяко отделно животинче от една порода и дори котило има собствен темперамент, походка, глас, по-смело е или по-плахо, относително по-съобразително или глупаво. Като всеки нас. 

Така е при млекопитаещите животни които живеят близо или заедно с човека. Но не е така при дивите животни, според мен. Ако искаш да изследваш порода лъв, например, достатъчно е да изследваш едно животно лъв и ще знаеш как ще реагират в една и съща ситуация всички лъвове, не знам за затворените в зоологическа градима, вероятно е същото. Животните нямат ум.

В предишния си пост исках друго да кажа. Не е възможно, според мен, електро-био-химични процеси в човешкия мозък да генерират ЧОВЕКА т.е. Емоции, мисли, съзнание и воля. Тези неща не са направени от материята на този физически свят/realm. Те са направени от материята на други светове и човек функционира с тях в тези други светове. Realмите не са отделени в пространството, ако изобщо може да се говори за пространство, те са един в друг, проникват се. Това като идея.

Нещата на този физически свят нямат себеприрода, “пустота”, както казват будистите, в дълбините на материята няма нищо. Защото са еманация на Бог, или по-добре: материята е Бог в проявление, а БОГ е Дух. Това като идея.

преди 13 часа, witness написа:

Все трябва да има нещо, нали.

 

преди 9 часа, witness написа:

... но в това явно никой не може досега да те убеди)

Съществува. Нагарджуна, Асанга, Чандракирти, тези велики апостоли на Празнотата, могат да ме убедят, но само когато съм синхронизирал твърденията им със собствения си опит и наблюдения.

Единственото, за което можем да бъдем сигурни, че съществува (асти), казва Асанга, великият реформатор на Махаяна, е идеята за несъществуването на Аза (найратмя-астита).

Реално е това което е постоянно - nitya, обаче това което наблюдаваме е anitya - непостоянно. От това не следва че нищо не съществува и е напълно нереално, просто е илюзорно и иреално (значението на последната дума е неточно в бг. речника, според мен). Това което наблюдаваме е квази реалност, непрестанно текуща симулация, безсъщностно зрелище. Нищо не съществува същностно, всичко се проявява въз основа взаимната си зависимост и празнота. Това което не е зависимо, постоянно, вечно и не е празно ние не можем да го видим, то не е от нашия свят, то не може да се прояви тук.

на 2/21/2018 в 22:00, Aumi написа:

Значи имаш нужда някой да ти казва дали има истински Бог и кой е Той?!

Е, аз знам, че има само Един Творец на Всемира  и друг няма!

Нямам нужда някой да ми каже да ли има Бог или не, а как да се разпознае истинския Бог. 

преди 9 часа, Sleda написа:

Така е при млекопитаещите животни които живеят близо или заедно с човека. Но не е така при дивите животни, според мен. Ако искаш да изследваш порода лъв, например, достатъчно е да изследваш едно животно лъв и ще знаеш как ще реагират в една и съща ситуация всички лъвове, не знам за затворените в зоологическа градима, вероятно е същото. Животните нямат ум.

За дивите животни не виждам защо да е различно. Не мисля, че животните могат да дължат индивидуалните си особености на близостта с хората, а ние прекалено много се надценяваме. Хората сме надарени в по-голяма или по-малка степен с интелект, но както отдавна е забелязано, сме мотивирани в живота си главно от ума, който наричат подсъзнание - който отказваме на животните и не забелязваме в себе си, и така му предоставяме неограничена власт.  

Преди време четох за някакво изледване над делфини. Оказало се, че те се обръщат помежду си с имена, че си дават имена още от раждането във вид на някакви техни уникални звукосъченатия. Беше във връзка с някакво решение на индийското правителство за закрила на животните в делфинариумите. Обаче медиите както винаги бяха превърнали мухата в слон, твърдейки, че индийското правителство обявило делфините за личности. 

18. Казах в сърце си за синовете човешки - да ги изпита Бог, и да видят, че те сами по себе си са животни,
19. защото съдбата на синовете човешки и съдбата на животните е съдба една: както умират едните, тъй умират и другите, и едно е диханието у всички, и човек няма предимство пред добитъка, понеже - всичко е суета!
20. Всичко отива на едно място: всичко е произлязло от пръст, и всичко ще се върне в пръстта.
21. Кой знае: духът на синовете човешки възлиза ли нагоре, и духът на животните слиза ли надолу, в земята?

Еклесиаст 3

преди 10 часа, Sleda написа:

Realмите не са отделени в пространството, ако изобщо може да се говори за пространство, те са един в друг, проникват се. Това като идея.

Аз я споделям, не искам да оставаш с впечатление, че не приемам съществуването на по-фини невидими за физическите ни сетива нива на организирана материя, проникващи се един друг. Дори е необходимо да се приемат. Само че не знам как да мисля относно това кое е първо и кое последно, така както абстрактно си говорим тук, просто зависи от гледната точка. Да заменме празното понятие Дух с празното понятие Материя е като да обясняваме едно неизвестно с друго, Х с У.

преди 4 часа, Śūnyatā написа:

Съществува. Нагарджуна, Асанга, Чандракирти, тези велики апостоли на Празнотата

))) Знаеш ли какво, май по-добре да си продължим безкрайно интересния разговор по будистката Религия на съответното място при подходящ случай.

Сега като съответно дисциплиниран любопитен само си харесах една история, май съм я срещала на други места, но днес я срещнах тук  

Суфисткият наставник Настрадин Ходжа служел като съдия. Веднъж при него дошла някаква жена със сина си и се оплакала, че яде прекалено много сладко. Помолила Ходжата да научи момчето на умереност. Той се съгласил, като и наредил да дойде при него заедно със сина си след две седмици. Когато отново дошли, той просто казал: „Момче, престани да ядеш сладко без мяра – това е лошо!“ Жената се учудила: „А защо ни накара да чакаме две седмици? Не можа ли да кажеш това на сина ми още първия път?“ Ходжата отговорил: „Не, преди две седмици не можех да му го кажа. Първо самият аз трябваше да престана да ям сладко!“

 

преди 19 часа, dagpo19 написа:

Това твърдение няма никакъв смисъл, ако допуснеш, че трите, т.е. наблюдателят, наблюдаваното и процеса на наблюдаване са взаимозависими и взаимоопределящи се.

А би ли казал, че и пространството е взаимозависимо от наблюдателя - и според теб пространството наблюдаем обект ли е?

преди 5 часа, realno написа:

Нямам нужда някой да ми каже да ли има Бог или не, а как да се разпознае истинския Бог. 

Бог няма приемен час на тази планета. Можеш да разговаряш с управителя на заведението, пълномощния представител на демиурга и Княз мира сего.

преди 4 минути, sound написа:

А би ли казал, че и пространството е взаимозависимо от наблюдателя - и според теб пространството наблюдаем обект ли е?

Ако няма наблюдател кой ще го дефинира като "пространство"? 

преди 5 часа, realno написа:

Нямам нужда някой да ми каже да ли има Бог или не, а как да се разпознае истинския Бог. 

Значи вярваш, че има много богове и търсиш най-истинския от тях.

преди 1 час, Aumi написа:

Значи вярваш, че има много богове и търсиш най-истинския от тях.

Вярвам в един Бог.  Но ако някой друг търси Истинския Бог, лично ти какво ще му кажеш? По какво да се ориентира кой е Истинския Бог?  

преди 3 часа, realno написа:

(1).... ако някой друг търси Истинския Бог, лично ти какво ще му кажеш?

(2).....По какво да се ориентира кой е Истинския Бог?  

Човешката психика съществува в стационарно (стационарно = приема , обработва и отделя информация) равновесие между знание-незнание - колкото повече знае , толкова повече не знае . Иначе полудява в различни форми....

(2).....Бог е това което не знаем . Религията Го (това което не знаем) обяснява - всяка религия по свой начин .

Науката обяснява това което вече се знае . Така съществуваме съзнателно , живеем в психологичен комфорт , душевно равновесие . Духът е негов израз .

(1).....Ще му кажа : " Опознай себе си ! Ти си твоя Бог ! " .

За това има богове и религии колкото си искаш , а науката е само една .

Т.е. ако наистина му е интересно , да се заеме сериозно с изучаването на психология . Разбира се и с всяка друга наука според собствените си интереси .

преди 10 часа, witness написа:

За дивите животни не виждам защо да е различно. Не мисля, че животните могат да дължат индивидуалните си особености на близостта с хората, а ние прекалено много се надценяваме. Хората сме надарени в по-голяма или по-малка степен с интелект, но както отдавна е забелязано, сме мотивирани в живота си главно от ума, който наричат подсъзнание - който отказваме на животните и не забелязваме в себе си, и така му предоставяме неограничена власт.  

Преди време четох за някакво изледване над делфини. Оказало се, че те се обръщат помежду си с имена, че си дават имена още от раждането във вид на някакви техни уникални звукосъченатия. Беше във връзка с някакво решение на индийското правителство за закрила на животните в делфинариумите. Обаче медиите както винаги бяха превърнали мухата в слон, твърдейки, че индийското правителство обявило делфините за личности. 

18. Казах в сърце си за синовете човешки - да ги изпита Бог, и да видят, че те сами по себе си са животни,
19. защото съдбата на синовете човешки и съдбата на животните е съдба една: както умират едните, тъй умират и другите, и едно е диханието у всички, и човек няма предимство пред добитъка, понеже - всичко е суета!
20. Всичко отива на едно място: всичко е произлязло от пръст, и всичко ще се върне в пръстта.
21. Кой знае: духът на синовете човешки възлиза ли нагоре, и духът на животните слиза ли надолу, в земята?

Еклесиаст 3

Аз я споделям, не искам да оставаш с впечатление, че не приемам съществуването на по-фини невидими за физическите ни сетива нива на организирана материя, проникващи се един друг. Дори е необходимо да се приемат. Само че не знам как да мисля относно това кое е първо и кое последно, така както абстрактно си говорим тук, просто зависи от гледната точка. Да заменме празното понятие Дух с празното понятие Материя е като да обясняваме едно неизвестно с друго, Х с У.

Как ги намираш тези супер-цитати от БИблията? Животните са друга, различна от човеците вълна на живот. Съжителстваме през настоящия стадий на еволюция (не в смисъл на дарвинова еволюция) на планетата Земя. Затова плътните тела, за които става въпрос по-горе, подлежат на едни и същи закони. Но за човеците тялото-носител от физическа материя е най-плътно, човеците се намират на повтатна точка от еволюцията си, на човеците предстои чрез растеж на душа да се “издигнат” в свят от по-ефирна материя. Но на животните предстои да се “спуснат” в по-плътна материя, от тази на нашия физически свят. Дословно го е казала Библията, стига да имаме очи да го видим. И на други места дословно е казала други неща, пък ние ги мислим за измишльотини... Това като идея.

 

 

 

преди 12 часа, witness написа:

Преди време четох за някакво изледване над делфини. Оказало се, че те се обръщат помежду си с имена, че си дават имена още от раждането във вид на някакви техни уникални звукосъченатия. Беше във връзка с някакво решение на индийското правителство за закрила на животните в делфинариумите. Обаче медиите както винаги бяха превърнали мухата в слон, твърдейки, че индийското правителство обявило делфините за личности.

Това би трябвало да ти е интересно: Gorilla destroys property, blames the cat. Are all primates liars?

преди 14 часа, realno написа:

Вярвам в един Бог.  Но ако някой друг търси Истинския Бог, лично ти какво ще му кажеш? По какво да се ориентира кой е Истинския Бог?  

Бих казала, че религиите са описали Бог като примитивно същество наподобяващо човек - с всички човешки характеристики и слабости присъщи на човека. Описаният в религиозните писания Бог, е проекция на описващите го. Всички прояви във Вселената, са прояви на Бог, който е изначалната животворяща енергия.
Може би най-добре може да се разбере какво е Бог, от тази статия:

...........................

Религията представя Бог като човек с човешки емоции. Боговете на религиите се гневят, ревнуват, мразят и обичат, отмъщават и прощават. Боговете на различните религии са различни - според потребностите, които удовлетворяват и - естествено - според културите, на които служат. Да, Боговете служат на хората. Не е обратното. Боговете на различните религии притежават характеристиките на самите култури. Например, боговете на древен Египет и Месопотамия отразяват идеализирани образи и колективни образи на самите хора в онези култури. Древногръцките богове също олицетворявали древногръцката култура. Или, с други думи хората могат да се познаят по боговете им.

По повод на горното заключение, какво да кажем за Боговете на "трите големи религии", например? Ревниви, гневни, жестоки, несправедливи, строго патриархални. Неслучайно, всички тези елементи са водещи в религиите на Евреи, Християни и Мюсюлмани. Не само в религиите им, а и в техните култури.

Да помислим:

Нима една върховна, всемогъща същност като Бог - т.е. персонифицирано олицетворение на самата реалност - би могла да прилича на човек? Нима една космическа същност като Бог би изпитвала низки човешки страсти като гняв, ревност, желание за отмъщение? Как да обясним странните наклонности на "вездесъщия религиозен Бог" да дискриминира жените? Що за култури биха се ръководели от сексистки религии с мизогинни Богове? Как може хората да вярват в такива примитивни религиозни представи? Да вярват в БОГОВЕ, които страдат от човешки предразсъдъци и човешки емоции?

Нима една вселенска и вездесъща същност като един върховен Бог би имала предпочитания към тази или онази човешка религия? Нима наистина хората вярват, че Бог има религия? Нима наистина хората вярват, че Вселената е религиозна? Само хората имат религии и само боговете, създадени от хората, наподобяват хора.

Боговете в човешките религии наподобяват стилизирани хора и страдат от човешки предразсъдъци. Което е съвсем естествено, все пак хората създават Боговете по свой образ и подобие. Но, има и още нещо. Идеята за върховно божество, което създава света и хората, е като колективна проекция на един върховен стилизиран родител. Ролята на родител и закрилник особено се откроява в концепцията за Бог. Родител който насърчава, поощрява, защитава и наказва своите деца - хората. Като грандиозна колективна проекция на дълбоко залегналия архетип на родителя майка-баща в човешката психика. Хората проектираме себе си върху самия космос. Себе си и своите когнитивни процеси.

Всъщност, религиозността издава една фундаментална психологическа незрялост. Религиозните хора могат да бъдат така наивни по детински или фанатични до крайност като незрели тийнейджъри. Религиозните хора, обаче, никога не порастват. Никога не достигат истински онази вътрешна, душевна зрялост, която идва с осъзнаването в аналитичния творчески процес на пробуждането на самосъзнанието. Религиозните хора са заслепени, невежи, дълбоко заспали в своята механична ритуалност.

Днес има много религии и привържениците на всяка от тях смятат, че тяхната религия е най-права и най-богоугодна, че техния бог е истинският, а всички останали - не са. Тоест, хората са привикнали да живеят с шизофренната идея, че - от една страна - Богът на тяхната религия е единствен и, че "истинската божествена мъдрост" е низпослана само в тяхната религия. Но, от друга страна, същия този единствен Бог е дал на другите хора фалшиви религии, за да ги заблуждава или защото има специални преференции към определени групи хора и народи. За някои религии идеята за Бог е изключително персонална, като в Юдеизма например, където еврейския Бог си е само техен. За други религии, идеята за Бог е универсална истина, която трябва да бъде разпространявана по света с огън и меч, като в Исляма и Християнството. За трети, пък, идеята за техните Богове е дълбоко философска и недостижима за невежите неверници, като в Индуизма.

Религиозните вражди са в основата на много войни и много омраза от хиляди години и все още продължава да бъде така. Толкова много омраза, толкова много вражда и толкова много кръв - в името на Боговете. Хората се мразят и убиват едни други в името на своя Бог и своята религия. Колко безумно е всичко това? Сякаш само вярващите се оказват неспособни да прозрат колко налудничаво е всичко това. Всички "праведни люде" "дърпат" космическата "черга" на вселенското благоразположение към себе си, без да осъзнават, че в основата на религиозните вражди лежат най-обикновени първични инстинкти и неосъзнатост.

...

Бог не е човек. Бог е всичко. Всеки кварк и всеки атом, цялата вселена. Бог е фундаменталната енергия, от която е направено всичко. Бог е велика абстракция, простираща се дори отвъд човешките представи.

Не може да се каже, че Бог е Вселената, но може да се каже, че вселената е божествено проявление, доколкото имаме необходимост да си служим с тези понятия (все пак съдържат известно очарование).

Къде е Бог? Навсякъде. Във всичко. Ако концепцията ни за "БОГ" се отнася към самата реалност, като едно енергийно-информационно проявление, то Бог е във всичко. Всичко е божествено. Всяка струна, всеки кварк, всеки атом, всяка молекула, всяка жива клетка, всяка планета, всяка галактика и всяка космическа мъглявина, заедно с всичко невидимо, което придава вещественост на Великата Вселена.

 

https://www.mindvolution.net/bodhi/monad.html

преди 3 часа, Aumi написа:

може да се каже, че вселената е божествено проявление

Може всякак да се каже , така както го мисли  казващия .

Но няма да е вярно !

Бог е мисловна категория . Казано по друг начин , само Човекът има богове . И като такава категория отразява непознатото  , нашето незнание .....

Иначе цитираното "размърдва" мозъците в правилна посока на мислене .

Та какво знаем за Вселената ? Нищо сравнено с безкрайността......

Бог е сърцеведец!

Бог може да се разпознае само и единствено чрез сърцето!всеки,който се опитва да Го опознае чрез ума или е на грешен път или ще се заблуди!

болезнения процес на търсенето на Бога, се извършва в сърцето на човека а не в ума,който е част от увредената човешка природа заради която Господ Иисус Христос дойде на земята за да поправи!

когато се коментира Бога,би трябвало да се разглежда неговото откровение към нас,а не нашите мисли!

преди 34 минути, glen написа:

увредената човешка природа 

Ако Бог е сътворил всички същества, защо ги е предопределил (понеже е всевиждащ) да страдат с тази "увредена човешка природа"? 

Ако Бог си е самодостатъчен и не се нуждае от нищо, защо е направил тези изменения, сътворил е от нищото всички твари?

Има ли нужда Бог от този свят, от този постоянен източник на унижение на тварите, за да се чувства всемогъщ, велик и да оправдае своето съществуване? 

преди 23 часа, sound написа:

А би ли казал, че и пространството е взаимозависимо от наблюдателя - и според теб пространството наблюдаем обект ли е?

Метафората, че природата на е ума е подобна на пространството, т.е. е празна или пуста, не е случайна. Не можеш да наблюдаваш или познаеш пространството като обект, който е независим от твоето възприятие... Въпросът ти се отнася до това, което се нарича "пряко въведение" в природата на ума и няма смисъл да се коментира, ако някой няма такова въведение. В последствие, когато го има, то пак няма смисъл да се коментира, но по различна причина.

 

преди 13 минути, Śūnyatā написа:

Ако Бог си е самодостатъчен и не се нуждае от нищо, защо е направил тези изменения, сътворил е от нищото всички твари?

Самият процес на сътворение, предполага, че бог преминава през изменение, т.е. в момента, в който започва да твори, то той вече се конституира като творец, какъвто преди това не е бил. Следователно, променя своята природа. Това означава, че е непостоянен и следователно не е бог в смисъла, който влагат теистите. И т.н. ...

Не виждам, обаче, причина да им го обясняваш.

преди 23 минути, dagpo19 написа:

Не виждам, обаче, причина да им го обясняваш.

Задавам въпроси, а който може да мисли да си го обясни сам. Ако обясненията трудно се приемат, ако човек няма подходяща карма за да ги разбере.

Или имаш предвид Ex nihilo nihil fit?

преди 3 часа, Śūnyatā написа:

 Ако обясненията трудно се приемат, ако човек няма подходяща карма за да ги разбере.

Имам предвид нещо, което казваше първият ми учител. То беше, че не бива да отнемаме на вярващите тяхната вяра, ако няма какво да им дадем в замяна. Както казваш, ако някой няма подходяща карма да разбере дхарма и вярва в бог, когато развиеш пред него цялата аргументация за несъществуването на бог, то най-много да го объркаш.

Различно е, ако някой вече изпитва съмнения и има интерес към дхарма.

Различно е и ако е някой, който е вярващ, но има достатъчно ерудиция, опит и открито съзнание да иска да дискутира просто за да се запознае с различна гледна точка. С такива винаги има обмен, който обогатява и двете страни.

По тази причина съм разговарял на такива теми с Бадр напр., но не бих разговарял с някои от тук участващите.

преди 1 час, dagpo19 написа:

Имам предвид нещо, което казваше първият ми учител. То беше, че не бива да отнемаме на вярващите тяхната вяра, ако няма какво да им дадем в замяна.

Няма смисъл да се заменя една илюзия с друга, ако можеш да дадеш истината, колкото и шокираща да е тя. Такива са праджняпарамита сутрите. Да, доста хора не я възприемат, на тях са им нужни патерици, но това е работа на учителите. Разни призвания, разни професии.